Конспирация за короната

- Мисля, че ги е откраднал - заяви Дрейк и изтегли кинжал от колана си.

Невъоръженият елф стоеше страхливо застинал, очите му прескачаха между заплашващия го мъж и вратата на странноприемницата.

- Дрейк? - каза Хал в по-нисък и сериозен тон. - Ще го оставиш на мира или, кълна се, няма да стъпиш вече тук.

Дрейк измери с поглед Хал, който бе значително по-едър и държеше касапски нож.

- Ако искаш да го дириш из горите после, твоя си работа. Но тук няма да позволя боища - Дрейк прибра кинжала. - Хайде, върви си - каза Хал на елфа, който внимателно мина покрай мъжа и се измъкна през вратата.

- Това наистина ли беше елф? - запита удивен Майрън.

- Те са мелези - отвърна Ейдриън. - Повечето хора не вярват, че още съществуват чистокръвни елфи.

- Съжалявам ги - каза Албърт. - По време на империята са били роби, знаеше ли това?

- Ами всъщност... - подхвана Майрън, но спря, щом видя лекото поклащане на главата на Ройс и изражението на лицето му.

- Защо ги съжаляваш? - попита Олрик. - Не са били по-зле от вила-ните и крепостните, които имаме днес. И сега са свободни, нещо, което крепостните не могат да кажат.

- Виланите са свързани със земята, наистина, но те не са роби - поправи го Албърт. - Те не могат да бъдат купувани и продавани; семействата им не биват разкъсвани и не са отглеждани като добитък и пазени в кошари или осакатявани за удоволствие. Чувал съм, че правели това с елфите; и да, те са свободни сега, но пак не им е позволено да бъдат част от обществото. Не могат да намерят работа и току-що видя какво им се налага да изтърпят, само за да си вземат храна.

Изражението на Ройс бе по-хладно от обичайното и Ейдриън знаеше, че е време да смени темата.

- По вида му не личи - рече той, - но Албърт е аристократ. Виконт.

- Виконт Уинслоу? - каза Олрик. - От кое имение?

- За съжаление никое - отвърна Албърт, преди да отпие голяма глътка пиво. - Прадядо ми, Харлан Уинслоу, загубил семейната земя, когато изпаднал в немилост пред краля на Уоррик. Макар че, ако трябва да съм честен, не е била нещо кой знае какво. Доколкото съм чувал, каменист къс при река Бернум. Крал Етелред го нагълта преди няколко години.

Ах, какви истории ми е разправял баща ми за дядовите изпитания и премеждия, опитвайки се да живее с вината на безземлен аристократ. Татко наследи малко пари от него, но ги разпиля в усилията си да претендира, че все още е богат благородник. Аз лично нямам проблем да забравя гордостта си, ако това ще напълни стомаха ми - Албърт присви очи. -Ти ми изглеждаш познат. Виждали ли сме се някъде?

- Ако сме, сигурен съм, че е било случайно - отвърна Олрик.

Донесоха им яденето и разговорът бе изместен от дъвчене. Храната

не беше нищо особено: порция леко преварен свински бут, варени картофи, зеле, лук и комат стар хляб. Но след почти два изкарани само с няколко картофа дни, Ейдриън го определи като пиршество. Светлината вън избледняваше; слугата започна да пали свещи по масите. Моментът бе подходящ за поръчката на нова кана пиво, от която възможност се възползваха.

Докато седеше и си почиваше, Ейдриън забеляза Ройс неколкократно да поглежда през прозореца. След третото поглеждане боецът се приведе, за да види какво е толкова интересно. Заради мрака навън стъклото бе като огледало и можа да види само собственото си лице.

- Кога нахлуха в „Розата и бодилът“? - попита Ройс.

Албърт сви рамене:

- Преди два или три дни, предполагам.

- Имам предвид, по кое време на деня?

- О, вечерта. По залез, чини ми се, или малко след това. Предполагам искали са да хванат вечерящите - Албърт спря и внезапно се изправи, като изражението му на задоволство се променяше в такова на загриженост. - О, а... мразя да ям набързо, но ако нямате нищо против, момчета, аз ще изчезвам.

Той стана и бързо излезе през задната врата. Ройс отново погледна навън и във физиономията му се явиха оттенъци на тревога.

- Какво има? - попита Олрик.

- Имаме си компания. Всички да стоят спокойно, докато видим накъде духа вятърът.

Вратата на странноприемницата се отвори рязко и осем мъже, облечени в ризници от метални брънки с наметала, носещи кралския сокол на Меленгар, се изсипаха в стаята. Обърнаха няколко маси в близост до вратата, разсипвайки храни и напитки навсякъде. Размахващите мечове войници се мръщеха към клиентите. Никой в странноприемницата не помръдна.

- В името на краля, тази странноприемница и всички нейни обитатели ще бъдат претърсени. Съпротивляващите се или опитващите се да избягат ще бъдат екзекутирани!

Войниците се разделиха на групички. Един започна да издърпва мъжете от масите им и да ги блъска срещу стената, оформяйки линия. Други се втурнаха по стълбите към тавана, а трета група слезе в избата.

- Правя честен бизнес! - протестира Хал, докато го изправяха до стената при останалите.

- Затваряй си устата или ще опожаря това място - каза влизащият мъж. Той нямаше броня, нито носеше емблемата на Меленгар. Бе облечен в хубави удобни дрехи, обагрени в различни оттенъци на сивото.

- Удоволствие беше да съм с вас, господа - рече Олрик на седящите около масата, - но изглежда ескортът ми пристигна.