Конспирация за короната

Най-голямата зала в замъка, кралският двор на Меленгар, имаше катедрален свод, цветни прозорци и обсипани с емблеми и щитове на благородни домове стени. Пейките и балконите бяха претрупани със зрители. Благородниците и богатите търговци се притискаха, за да видят делото на принцесата. Отвън още от ранни зори се бяха събирали тълпи и чакаха в снега, докато търчащи им донасяха вести. Отделяше ги стена от обвити в броня войници.

Самият съд представляваше няколко обградени редици отделни кресла, по които седяха най-висшите аристократи в кралството. Някои от местата бяха празни, но броят на пристигналите бе достатъчен, за да може Брага да реализира плана си. Сутрешният хлад все още не бе отпуснал благородниците и повечето от тях се бяха увили в кожи, докато чакаха огънят в голямата камина да сгрее стаята. Отпред стоеше празният трон, чиято неангажираност висеше като застрашителен призрак пред съда. Присъствието му припомняше за значимостта на делото. То щеше да реши кой ще седне там и поеме юздите на кралството.

- Този съд, съставен от добросъвестни и прозорливи люде, сега ще пристъпи към изслушване на обвиненията и доказателствата. Нека Мари-бор ги дари с мъдростта си.

Главният магистрат зае мястото си. Надигна се набит късобрад мъж с малка уста. Носеше скъпи роби, които се стелеха подире му, докато се изправяше пред съдебните заседатели, измервайки внимателно с поглед всеки от тях.

- Почитаеми съд - каза адвокатът, придружавайки уводните си думи с драматичен жест към столовете. - Възвишените ви персони вече знаят за смъртта на обичния ни крал Амрат, сполетяла го преди седем дни в същия този замък. Също сте наясно с липсата на принц Олрик, смятан за отвлечен и убит. Но как е възможно да се случват подобни събития сред стените на собствения замък на краля? Крал може и да бъде убит. Принц може и да бъде отвлечен. Ала и двете в една и съща нощ, и то едно след друго? Как е възможно това?

Тълпата утихна, докато се напрягаше да чуе.

- Как е възможно двама убийци да се промъкнат незабелязани в замъка, да промушат смъртоносно краля и въпреки залавянето им и хвърлянето им в тъмница, да се измъкнат? Последното само по себе си е невероятно, защото килията им е била охранявана от опитни войници. Не само са били затворени, но и приковани към стената за китките и глезените. Но което е повече от удивително - което е невероятно - след чудотворното си излизане от затвора, двамата не избягали! Не! Уведомени дока-то все още били заловени за предстоящата им смърт - да бъдат насечени на четири при изгрев-слънце, мъчителна и ужасна смърт - двамата убийци останали в пълния с готови да ги блъснат обратно в килията войници замък. Вместо да бягат с всички сили, те потърсили принца, най-охраня-ваната и приоритетна персона в целия замък и го отвлекли! Отново ви питам, как е възможно това? Спели ли са стражите? Толкова ли са били некомпетентни, та да оставят убийците на краля да си излязат? А може би някой е помагал на убийците?

Би ли могъл пазач да направи това? Чуждестранен шпионин? Дори верен барон или граф? Не! Никой от тях не би имал авторитета да влезе в тъмницата, да види убийците на краля, камо ли да ги освобождава. Не, любезни лордове, никой в замъка онази нощ не е притежавал правомощията да влезе в затвора толкова лесно. С изключение на една персона -принцеса Ариста! Бидейки дъщерята на жертвата, кой би й отказал правото да заплюе в лицата хората, отнели живота на баща й? Само дето тя не е била там да опетнява затворниците, а да им помогне да довършат започнатото от нея!

В тълпата се разнесе мърморене.

- Това е безчинство! - протестира възрастен мъж откъм пейките. -Да обвинявате бедното момиче за смъртта на баща й... Засрамете се! Къде е тя? Защо не присъства, за да оспори тези твърдения?

- Лорд Валин - обърна се към него адвокатът, - за нас е чест да сте сред нас днес. Съдът ще призове принцесата скоро. Тя не е тук за излагането на фактите, тъй като това е тежка и неприятна задача и съдът не желае принцесата да бъде подложена на нея. Идентично, призованите да свидетелстват могат да сторят това спокойно, извън присъствието на бъдещата им кралица, в случай на нейното оправдаване. Освен това съществуват и други, по-неприятни причини, към които ще се обърна в нужното време.

Това не промени настроението на лорд Валин, но той не отправи други протести и седна.

- Съдът призовава Ройбън Хилфред.

Адвокатът замлъкна, докато едрият войник, все още облечен в ризница от метални халки и наметалото със сокол, се изправи пред съда. Стойката му бе горда и изправена, но изражението му бе далеч от доволно.

- Хилфред - попита го адвокатът, - каква е вашата позиция в замъка Есендън?

- Аз съм личният телохранител на принцеса Ариста - каза той с висок ясен глас.

- Кажете ни, Ройбън, какъв е вашият ранг?

- Войскови сержант.

- Това е доста високо звание, нали?

- Уважавана позиция е.

- Как се сдобихте с него?

- Бях избран по някаква причина.