Конспирация за короната

- Баща ти никога не одобряваше да живееш тук. Винаги те искаше долу с остатъка от семейството. Мисля си, че бе малко наранен от избора ти да се отделиш така, но ти винаги си обичала уединението, нали?

- Това посещение има ли цел? - запита тя с раздразнение, докато сядаше на леглото си.

- Напоследък си много груба с мен, мила. Обидил ли съм те с нещо? Ти си моя племенница и току-що си загубила баща си и вероятно брат си. Толкова ли е невъзможно да повярваш, че съм загрижен за теб? Че се притеснявам за душевното ти състояние? Хората имат навика да вършат... неочаквани неща в моменти на тъга. или гняв.

- Душевното ми състояние е отлично.

- Дали? - попита я той с вдигната вежда. - Прекарала си по-голямата част от последните дни изолирана тук, което не може да е здравословно за млада жена, току-що останала без баща. Бих си помислил, че искаш да бъдеш със семейството си.

- Вече нямам семейство - твърдо каза тя.

- Аз съм твоето семейство, Ариста. Аз съм ти вуйчо, но ти не искаш да виждаш това, нали? Искаш да виждаш в мен враг. Може би така се справяш с мъката. Прекарваш цялото си време в кулата, а когато напуснеш това си укрепление, то е само за да ме нагрубиш за опитите ми да намеря брат ти. Не разбирам защо. Също се питах защо не съм те видял да плачеш при смъртта му. Вие двамата бяхте доста близки, нали така?

Брага се приближи към тоалетната масичка с лебедовото огледало и спря, тъй като бе настъпил нещо. Вдигна от пода четка за коса със сребърна дръжка.

- Тази четка е от баща ти. Бях с него, която я купи. Отказа да прати слуга. Лично обикаляше магазините в Дагастан, за да открие точната. Наистина си мисля, че това за него бе апогеят на пътуването. Трябва да си по-внимателна с толкова ценни неща - постави я обратно на масата при другите четки. Сетне насочи вниманието си отново към принцесата:

- Ариста, знам че се страхуваше, че той ще те принуди да се омъжиш за някой стар, неприятен крал. Подозирам, че мисълта да бъдеш затворена иззад невидимите стени на брака те е ужасявала. Но независимо какво си си мислела, той те обичаше. Защо не плачеш за него?

- Мога да те уверя, вуйчо, че съм напълно добре. Просто се опитвам да се залисвам.

Брага продължи да се движи из малката й стая, изучавайки я подробно.

- Има и нещо друго. Много си ангажирана, но не се опитваш да намериш убиеца му? Аз бих, ако бях на твое място.

- Не е ли това твоя работа?

- Е. Занимавал съм се неспирно без да склопя очи с дни, уверявам те. Но голяма част от вниманието ми е насочена към намирането на брат ти с надеждата да спася живота му. Надявам се разбираш приоритетите ми. Ти, от друга страна, не изглежда да правиш много, с изключение да бъдеш действащата кралица, както се нарече?

- Да ме обвиняваш в мързел ли дойде? - попита Ариста.

- Дали си мързелувала? Съмнявам се. Подозирам, че си работила здравата през последните няколко дни, може би седмици.

- Намекваш, че съм убила баща си? Само питам, защото това би било нещо много опасно за намекване.

- Не намеквам нищо, Ваше Височество. Просто се опитвам да определя защо демонстрираш толкова малко тъга за бащината смърт и толкова слабо притеснение за изчезването на брат си. Кажи ми, мила племеннице, какво правеше в дъбравата този следобед, връщайки се с покрита кошница? Също чух, че си се навъртала около кухненския килер.

- Накарал си да ме следят?

- За твое добро, уверявам те - каза той с топъл, насърчителен тон, потупвайки я по рамото. - Както казах, притеснен съм. Чувал съм истории за хора, които слагат край на живота си след загуба като твоята. Затова те наблюдавам. Но в твоя случай не беше необходимо, нали? Да отнемеш собствения си живот съвсем не е това, което си замислила.

- Какво те кара да кажеш това? - отвърна Ариста.

- Изравянето на корени и задигането на билки от кухнята говори, че по-скоро приготвяш някаква рецепта. Никога не съм одобрявал изпращането ти в университета Шеридън, още по-малко да се обучаваш при глупавия магьосник Аркадиус. Хората може да те помислят за вещица. Простолюдието се плаши лесно от това, което не разбира и мисълта за тяхната принцеса като вещица може да е искра, от която да пламне бедствие. Казах на баща ти да не ти позволява да следваш в университета, но той те остави.

Ерцхерцогът обикаляше около леглото, разсеяно приглаждайки чаршафите.

- Тогава се радвам, че баща ми не те е послушал.

- Предполагам. Разбира се, това не е от значение. Не е било толкова зле. В крайна сметка Аркадиус е безобиден, нали? На какво би могъл да те научи? Трикове с карти? Как се премахват брадавици? Но напоследък започнах да се притеснявам. Може би все пак те е научил на нещо смислено. Може би ти е казал име... Есрахаддон?

Ариста го изгледа рязко и сетне се опита да прикрие изненадата си.