Конспирация за короната

- Как наричаш тази игра, Белънтайн? - попита Брага колебливо, до-като двамата със Салдур наблюдаваха младия аристократ много внимателно.

Арчибалд се усмихна отново:

- Любезни ми господа, не играя никаква игра. Възхитата ми е иск-рена. Още повече в светлината на мой скорошен провал. Виждате ли, аз самият се опитах да рискувам, за да увелича позицията си, но опитът ми не се увенча с успех.

Наконтеният граф започна да забавлява Брага, който разбра какво епископът вижда в младежа и любопитството му бе възбудено.

- Съжалявам да чуя за затрудненията ви. Какво точно се опитвахте?

- Ами, бях се сдобил с определени писма и се опитах да принудя маркиза на Глъстън да ми даде дъщеря си. Бях заключил писмата в сейфа на личната си кула и бях готов да ги покажа лично на Виктор. Всичко вървеше отлично, но - пуф - Арчибалд направи жест на експлозия - писмата бяха изчезнали. Като фокус.

- Какво им се случи? - запита Салдур.

- Бяха откраднати. Крадци прорязали дупка в покрива на кулата ми и само за минути се промъкнали и ги отмъкнали под носа ми.

- Забележително - Салдур поднесе оценката си.

- Депресиращо беше. Накараха ме да изглеждам като глупак.

- Заловихте ли крадците?

Арчибалд поклати глава.

- Уви, не, но най-накрая разбрах кои са. Отне ми дни да го проумея. Не бях казал никому че имам тези писма. Значи единствените, които биха могли да ги вземат, са същите крадци, които наех, за да се сдобия с писмата. Коварни дяволи. Наричат се Ририя. Не съм сигурен защо ги откраднаха; може би са възнамерявали да ме накарат да платя два пъти, но естествено няма да им доставя това удоволствие. Ще наема някой друг да залови следващите от Уиндското абатство.

- Значи писмата са били кореспонденция между маркиза на Глъстън и крал Амрат? - попита Салдур.

Арчибалд погледна епископа, изненадан.

- Интересно предположение, Ваша милост. Не, бяха любовни писма между дъщеря му и националиста Гаунт. Възнамерявах така да се омъжа за Аленда и да спестя на Виктор унижението дъщеря му да се забърква с простолюдието.

Салдур се изкикоти.

- Нещо смешно ли казах?

- Държал си в ръце повече, отколкото си подозирал - информира го Салдур. - Това не са били любовни писма, нито са били предназначени за Дигън Г аунт.

- С цялото ми уважение, Ваша Милост, прочетох писмата. Бяха адресирани до него.

- Убеден съм в това, но то е било само предпазна мярка, в случай, че някой като теб ги открие. Доста хитроумно. Отлична диверсия - ако писмата попаднат в чужди ръце. Любовникът Дигън Гаунт вероятно символизира желанието на Ланаклин за революция срещу крал Етелред. Ако маркизът изразеше вижданията си открито, би рискувал екзекуция. Тези писма всъщност са били закодирани съобщения от Виктор Ланаклин, пратени от Аленда до вестоносец на крал Амрат. Маркизът на Глъстън е изменник на кралството си и империалистката кауза. Ако беше осъзнал това, щеше да получиш целия Глъстън и главата на Виктор като сватбен подарък.

- Откъде знаете?

- Ерцхерцог Брага узнал за срещите, когато покойният крал му наредил да плати на вестоносеца неотбелязано. Той, естествено, ми каза.

Арчибалд замлъкна и изля остатъка от брендито си в хранопровода.

- Но защо да ви казва?

- Като добър империалист, Пърси е наясно с важността църквата да бъде добре информирана.

Арчибалд объркано погледна Брага:

- Но вие не сте ли роялист? Имам предвид, как би могъл главният канцлер на Меленгар да бъде империалист?

- Наистина, как би могъл? - Салдур се усмихна.

- Сключвайки брак с член на кралското семейство - посочи Брага.

- Църквата тайно е поставяла империалисти на ключови позиции в близост до трона на всяко роялистко кралство в Аврин и дори неколцина в Трент и Калис - обясни Салдур. - Чрез необичайни инциденти, тези мъже са съумели да се озоват на трона на повечето от тези владения. Църквата чувства, че когато наследникът най-сетне бъде открит, преходът би бил по-плавен, ако различните кралства вече са готови да се закълнат във вярност.

- Невероятно.

- Наистина. Но трябва да те предупредя, че няма да можеш да се сдобиеш с други писма. Няма да има повече срещи в Уиндското абатство. За съжаление бях принуден да помоля ерцхерцога да даде урок на монасите за уреждането на подобни сбирки. Абатството изгоря заедно с обитателите му.

- Убили сте своите събратя овчари на Мариборското паство? - Арчи-балд запита Салдур.

- Марибор ни изпратил Новрон като воин, който да унищожи враговете ни. Нашият бог не припада при вида на пролята кръв, а често се налага да очистваме старите клони, за да запазим дървото здраво. Убийството на монасите бе необходимост, но аз пощадих един, сина на Ланак-лин, така че да може да се върне у дома и разкаже на баща си как последният е отговорен за смъртта на толкова хора. Не може да си позволим роялистите да се организират срещу нас, нали? - Салдур му се усмихна и Брага още веднъж стана свидетел на дядото светец.

- Значи сте искали Глъстън, Арчибалд? - попита Брага, напълвайки чашата на графа. - Може би съм ви преценил погрешно. Кажете ми, скъпи графе, загубата на земята или на Аленда ви разстрои повече?