Конспирация за короната

- Да, така си и мислех. Искаше да знаеш още, нали? Искаше да се научиш на истинска магия, само дето Аркадиус не знае много. Но е познавал човек, който знае. Разказал ти е за Есрахаддон, древен маг от стария орден, запознат с тайните на вселената и способен да контролира първичните сили на елементите. Мога само да си представя възторга ти при откритието, че такъв магьосник е запрян в собственото ти кралство. Като принцеса, ти разполагаш с пълномощията да видиш затворника, но никога не си се допитвала до баща си за разрешение, нали? Била си прекалено изплашена, че той няма да ти позволи. Трябваше да го попиташ, Ариста. Ако бе го сторила, той би ти казал, че никой не е допускан в онзи затвор. Църквата обясни всичко на Амрат в деня на коронацията му. Той научи колко е опасен Есрахаддон и какво може да причини на невинни хора като теб. Това чудовище те е научило на истинска магия, нали, Ариста? Научил те е на черна магия, прав ли съм? - ерцхерцогът присви очи, гласът му загуби дори и престорената топлота.

Ариста не отговори. Тя седеше мълчаливо.

- На какво те научи? Чудя се. Със сигурност не фокусничество. Вероятно не ти е показал как да извикваш светкавици или как да разцепваш земята, но съм убеден, че те е научил на прости - прости, но полезни -неща, нали?

- Нямам представа за какво говориш - каза тя, докато започна да се изправя. Гласът й издаваше оттенък на страх. Искаше да постави разстояние между двамата. Отиде до тоалетката си, взе четка и започна да я прокарва през косата си.

- Не? Кажи ми, мила, какво се случи с кинжала, който промуши баща ти и все още носи кръвта му?

- Казах ти, че не зная нищо за това - тя го гледаше в огледалото.

- Да, каза, нали? Но някак ми е трудно да повярвам. Ти си единствената, която би могла да има свързано с това острие намерение - тъмно намерение. Много зло намерение.

Ариста се извъртя към него, но преди да продума, Брага продължи.

- Ти предаде баща си. Предаде брат си. Сега би предала и мен и то със същия кинжал. Наистина ли ме мислеше за такъв глупак?

Ариста погледна към прозореца и можа да види, дори през тежката завеса, че лунната светлина най-сетне го е достигнала. Брага проследи погледа й и объркано изражение премина през лицето му.

- Защо са спуснати завесите само на един прозорец?

Той се пресегна, грабна драперията и я дръпна рязко, разкривайки окъпания в лунна светлина кинжал. Залитна при вида му и Ариста разбра, че магията е проработила.

* * *

Не бяха отишли далеч, само няколко мили. Пътуването бе бавно и липсата на сън в съюз с пълния стомах така унесоха Олрик, че той се притесняваше да не се изсули от седлото. Майрън не изглеждаше много по-добре, яздейки с клюмнала глава зад стражник. Пътуваха по самотен кален път, преминал покрай няколко ферми и мостове. Отляво лежеше обрано царевично поле, където празни кафяви стъбла очакваха зимата. Отдясно имаше тъмна дъбова гора. Вятърът отдавна бе разпилял листата, голите клони се пресягаха над пътя.

Бе поредна студена нощ и Олрик се закле, че никога вече няма да предприема друга нощна езда. Мечтаеше да се свие в собственото си легло с накладен огън и може би чаша греяно вино, когато баронът заповяда неочаквано да спрат.

Трумбул и петима от стражите дойдоха до Олрик. Двама от мъжете слязоха и хванаха юздите на коня на принца и този на Майрън. Четирима поеха напред, а трима други се обърнаха и поеха обратно по пътя, по който бяха дошли.

- Защо спряхме? - попита с прозявка Олрик. - Защо се разделиха хората?

- Пътят е опасен, Ваше Величество - обясни Трумбул. - Трябва да вземем предпазни мерки. Авангардът и ариергардът са важни при ескор-тирането на някой като вас, особено в такива времена. Всякакви опасности може да се крият в тъмните нощи. Бандити, гоблини, вълци - не се знае на какво е възможно да се натъкнем. Дори има и легенда за безглав призрак, който обикаля този път, знаете ли това?

-Не знаех - призна принцът. Не обърна внимание на небрежния тон, с който внезапно му бе заговорил баронът.

- О, да, казват, че това е призракът на крал, който умрял точно на това място. Разбира се, той не бил истински крал, само престолонаследник, който може би един ден би сложил короната. Според историята, принцът се завръщал у дома, придружаван от храбрите си войници, когато един от тях отрязал главата на бедното копеле и я сложил в чувал - Трумбул замлъкна, докато вземаше зеблена чанта от коня си и я показа на принца. - Точно като този тук.

- Що за игрички, Трумбул?

- Въобще не си играя, Ваше Кралско Превеличество. Просто осъзнах, че не е нужно да ви връщам в замъка, за да ми платят; трябва само да върна част от вас. Главата ви ще свърши работа. Спестява на коня усилието да ви носи по целия път, а аз винаги съм имал слабост към конете. Така че се опитвам да им помагам при всяка възможност.