Конспирация за короната

- Семейството ми винаги е било близко с Пикърингови. Нямаме директна кръвна връзка, но Моувин, Фанън и Денек винаги са ми били като братя. Почти винаги прекарвахме зимата и лятото с тях.

- Обзалагам се, че другите благородници не са особено щастливи от това - каза Ройс. - Особено онези, които са кръвно свързани.

Олрик кимна:

- Но въпреки това нищо не е произлязло от завистта им. Никой не се осмелява да предизвика Пикъринг. Имат легендарна фехтовална семейна традиция. Носят се слухове, че Седрик научил древното изкуство Тек'чин от последния жив член на рицарите от Ордена на Фаулд.

- Кои? - запита Ейдриън.

- Както съм чувал - както Моувин ми е разказвал - били са следим-перско братство, опитващо се да запази поне част от древните умения на тешлорските рицари.

- А кои са били пък те?

- Рицарите Тешлор? - Олрик го погледна, зашеметен. - Те са най-великите бойци, живели някога. Охранявали са самия император. Но предполагам техниките им били забравени заедно с останалото при падането на империята. И все пак, наученото от Ордена на Фаулд (а то предполагам е било само частица от това, което тешлорските рицари знаели) направило Седрик легенда. Това знание се е предавало от баща на син през поколенията и тази тайна дава на Пикърингови необичайно преимущество в битка.

- Добре сме запознати с тези любопитни факти - промърмори Ейдриън. - Но както казвах, това е хубав дизайн за крепост, с изключение на дърветата - махна с ръка по посока на овощията. - Тази горичка би предложила добро прикритие за нападателите.

- Хълмът никога не е изглеждал така преди - обясни Олрик. - Преди е бил редовно изсичан. Пикърингови засадили тази градина едва преди няколко поколения. Същото е и с розовите храсти и рододендроните. Дрондил Филдс не е сещал война в продължение на петстотин години. Предполагам графовете не са виждали вреда в малко сянка, плодове и цветя. Великата крепост на Седрик Пикилеринън сега не е нищо повече от провинциално имение.

Достигнаха до входа и Олрик ги поведе без да спират.

-Ей, я почакайте! - нареди дебеличък пазач. Държеше сладкиш в едната си ръка и чаша мляко в другата. Оръжието му бе до него. - Къде така, като че това ви е есенната бърлога!

Олрик свали качулката си и пазачът изтърва десерта и млякото.

-Съ... съжалявам, Ваше Височество - той се препъна, заставайки мирно. - Нямах представа, че идвате насам. Никой нищо не ми е казал -обърса ръце и изтърси трохите от униформата си. - Останалата част от кралското семейство идва ли с вас?

Олрик не му обърна внимание, продължавайки през портата по дъсчения мост към замъка. Останалите мълчаливо го последваха, докато удивеният пазач гледаше подире им.

Подобно околностите на замъка, вътрешният двор също показваше малка близост с крепостното си наследство. Представляваше привлекателна градина със спретнато оформени храсти и нарядко разпръснати внимателно подрязани дръвчета. Цветни знамена в зелено и златно висяха от двете страни на портика на централната кула, набраздявани от сутрешния ветрец. Тревата изглеждаше внимателно поддържана, макар вече да бе предимно жълта заради наближаването на зимата. Коли и каруци, предимно натоварени с големи празни кошници, вероятно използвани за събирането на плодове, отпочиваха под зелен навес. На дъното на една от кошниците имаше няколко ябълки.

Конюшня бе разположена в близост до плевня, където крави изявяваха готовността си за сутрешното доене. Рунтаво черно-бяло куче глоз-гаше кокал до каменен кладенец; семейство бели патици се разхождаха в идеална линия с весело крякане. Работниците се суетяха по сутрешните си задачи - носейки вода, цепейки дърва, грижейки се за животните и доста често отбягвайки в последния момент щъкащите патици.

Близо до ковашка работилница, където мускулест мъж обсипваше с удари нажежен метал, двама младежи се дуелираха с мечове. Трети седеше опрял гръб на стъпалата на кулата. Държеше дъска и късче тебешир, за да отбелязва резултата.

- По-високо щита, Фанън! - извика по-едрата фигура.

- А краката ми?

- Няма да нападам краката ти. Не искам да смъквам меча си и да ти дам предимството, но ти трябва да държиш щита високо, за да отразиш удар отгоре надолу. Там си уязвим. Ако те ударя достатъчно силно и не си готов, мога да те поваля на колене. Тогава каква полза от краката ти?

- Аз бих го послушал, Фанън - викна Олрик по посока на момчето. - Моувин може и да е магаре, но разбира от блокове.

- Олрик! - по-високото момче захвърли шлема си и изтича да прегърне принца, докато последният слизаше от коня. При споменаването на името му, неколцина от слугите в двора погледнаха изненадано.

Моувин бе почти на възрастта на Олрик, но беше по-висок и доста по-широк в раменете. Отличаваше се с буйна черна коса и ослепително бели зъби, които светнаха, когато се усмихна на приятеля си.

- Какво правиш тук и, в името на Мар, като какво си облечен? Изглеждаш ужасно. Цяла нощ ли си яздил? И лицето ти - да не си падал?

- Нося някои лоши вести. Трябва да говоря с баща ти незабавно.

- Не съм сигурен дали е вече буден, а той е ужасно кисел, ако го събудят рано.