Конспирация за короната

- По някаква причина? По някаква причина? - повтори адвокатът, смеейки се весело. - Не е ли истина, че капитан Уайлин ви е препоръчал за повишение след четири години вярна служба към короната? И още повече, не е ли истина, че лично кралят ви назначи за телохранител на дъщерята, която спасихте с риск за живота си от пожара, който уби майка й? Не бяхте ли представен за възнаграждение също от краля? Не са ли тези неща истина?

- Да, сър.

- Усещам, че присъствието ви тук е неохотно, Ройбън. Прав ли съм?

- Да, сър.

- Това е защото изпитвате лоялност към принцесата и не искате да участвате в нещо, което би могло да я нарани. Това е качество, достойно за уважение. Но също така сте благороден мъж и като такъв, трябва да кажете истината в показанията си пред този съд. Така че кажете ни, Рой-бън, какво се случи в нощта на кралеубийството?

Хилфред смутено пристъпи от крак на крак, пое си дъх и заговори.

- Беше късно и принцесата спеше в леглото си. Аз бдях при стълбите на кулата, когато бе открито тялото на краля. Капитан Уайлин ми нареди да проверя принцеса Ариста. Преди да стигна до вратата й, тя излезе, привлечена от шума.

- Как беше облечена?

- В рокля, не си спомням коя.

- Но е била облечена, нали? Не в пеньоар или нощни дрехи?

- Да, беше облечена.

- Охранявали сте Ариста с години. Имаше ли тя навика да спи с дрехи?

-Не.

- Никога?

- Никога.

-Но предполагам несъмнено сте оставали пред вратата, когато е отивала да се преоблича за хранене или след пътуване. Тя прибягва ли до слугини, които да й помагат да се преоблича?

-Да.

- Колко?

- Три.

- И колко е най-краткото време, за което си я спомняте да се е обличала?

- Не съм сигурен.

- Предположете, съдът не държи на конкретна продължителност.

- Може би двадесет минути.

- Двадесет минути с три слугини. Това всъщност е доста бързо, като се вземат предвид всички връзки и кукички, които се изискват за стягането за повечето дамско облекло. Според вас колко време измина между откриването на тялото на краля и моментът, в който принцесата излезе от стаята си?

Хилфред се поколеба.

- Колко време? - настоя адвокатът.

- Може би десет минути.

- Десет минути, казвате? А когато излезе от стаята, колко прислужници имаше с нея?

- Нито една.

- Удивително! Принцесата се събудила неочаквано в мрака и съумяла да се облече в прелестна рокля за десет минути без ничия помощ!

Адвокатът обикаляше с наведена в размисъл глава и почукващ устната му пръст. Поспря с гръб към Хилфред. Сетне, като че осенен от внезапна мисъл, се завъртя рязко на пети.

- Кажете ни, как тя прие новините за смъртта на краля?

- Бе шокирана.

- Плака ли?

- Убеден съм.

- Но вие видяхте ли я?

-Не.

- Тогава какво се случи?

- Тя потърси принц Олрик в покоите му и бе изненадана от отсъствието му. Сетне тя...

- Почакайте за миг. Отишла е в покоите на Олрик? Научава, че баща й е мъртъв и първата нейна мисъл е да отиде в стаята на брат си? Не намирате ли за странно това, че не е отърчала моментално при баща си? В крайна сметка никой не е споменавал нищо, че Олрик е бил наранен, нали?

-Не.

- Какво стана след това?

- Тя отиде да види тялото на баща си и Олрик се появи.

- След като принцът осъди убийците на смърт, какво направи принцесата?

- Не разбирам въпроса - отвърна Хилфред.

- Истина ли е, че е отишла да ги види? - попита адвокатът.

- Да, отиде.

- И вие бяхте с нея?

- Бе ми наредено да изчакам извън килията.

- Защо?

- Не зная.

- Често ли ви е казвала да чакате отвън, докато тя говори с хора?

- Понякога.

- Често?

- Рядко.

- Какво стана след това?

- Тя повика монаси, които да дадат последно причастие на убийците.

- Повикала монаси? - повтори адвокатът с ясно доловим скептицизъм в гласа си. - Баща й е убит, а тя грижи за душите на убийците? Защо е повикала двама монаси? Един не е ли бил достатъчен и за двамата? В тази връзка, защо не е извикала придворния свещеник?

- Не зная.

- А нареди ли тя убийците да бъдат освободени от веригите?

- Да, за да могат да коленичат.

- Когато монасите влязоха в килията, придружихте ли ги?

- Не, тя отново ми каза да остана пред вратата.

- Значи на монасите било позволено да влязат, но не и довереният й телохранител? Дори и когато убийците на баща й са били освободени от веригите? После?

- Тя излезе от килията. Пожела да остана и придружа монасите до кухните, след като приключат с ритуалите си.

- Защо?

- Не ми каза.

- Вие не попитахте ли?

- Не, сър. Като военен не е моя работа да размишлявам върху заповедите на членовете на кралското семейство.

- Разбирам, но бяхте ли доволен от тези заповеди?

-Не.

- Защо?

- Страхувах се, че в замъка може да има още убийци и не исках да изпускам принцесата от поглед.

- В действителност, капитан Уайлин не провеждаше ли претърсване на замъка за допълнителни заплахи и не се ли погрижи той да предупреди всички, че замъкът не е безопасен?

-Да.

- Принцесата обясни ли ви къде отива, за да знаете къде да я намерите, след като съпроводите монасите?

-Не.

- Разбирам. А как бяхте сигурен, че двамата, които придружавате до кухнята, са били монасите? Видяхте ли лицата им?

- Качулките им бяха вдигнати.