Конспирация за короната

Щом Ейдриън достигна бара, усети някой да се притиска заплашително в него.

- Трябва да си по-внимателен, приятелю - чу се тих шепот.

Ейдриън се обърна и се изкикоти, когато видя кой е.

- Не ми се налага, Албърт. Имам си сянка, която ми пази гърба -Ейдриън посочи към промъкналия се зад виконта Ройс.

Албърт, който носеше мръсно, окъсано наметало с вдигната качулка, се обърна с лице към навъсения Ройс:

- Просто исках да се пошегувам.

- Какво правиш тук? - прошепна крадецът.

- Крия се... - започна Албърт, но замлъкна при приближаването на носещия кана пенеста бира и четири халби кръчмар.

- Ял ли си? - попита Ейдриън.

- Не - Албърт погледна с копнеж каната.

- Мога ли да поръчам още една халба и още една порция? - обърна се към здравеняка зад бара Ейдриън.

- Разбира се - отвърна кръчмарят и добави още една чаша. - Ще ви донеса храната, когато стане готова.

Върнаха се на масата, следвани от виконта. Албърт любопитно изгледа Майрън и Олрик.

- Албърт Уинслоу, наш познат - представи го Ейдриън, докато ви-контът си придърпваше стол. - Това са.

- Клиенти - прекъсна го бързо Ройс, - така че без разговори по работа, Албърт.

- Бяхме извън града. пътувахме през последните няколко дни - каза Ейдриън. - Нещо интересно из Медфорд?

- Доста - каза тихо Албърт, докато Ейдриън наливаше пивото. -Крал Амрат е мъртъв.

- Наистина? - Ейдриън се престори на изненадан.

- „Розата и бодилът“ е затворена. Войници преровиха Долния квартал и завлякоха неколцина в затвора. Малка армия обгражда замъка Есен-дън и входовете в града. Измъкнах се тъкмо навреме.

- Армия около замъка? За какво? - попита Олрик.

Ройс му направи знак да замълчи:

- Ами Гуен?

- Тя е добре, мисля - отвърна Албърт, хвърляйки любопитен поглед към Олрик. - Поне когато напуснах. Те я разпитваха и подбраха няколко от момичетата й, но нищо повече. Тя се притесняваше за вас. Струва ми се, че ви очакваше да се върнете от... пътуването... преди дни.

- Кои са „те“? - попита Ройс, а гласът му бе няколко градуса по-студен.

- Ами, много от тях бяха кралски стражи, но си имаха и цяла група нови приятелчета. Спомняш ли си онези странници, за които си говорихме преди няколко дни? Движеха се заедно с кралските стражи, така че трябва да са работели за принца, бих си помислил - Албърт отново хвърли поглед към Олрик. - Претърсваха целия град и разпитваха за двойка крадци с база Долния квартал. Тогава се изпарих. Напуснах града и се отправих на запад. Навсякъде бе същата работа. Гъмжи от патрули. Обръщаха надолу с главата странноприемници и таверни, изкарвайки хората на улицата. Досега бях една стъпка пред тях. За последно чух, че са въвели полицейски час в Медфорд.

- Значи, продължи да вървиш на запад? - попита Ейдриън.

- Докато се озовах тук. Това е първото място, което не е било пре-тършувано.

- Което обяснява навалицата - вмъкна Ейдриън. - Мишките напускат потъващия кораб.

- Да, много хора прецениха, че Медфорд вече не е толкова дружелюбно място - обясни Албърт. - Прецених, че мога да се завъртя тук няколко дни и сетне да се върна и тествам водите.

- Нещо за принца или принцесата? - попита Олрик.

- Нищо конкретно - отвърна Албърт. Отпи, очите му се задържаха на принца.

Задната врата на хана се отвори и влезе гърчава фигура. Бе мръсен, облечен в окъсани дрипи и шапка, на която повече щеше да отива да се нарича чувал. Притискаше малка кесия до гърдите си и се спря само за миг, очите му обходиха стаята нервно. Бързо отиде зад бара, където кръч-марят напълни торбичка с храна в замяна на кесията.

- Какво си имаме тук? - запита едър лудак край една от масите, докато се изправяше на крака. - Сваляй шапката, елфе. Покажи ни ушлета-та.

Парцаливият сиромах стисна здраво торбата си и погледна към вратата. Щом го стори, друг от мъжете в бара се раздвижи, за да запречи пътя му.

- Казах да я свалиш! - нареди якият.

- Остави го на мира, Дрейк - каза му кръчмарят. - Той просто дойде за малко храна. Няма да я яде тук.

- Не мога да повярвам, че търгуваш с тях, Хал. Не си ли чул, че те убиват хора тук в Дънмор? Проклети същества - Дрейк се протегна да издърпа шапката, но фигурата ловко се измъкна. - Виждаш ли какви са? Бързички когато искат, но мързеливи копелета, ако се опиташ да ги накараш да свършат нещо. Само създават проблеми. Пускай ги тук и един ден ще те наръгат в гръб и ограбят.

- Той не краде нищо - каза Хал. - Идва тук веднъж седмично да купи храна за семейството си. Този има жена и дете. Бедните едвам оцеляват. Живеят в гората. Градската стража в Медфорд ги изгони преди повече от месец.

- Нима? - рече Дрейк. - Ако живее в гората, откъде намира пари да плаща за храната? Крадеш ги, нали, момче? Ограбваш честните хора? Проникваш по фермите? Ей затова охраната ги пъди от градовете, защото са все крадци и пияници. Стражата в Медфорд не ги иска по улиците си, а аз не ги ща по нашите.

Стоящ зад скитника мъж грабна шапката му, разкривайки сплъстена черна коса и заострени уши.

- Мръсен малък елф - каза Дрейк, - откъде си взел мангизите?

- Казах да го оставиш, Дрейк - настоя Хал.