Конспирация за короната

- Помислих си, че това може да ви хареса. При пристигането си споменахте, че Олрик е мъртъв - и това наистина е възгледът, който съм разпространявал. За съжаление това не е така - поне още не. Ариста уредила крадците да изведат Олрик от замъка в нощта на кончината на Амрат. Вярвам, че принцът ги е наел и че ще се опитат да спасят сестра му. Следите показват, че са напуснали замъка през канала, така че там съм взел допълнителни мерки. Решетката в кухнята е запечатана и Уайлин, началникът на стражата, е в готовност с най-добрите си хора да затвори речната решетка зад гърба им. Дори нарочно не поставих пазачи наблизо, за да изглежда по-примамливо. С малко повече късмет, глупавият принц може да се направи на млад герой и да дойде с тях. Ако го стори - шах и мат!

Арчибалд кимна с видимо удоволствие.

- Наистина сте много впечатляващ.

Брага вдигна чашата си.

- За мен.

- За вас - вдигна наздравица Арчибалд.

На вратата се почука силно.

- Влез - провикна се Брага, раздразнен.

- Главен канцлер! - един от наемниците на Брага нахлу в стаята. Бузите и носът му бяха червени, бронята му подгизнала. По главата и раменете имаше сняг.

- Да? Какво има?

- Стражата на стената докладва за стъпки в снега, водещи до реката в близост до каналите, милорд.

- Отлично - отвърна Брага, изпразвайки чашата си. - Вземи осем човека и подкрепи капитан Уайлин от реката. Не искам да се измъкнат. И запомни, ако принцът е с тях, убийте го на място. Не позволявай на Уайлин да ви спре. Във всеки случай искам крадците живи. Заключете ги в тъмниците и им запушете устите както преди. Ще ги използвам като допълнително доказателство срещу Ариста и ще ги изгоря всички наведнъж.

Войникът се поклони и излезе.

- Сега, господа, нека се присъединим към магистрата и останалите благородници. Нямам търпение делото да започне.

Тримата се изправиха и рамо до рамо излязоха през широката двойна врата.

* * *

Усиленото от снега утринно слънце надничаше в решетката при реката като ярка бяла светлина. Зимното сияние се разливаше по бляскавия таван, разкривайки покрит с мъх и плесен древен камък. Замръзналата пот на стените отразяваше светлината, препращайки я напред-назад, до-като най-подир в унес я оставяше да цопне във всепоглъщащата тъма. В мрака се спотайваха приклекнали войници. Краката им бяха затънали до глезените в мръсна студена вода, която ги подминаваше в пътешествието си от отходните канали на замъка до реката. Бяха чакали мълчаливо близо четири часа, но сега можеха да чуят приближаващи стъпки. Разплиск-ването на мръсната вода се отрази от стените на канала, а за да не останат по-назад, сенки също заиграха върху камъните.

Уайлин с жест нареди на войниците си да останат на място и да продължат да пазят тишина. Искаше да се убеди, че ариергардът е заел позиция и да види жертвите, преди да нападне. Каналът имаше много отклонения, където двама мъже можеха да избягат и скрият в тъмното. Не възнамеряваше да преследва плъховете през лабиринт от тунели. Тук долу бе неприятно, но Уайлин знаеше също, че ерцхерцогът иска крадците за сутрешните тържества и не би бил възхитен от дълго отлагане.

Скоро се появиха. Двама мъже - единият висок и едър, другият по-нисък и по-слаб - облечени в топли зимни наметала с вдигнати качулки, бавно завиха иззад ъгъла, спирайки от време на време да се огледат.

- Напомни ми да поздравя Негово Величество за качеството на каналите му - спомена един от тях с ироничен тон.

- Поне мръсотията е по-топла от реката - отвърна другият.

- Да, твърде лошо, че това се случва в най-студения ден от годината. Защо не можеше да е по средата на лятото?

- Тогава със сигурност би било по-топло, но представяш ли си каква воня ще е?

- Като стана дума за миризма, мислиш ли, че вече сме близо до кухните?

- Ти си водачът, аз не виждам нищо.

Уайлин даде знак.

- Движение! Хванете ги!

Стражите изскочиха от пусията си в едно разклонение и се впуснаха към двамата. Притичали отзад други войници отрязваха пътя за бягство. Обкръжиха ги с извадени мечове и приготвени щитове.

- Внимателно - каза Уайлин, - ерцхерцогът каза, че са пълни с изненади.

- Сега ще видите изненади - каза един от задните войниците и като пристъпи, удари високия с петата на меча си, поваляйки го на земята. Друг използва щита си по подобен начин и вторият също се срина в безсъзнание.

Уайлин въздъхна и ги изгледа гневно, сетне сви рамене.

- Възнамерявах да ги оставим да вървят, но и това ще свърши работа. Оковете ги, запушете им устите и ги завлечете в тъмницата. И в името на Марибор, извадете им главите преди да се удавят. Брага ги иска живи.

Войниците кимнаха и се заеха.

* * *

- Това разглеждане на Висшия съд на Меленгар бе свикано да разгледа обвиненията, отправени срещу принцеса Ариста Есендън от главния канцлер, ерцхерцога на Меленгар Пърси Брага - силният глас на главният магистрат прогърмя из стаята. - Принцеса Ариста е обвинена в измяна срещу короната, убийство на сродниците си и магьосничество.