Конспирация за короната

- Бъди внимателен - каза му Ейдриън, докато принцът се изправяше.

Олрик отиде в центъра на стаята, дръпна назад качулката си и се изправи с високо вдигната брадичка.

- Какво търсите, добри ми хора от Меленгар? - запита с висок ясен глас, привлякъл вниманието на всички в стаята.

Човекът в сиво се извъртя и когато видя лицето на Олрик, се усмихна изненадано.

- Търсехме вас, Ваше Височество - каза, като се поклони изискано. - Бе ни казано, че сте отвлечен; вероятно мъртъв.

- Както виждаш, не съм нито едно от двете. Сега освободи тези добри люде.

Имаше леко колебание от страна на войниците, но мъжът в сиво кимна и те застанаха мирно. Мъжът в сиво се приближи небрежно до Ол-рик. Погледна принца с въпросително изражение.

- Изборът ви на дрехи е малко странен, не е ли така, Ваше Величество?

- Изборът ми на дрехи не е твоя работа, сър...

- Барон, Ваше Височество, барон Трумбул. Ваше Величество е нужен в замъка Есендън. Ерцхерцог Пърси Брага ни заповяда да ви намерим и ескортираме там. Той много се притесняваше за благосъстоянието ви, предвид всички скорошни събития.

- По стечение на обстоятелствата, бях се отправил натам. Така че ти ще угодиш на ерцхерцога и на мен, като ме придружиш.

- Отлично, милорд. Сам ли пътувате? - Трумбул погледна към останалите, все още седящи на масата.

- Не - отвърна Олрик. - Този монах е с мен и ще се върне заедно с мен в замъка. Майрън, сбогувай се с тези добри хора и се присъедини към нас. - Майрън се изправи и с усмивка помаха на Ейдриън и Ройс.

- Това ли е всичко? Само един човек? - баронът хвърли поглед към оставащите двама.

- Да, само той.

- Сигурен ли сте?

- Мили ми бароне - сурово отговори Олрик, - струва ми се, че бих запомнил нещо такова. И следващият път, когато си позволиш да разпитваш краля си, ще ти бъде за последно. За твой късмет съм в добро настроение след обилната вечеря и съм твърде уморен, за да се обидя сериозно. Сега дай на кръчмаря един златен тенент за храната и като обезщетение за причиненото му от теб неудобство.

За миг никой не помръдна, сетне баронът каза:

- Разбира се, Ваше Величество. Простете нахалството ми - кимна към един войник, който измъкна златна монета от кесията си и я подхвърли на Хал. - Сега ще тръгваме ли, Ваше Височество?

- Да - отвърна Олрик. - Надявам се имаш карета за мен. Взех си дозата яздене и се надявам да подремна по пътя.

- Съжалявам, Ваше Величество, нямаме. Можем да реквизираме една от първото село по пътя ни, а също и по-добри дрехи за вас.

- Това ще свърши работа, предполагам.

Олрик, Майрън, Трумбул и войниците напуснаха хана. Имаше кратък разговор, полудочут през отворената врата, докато възсядаха конете. Сетне шумът от копита изчезна в нощта.

- Това беше принц Олрик Есендън? - запита Хал, идвайки до масата им и опитвайки се да погледне през прозореца. Никой от двамата не отговори.

След като Хал се върна зад бара, Ейдриън попита:

- Мислиш ли, че трябва да ги последваме?

- О, не започвай с това. Извършихме месечното си добро дело всъщност две, ако броиш ДеУитт. Стига ми просто да си седя тук и да си от-почивам.

Ейдриън кимна и изпразни халбата си. Седяха мълчаливо, докато той гледаше през прозореца, неспокойно барабанейки с пръсти по масата.

- Какво?

- Обърна ли внимание на оръжията на патрула?

- Защо? - запита Ройс, раздразнен.

- Ами, носеха тилинерски рапири вместо стандартните къси саби на кралската стража. Рапирите имат стоманени вместо железни тангове и немаркирани пети. Или кралската оръжейна е обновила арсенала си, или тези мъже са наемници, най-вероятно от източен Уоррик. Не точно типа хора, които би наел да търсят изгубен роялистки крал. И ако не бъркам, Трумбул бе името на посочения от Гуен като подозрителен в „Розата и бодилът“ в нощта преди убийството.

- Разбирам - рече Ройс, раздразнен. - Това е проблемът с тези твои добри дела, нямат край.

* * *

Луната изгряваше, когато Ариста постави кинжала на перваза. Оставаше само лунните лъчи да го огреят; всички други приготовления бяха извършени. Цял ден бе подготвяла заклинанието. Сутринта събра билки от градината и кухнята. Почти два часа й отне да открие корен от манд-рагора с нужния размер. Най-трудната стъпка бе промъкването в моргата, за да отреже кичур от бащината си коса. Привечер счука сместа в ха-ванчето, като мълвеше заклинанията, нужни да съединят елементите. Бе поръсила получения ситен прах върху острието и произнесла последните думи от магията. Сега бе нужна само лунна светлина.

Тя подскочи, когато почукване на вратата й я стресна.

- Ваше Височество? Ариста? - повика я ерцхерцогът.

- Какво има, вуйчо?

- Мога ли да поговоря с теб, мила?

- Да, само минутка - Ариста дръпна завесите, прикривайки кинжала на перваза. Отупвайки ръце, провери косата си в огледалото. Отиде до вратата и я отвори с почукване на огърлицата си.

Ерцхерцогът влезе, все още облечен в черния си жакет, палците му небрежно пъхнати в колана на меча. Тежкият му медальон заблестя на светлината от камината.