Конспирация за короната

- Някои неща са по-важни от семейството, мила - тайни, ужасни тайни, които трябва да останат скрити на всяка цена. Колкото и невероятно да ти звучи, аз наистина се безпокоя за теб, за брат ти и за...

- Не смей да го казваш! - изкрещя тя. - Ти уби баща ми.

- Налагаше се. Само ако знаеше истината, щеше да разбереш колко много е заложено. Има причини, поради които баща ти трябваше да умре - и Олрик също.

-А аз?

- Страхувам се, че да. Но тези неща трябва да се третират внимателно. Едно убийство не е необичайно, а изчезването на Олрик всъщност ни беше от голяма полза. Ако нещата се бяха развили по нашия план, щеше да изглежда доста по-подозрително. Подозирам, че брат ти ще се срещне със смъртта в някое отдалечено затънтено кътче. Първоначално бях планирал да загинеш при нещастен случай, но ти ми предостави по-добър подход. Ще е лесно да убедим останалите, че си наела двама крадци да убият баща ти и брат ти. Още тогава започнах да подготвям впечатлението, че нещо не е наред. В нощта на убийството на баща ти, капитан Уай-лин и взвод войници бяха в готовност. Просто ще обясня, че си се опитала да довършиш нещата след провала на двойното убийство, като си пуснала убийците от затвора. Имаме свидетели, които могат да потвърдят за приготовленията ти онази нощ. Ще обявя процеса ти веднага и ще призова благородниците. Те ще чуят за предателството, измяната и гнусните ти дела. Ще научат как образованието и вещерството са те превърнали в ламтяща за власт убийца.

- Няма да се осмелиш! Ако ме изправиш пред благородниците, ще им кажа истината.

- Трудно, тъй като устата ти ще бъде запушена. В крайна сметка -той погледна към името си, което проблясваше върху острието - ти си вещица и не можем да ти позволим да ни омагьосаш. Бих ти отрязал езика, но това вече ще изглежда подозрително, тъй като още не си призована.

Брага огледа стаята още веднъж и кимна:

- Не бях прав. В крайна сметка одобрявам избора ти на покои. Преди имах други планове за тази кула, но сега ми се струва идеалното място, където да очакваш делото си в изолация. Като се има предвид времето, което си прекарала тук в уединение, упражнявайки магиите си, никой няма да забележи разликата.

Той излезе, отнасяйки кинжала със себе си. Докато вуйчо й напускаше стаята, тя видя брадато джудже с чук в ръка да стои пред вратата. Когато последната се затвори, се разнесе хлопане и Ариста разбра, че я заключват.

7 Дрондил Филдс

Четиримата яздиха през по-голямата част от нощта. Спряха, когато заспалият Майрън се строполи от коня на Ейдриън. Без да разседлават конете, подремнаха в един гъсталак и скоро бяха отново на път, яздейки край овощни дървета. Всеки откъсна по една-две ябълки и задъвка. Нямаше много за гледане преди изгрева на слънцето. Сетне тук-таме започнаха да се появяват работници. Възрастен мъж караше волска кола, натоварена с мляко и сирене. Надолу по пътя млада девойка носеше кошница с яйца. Докато я подминаваха, Майрън я гледаше напрегнато и тя вдигна глава към него, усмихвайки се смутено.

- Не се взирай, Майрън - посъветва го Ейдриън. - Ще си помислят, че имаш намерения.

- Те са дори по-красиви и от конете - отбеляза монахът, често обръщайки се през рамо, докато момичето не остана далеч зад тях.

Ейдриън се заливаше от смях.

- Да, такива са, но на твое място не бих им казал това.

Пред тях се издигаше хълм, увенчан със замък на върха си. Предпоследният не приличаше по нищо на Есендън. Изглеждаше повече като крепост, отколкото като благородническа къща.

- Дрондил Филдс - оповести Олрик. Принцът почти не бе продумал след снощното изпитание. Не се оплакваше от дългото яздене или студения нощен въздух; яздеше мълчаливо с приковани към пътя очи.

- Интересно име за замък - отбеляза Ейдриън.

- Бродрик Есендън го кръстил така по време на войните, последвали падението на Стюарда - обясни Майрън. - Синът му, Толин Велики, довършил строежа, победил Лотомад Плешивия и се обявил за първия крал на Меленгар. Битката се провела на полета, които принадлежали на фермер на име Дрондил. По-късно цялата тази област започнала да се нарича така, или поне така е в историята.

- Кой е бил Лотомад? - попита Ейдриън.

- Крал на Трент. След като Гленморган III бил екзекутиран, Лотомад се възползвал от шанса си и изпратил армиите си на юг. Гхент и Мелен-гар днес биха били част от Трент, ако не беше Толин Есендън.

- Предполагам и затова го наричат Велики.

- Точно така.

- Хубав дизайн. Петолъчната форма прави невъзможно намирането на слепи стени за катерене.

- Това е най-здравата крепост в Меленгар - каза Олрик.

- Какво довело Есендъновци в Медфорд в такъв случай? - попита Ройс.

- След войните - обясни Майрън, - Толин се почувствал депресиран от живота в такава мрачна крепост. Построил замъка Есендън в Медфорд и поверил Г алилин на своя най-верен генерал, Седрик Пикилеринън.

- Синът на Седрик съкратил името до Пикъринг - добави Олрик.

Ейдриън забеляза занесен поглед на лицето на Олрик и меланхолична усмивка на устните му.