Конспирация за короната

Арчибалд проряза въздуха с ръка като че прогонва муха:

- Тя беше само допълнителен плюс. Исках земите.

- Разбирам - Брага погледна към Салдур, който се усмихна и кимна. - Все още има шанс да ги получите - насочи погледа си отново към графа. - Когато застана на трона на Меленгар, ще искам силен империалис-тки съюзник на южната ми граница с Уоррик.

- Крал Етелред би нарекъл това предателство.

- А как бихте го нарекли вие?

Арчибалд се усмихна и избарабани с нокти по изящния кристал на кралската чаша, карайки го да запее с приятен за ухото звън.

- Възможност.

Брага се отпусна назад и протегна крака към огъня.

- Ако ви помогна да придобиете земята от Ланаклин и ми се закълнете във вярност, Меленгар ще замени Уоррик като най-силното кралство в Аврин. Идентично, Големи Чадуик ще бъде най-могъщата му провинция.

- С уговорката, че Етелред не обяви война - предупреди Арчибалд. - Кралете често не гледат с добро око над загубата на четвъртина от земите си и Етелред не е от онези, които ще оставят подобно действие без отговор. Той обожава да се бие. И по-важното, прави го умело. Притежава най-добрата армия в Аврин.

- Истина е - каза Брага. - Но не разполага с опитен генерал, който да я поведе. В редиците му няма талант, който макар и малко да се доближава до вашия сър Бректън. Този мъж има голяма ръководна дарба. Ако се отделите от Уоррик, можете ли да разчитате на лоялността му към вас?

- Лоялността на Бректън към мен е непоклатима. Баща му, лорд Бел-страд, бе невероятно старомоден рицар. Набил е тези ценности в главите на децата си. Нито Бректън, нито брат му... как му беше името, младият Белстрад, дето отиде в морето. Уесли, биха се опозорили с противопоставяне на някого, комуто са се заклели във вярност. Но признавам, че честта им понякога може да бъде и отегчение. Спомням си как веднъж един слуга изтърва новата ми дефтинена шапка в калта и когато заповядах на Бректън за наказание да клъцне ръката на кьопчото, той отказа. Двадесет минути ми обяснява за кавалерския код. Да, милорд, верен е на Белънтайн, но по-скоро бих предпочел по-нелоялен човек, който изпълнява заповедите ми мълчаливо. Ако се отделя от Уоррик, Бректън може да откаже да се бие, но съм убеден, че не би ми се противопоставил. Аз лично бих се притеснявал повече за Етелред. Той самият е отличен командир.

- Да - потвърди Брага, - но аз също съм такъв. Бих приветствал да ме нападне лично. Вече имам готова армия ветерани и известен брой наемници. Ще съм в състояние да събера превъзхождащ брой войници при нужда. В резултат той ще изгуби цял Уоррик и това би ми осигурило подстъпите към целия Аврин и евентуално Апеладорн.

Този път Арчибалд се изкикоти.

- Оценявам умението ви да мислите на едро. Виждам много предимства, които би ми донесло моето присъединяване към вас. Наистина ли виждате пред себе си императорската титла?

- Защо не? Ако изразя намерението си да завладявам, патриархът би бил склонен да се съюзи с мен, точно както църквата с Гленморган. Ако обещая определени права на църквата, той дори може да ме обяви за наследника. Тогава никой няма да стои на пътя ми. Но да не избързваме -Брага насочи вниманието си към епископа. - Искам да ви благодаря, Ваша милост, за организирането на тази среща. Бе много поучително. Но вече е почти средата на утрото и смятам, че е време да започна приготовленията за делото на Ариста. Обаче бих искал да ви поканя да останете, Арчибалд. Оказва се, че мога да ви предложа подарък в качеството ви на новооткрит приятел на Меленгар.

-Поласкан съм, милорд. Приветствам възможността да прекарам време с вас и съм убеден, че какъвто и да е подаръкът, то той ще е да е щедър.

- Споменахте, че попречилите на плана ви крадци се назовават Ри-

рия?

- Да, защо питате?

- Изглежда споделяме интерес към тези двамата. И за мен се оказаха доста болезнен трън. Както вече сте открили, те не уважават хората, които ги наемат и са склонни да се обръщат срещу работодателите си. Аз също ги наех и сега ги откривам да работят срещу мен. Имам причина да вярвам, че днес може да бъдат тук и съм пуснал в действие планове за залавянето им. Ако наистина се появят, ще ги осъдя заедно с Ариста. Твърде е вероятно и тримата да горят на кладата в ранния следобед.

- Наистина сте изключително щедър, милорд - отвърна Арчибалд с кимване и усмивка на уста.