Читаем Конспирация за короната полностью

- Аз ще водя нападението над Есендън - каза им Олрик. - Мой владетелски дълг. Така че ако се доберете до сестра ми и ако аз падна преждевременно, кажете й, че съжалявам за недоверието си. Кажете й... - той се запъна за момент. - Кажете й, че съм я обичал и че мисля, че от нея ще излезе прекрасна владетелка.

- Ще й кажете сам, Ваше Величество - увери го Ейдриън.

Олрик кимна и сетне добави:

- Освен това съжалявам за това, което ви казах преди. Вие двамата сте най-добрите кралски защитници, за които изобщо мога да се надявам. Сега вървете. Спасете сестра ми или ще хвърля и двама ви обратно в тъмницата!

Те се поклониха с уважение в седлата, сетне обърнаха конете си и ги пришпориха в галоп. Излязоха през портата и се изгубиха в студения мрак на нощта.

8

Дела


Утрото на делото на Ариста Есендън пристигна едновременно с първия сняг. Въпреки липсата на сън, Пърси Брага не чувстваше никаква умора. Предната утрин бе задвижил колелата, разпращайки обявленията за делото и сега стотици детайли изискваха личното му внимание. Проверяваше списъка със свидетели, когато на вратата на кабинета му се почука и влезе прислужник.

- Поднасям извинения за безпокойството, сър - поклони се мъжът, -епископ Салдур е тук. Каза, че сте искали да го видите?

- Разбира се, разбира се, покани го - отвърна ерцхерцогът.

Старият духовник влезе, облечен в червено-черна роба. Брага прекоси стаята и с поклон целуна пръстена му.

- Благодаря ви за ранната визита, Ваша милост. Гладен ли сте? Ще желаете ли закуска?

- Не, благодаря, вече се нахраних. На моята възраст човек се събужда рано, независимо дали желае или не. За какво точно искаше да говорим?

- Исках да се убедя, че нямате някакви въпроси относно утрешните показания. Можем да ги преповторим. Заделил съм време.

- Разбирам - отвърна епископът, кимайки бавно. - Не смятам това за необходимо. Притежавам ясна визия за изискваното.

- Чудесно, в такъв случай всичко е наред.

- Отлично - каза епископът и добави, хвърляйки поглед към гарафа-та. - Бренди ли съзирам?

- Да, ще желаете ли?

- В нормални случаи не бих си позволил в толкова ранен час на деня, но сега поводът е специален.

- Абсолютно, Ваша милост.

Епископът се разположи в близост до огъня, докато Брага наля две чаши и му подаде едната.

- За новия режим в Меленгар - вдигна наздравица ерцхерцогът. При докосването на чашите им, кристалът иззвъня чисто, като камбана. И двамата отпиха голяма глътка.

- Има нещо в малко бренди на снеговит ден - отбеляза Салдур с доволен глас. Имаше бяла коса и благи очи. Седейки в блясъка на огъня, държейки небрежно чашата си, приличаше на типичния добродушен дядо. Ала това не заблуждаваше Брага. Духовникът не би се издигнал до сегашната си позиция, ако не беше безмилостен. Като епископ, Салдур бе един от главните ръководители на нифронската църква и най-висшето духовенство в кралството на Меленгар. За своя главна квартира използваше Мареската катедрала; постройка не по-малко внушителна и далеч по-обичана от Есендън. По отношение на влиянието Брага поставяше Сал-дур в челната тройка от деветнадесетимата епископи.

- Колко време остава до делото? - попита Салдур.

- Ще започнем след около час.

- Трябва да призная, че се справи много добре, Пърси - усмихна му се Салдур. - Църквата е напълно доволна. Нашата инвестиция в теб беше значителна, но изглежда сме направили мъдър избор. При работа с такива дългосрочни графици на нас ни е трудно да се убедим, че сме поставили правилните хора. Всяка от анексиите трябва да бъде извършена деликатно. Не искаме някой да ни заподозре, че пренареждаме картите в тестето. Когато времето настъпи, трябва да изглежда, че всички монархии доброволно приемат сформирането на Новата империя. Трябва да призная, имах съмнения за теб.

Брага повдигна вежда:

- Изненадам съм да чуя това.

- Е, не приличаше на някой с царствени белези по времето, когато уреждахме брака ти със сестрата на Амрат. Ти беше мършав, превзет, малък...

- Това беше преди близо двадесет години - протестира Брага.

- Доста вярно. Но по онова време всичко, което забелязвах в теб беше умението ти с меча и яростният империализъм. Страхувах се, че бидейки толкова млад, ти може. е, кой знае дали би останал верен? Но ти ми доказа, че греша. Прерасна в умел администратор; и умението ти да се нагаждаш към неочакваните събития, подобно на внезапната промяна в графика, причинена от Ариста, доказва уменията ти ефективно да разрешаваш проблеми.

- Ще призная, че не протече точно както бях планирал. Бягството на Олрик бе неочаквано. Определено подцених принцесата, но тя поне бе достатъчно любезна да ми предостави удобен начин да я въвлека.

- И какво точно възнамеряваш да направиш по отношение на малкия брат на Ариста? Знаеш ли къде е?

- Да, в Дрондил Филдс. Получих няколко доклада за сбора в Гали-лин. Войници се събират в замъка на Пикъринг.

- И това не те притеснява?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 9
Сердце дракона. Том 9

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Героическая фантастика