Конспирация за короната

Олрик пришпори коня си, но мъжът държеше здраво юздите и конят само се завъртя рязко. Трумбул се възползва от рязкото накланяне на животното и събори принца на земята. Олрик се опита да извади меча си, но баронът го изрита в стомаха. С изкаран въздух, Олрик се преви в прахта, борейки се да си поеме дъх.

Трумбул сетне се обърна към Майрън, който стоеше на седлото си с шокирано изражение, докато баронът се приближаваше към него.

- Ти ми изглеждаш познат - каза Трумбул, докато грубо смъкваше Майрън от коня. Изви главата му към лунната светлина. - О, да, помня. Ти беше неуслужливият монах от абатството, което изгорихме. Вероятно не ме помниш, нали? Носех шлем със забрало онази нощ. Всички носехме. Нашият работодател настоя да си прикрием лицата - той се вторачи в монаха, чиито очи се навлажняваха. - Не зная дали да те убия или не. Първоначално ми бе заръчано да пощадя живота ти, за да можеш да съобщиш на баща си, но не изглежда да си се насочил натам. Освен това, запазването ти жив бе свързано с онази задача и за твое съжаление за нея вече ни платиха. Изглежда преценката сега ще бъде моя.

Без предупреждение, Майрън изрита барона в коляното с такава сила, че се отскубна от хватката му. Монахът прескочи някакъв повален дъ-нер и изчезна в мрака на дърветата, чупейки клони. Крещейки от болка, баронът се строполи на земята.

- Хванете го! - изрева и двама от войниците се втурнаха след Май-

рън.

Сред дърветата се чу суматоха. Олрик чу вика за помощ на Майрън, последван от звука на изтегляне на меч. Разнесе се друг вик, спрял също така внезапно. Тишината се възвърна. Все още държейки крака си, Трум-бул изруга монаха.

- Това ще даде урок на малката отрепка!

- Добре ли си, Трумбул? - попита стражникът, който държеше коня на Олрик.

- Нищо ми няма, само ми дай секунда. По дяволите, тоя дребен монах ритал здраво.

- Вече няма да рита - добави друг войник.

Баронът бавно се изправи на крака и изпита крака си. Отиде до лежащия Олрик и изтегли меча си.

- Хванете му ръцете и го дръжте здраво. Уверете се, че няма да ми прави проблеми, момчета.

Стражът, зад когото Майрън бе яздил, слезе и хвана лявата ръка на принца, докато друг хвана дясната:

- Само се постарай да не ни уцелиш случайно.

Трумбул се ухили на лунната светлина.

- Никога не правя нищо случайно. Ако те ударя, значи си го заслужил с нещо.

- Ако ме убиеш, вуйчо ми ще ви излови, без значение къде се опитате да се скриете!

Трумбул се изкикоти в лицето на младия принц:

- Вуйчо ти е този, който ще ни плати за главата ти. Иска те мъртъв.

- Какво? Лъжеш!

- Вярвай в каквото си щеш - изсмя се баронът. - Обърнете го, та да имам чист удар в тила му. Искам красив трофей. Мразя, когато се налага да сека отново и отново.

Олрик се бореше, но двамата бяха по-силни от него. Те му извиха ръцете зад гърба, принудиха го да коленичи и притиснаха главата му към земята.

От гъсталака се разнесе звук на скършени клонки.

- Доста се забавихте с убиването на монахчето - заяви Трумбул, -обаче идвате тъкмо навреме за заключителната сцена.

Държащите Олрик войници извиха ръцете му по-силно, за да му попречат да мърда. Принцът се съпротивляваше с всичката си сила, крещейки в прахта:

-Не! Спрете! Не можете! Спрете!

Усилията му бяха напразни. Всеки от войниците имаше здрава хватка, ръцете им превърнати в стомана от дългогодишна употреба на мечове и щитове в битка. Принцът не им бе достоен противник.

Олрик зачака удара. Вместо да чуе просвистяването на баронското острие във въздуха, чу странно клокочене, сетне глух удар. Стражите поотпуснаха хватката си. Единият го пусна изцяло и Олрик го чу да се отдалечава тичешком. Другият вдигна принца пред себе си, държейки го здраво. Баронът лежеше мъртъв на земята. Двама мъже стояха около тялото. В тъмнината Олрик виждаше само силуети, но те не съвпадаха с онези, които бяха последвали Майрън сред дърветата. Този по-близо до барона държеше нож, който блестеше неестествено на лунната светлина. До него стоеше по-висок широкоплещест мъж с меч във всяка ръка.

Отново се разнесе звук на кършени клонки от близките гори.

- Всички насам! - изкрещя войникът, който се прикриваше зад Ол-

рик.

Двамата стражи, които държаха конете, пуснаха юздите и изтеглиха мечовете си. Но лицата им издаваха страха им.

Майрън се появи измежду дърветата и се изправи в лунната светлина, с учестено дишане, оформяйки малки облачета в студения нощен въздух.

Олрик чу гласа на Ройс:

- Приятелите ви няма да дойдат. Вече са мъртви.

Стражите с извадените мечове се спогледаха, сетне се втурнаха по пътя в посоката на „Сребърната кана“. Последният войник, който държеше Олрик, се огледа бясно. Когато Ройс и Ейдриън закрачиха към него, той изруга, остави принца и избяга.

Олрик не можеше да спре да се тресе, бършейки сълзите и прахта от лицето си. Ройс и Ейдриън му помогнаха да се изправи на крака. Той се надигна с олюляване и се огледа.

- Щяха да ме убият - каза той. - Те щяха да ме убият! - изпищя.

Рязко бутна двамата настрана и като извади бащиния меч, го заби