Конспирация за короната

дълбоко в гръдта на мъртвия Трумбул. Залитна и дишайки тежко, се втренчи в мъртвото тяло пред себе си, потъналият в което бащин меч се клатеше напред-назад.

Скоро и от двете посоки на пътя се зададоха мъже. Много бяха от „Сребърната кана“ и носеха грубовати оръжия. Някои мъжете бяха окър-вавени, но никой не изглеждаше наранен. Двама от тях водеха конете, които Ройс, Ейдриън и Олрик яздеха от Уисънд брод насам. Сред тях имаше и слаба фигура в окъсани парцали, носеща безформена шапка и въоръжена само с тежка сопа.

- Никой не се измъкна - обяви Хал, докато се приближи към малката група. - Един се опита да ни офейка, но мелезът го откри. Сега разбирам защо го помоли да дойде. Копелето вижда в тъмното по-добре от бухал.

- Както обещахме, можете да задържите конете и всичко по тях - каза Ейдриън. - Но заровете телата още тази нощ или на сутринта ще си имате неприятности.

- Това наистина ли е принцът? - запита един от мъжете, гледайки към Олрик.

- Всъщност - рече Ейдриън - мисля, че пред вас стои новият крал на Меленгар.

Разнесе се тих заинтригуван шепот и неколцина си направиха труда да се поклонят, макар Олрик да не забеляза. Той бе издърпал обратно меча си и претърсваше тялото на Трумбул.

Мъжете се събраха на пътя, за да разгледат заловените животни, оръжия и оборудване. Хал се погрижи за разпределението на плячката до-колкото можа.

- Дайте на елфа един от конете - каза му Ройс.

- Какво? - запита зашеметен кръчмарят. - Искаш да дадем кон на него? Сигурен ли си? Така де, повечето от тези хора нямат добри коне.

Дрейк бързо се включи:

- Слушай, всички се бихме по равно тази нощ. Може да има дял като всички останали, но тая мизерна отрепка няма да получи никакъв кон!

- Не го убивай, Ройс - бързо каза Ейдриън.

Принцът видя как Дрейк се отдръпва, докато Ройс прави крачка напред. Лицето на крадеца бе странно спокойно, но очите му тлееха.

- Какво ще каже кралят? - бързо запита Дрейк. - Той е кралят, нали така? Може да се каже, че конете са негови, нали тъй? Войниците му ги яздеха. Нека той реши, а?

Настъпи пауза, докато Олрик се надигне и изправи пред тълпата. Принцът се чувстваше зле. Краката не го държаха, ръцете го боляха и имаше рани по челото, брадичката и бузата, от които течеше кръв. Беше покрит в прах. Секунди го бяха делили от смъртта и страхът още не го беше напуснал. Забеляза Ейдриън да отива при Майрън. Монахът плачеше от дясната страна на принца и Олрик бе на косъм да се присъедини към него, но той бе кралят. Стисна зъби и ги погледна. Тълпа мръсни, окърва-вени лица стоеше пред него. Не можеше да мисли ясно. Трумбул все още бе в ума му. Все още бе побеснял и унижен. Олрик хвърли поглед към Ройс и Ейдриън и сетне отново погледна към множеството.

- Правете каквото тези двама мъже ви казват - каза той бавно, ясно, студено. - Те са моите кралски защитници. Всеки, който не изпълни нарежданията им, ще бъде екзекутиран - след думите му настъпи тишина. Олрик се качи на коня си.

- Да тръгваме.

Ейдриън и Ройс си размениха изненадани погледи и възседнаха конете. Монахът мълчеше и вървеше замаяно. Ейдриън го придърпа зад себе си.

Докато се отправяха надолу по пътя, Ройс спря коня си близо до Хал и Дрейк и тихо им каза:

- Погрижете се мелезът да получи кон или когато се върна, ще държа отговорни всички в селцето - и този път ще е законно.

Известно време четиримата яздиха мълчаливо. Накрая Олрик изсъска:

- Собственият ми вуйчо.

Въпреки усилията му, очите му започнаха да се насълзяват.

- Мислех си за това - спомена Ейдриън. - Ерцхерцогът е следващ кандидат за престола след теб и Ариста. Но тъй като е от семейството, прецених, че той би бил цел колкото теб, само дето нямате кръвна връзка, нали? Фамилията му е Брага, а не Есендън.

- Той се ожени за сестрата на майка ми.

- Тя жива ли е?

- Не, умря в пожар преди години - Олрик стовари юмрук върху седлото. - Той ме научи да се фехтувам. Да яздя. Той е мой вуйчо, а се опитва да ме убие!

Последвалото мълчание бе нарушено от Ейдриън, който запита:

- Къде отиваме?

Олрик разтърси глава като разбуден.

- Какво? О, в Дрондил Филдс, замъка на граф Пикъринг. Той е - беше - един от най-верните на баща ми благородници и най-близки приятели. Също така е и най-могъщият водач в кралството. Ще събера армия там и ще се отправя към Медфорд през седмицата. И Марибор да е на помощ на човека или вуйчото, който се опита да ме спре!

* * *

- Това ли искаше да видиш? - запита ерцхерцогът, вземайки кинжала. Държеше го така че тя да разчете името Пърси Брага ясно изписано в бащината кръв по острието. - Изглежда наистина си научила някои не-щица от Есрахаддон. Това обаче не доказва нищо. Определено не съм промушил баща ти с него. Дори не бях близо до параклиса, когато е бил убит.

- Но ти си го поръчал. Може да не си забил кинжала в тялото му, но ти си отговорният - Ариста избърса очите си. - Той ти имаше доверие. Ние ти имахме доверие. Ти беше част от семейството ни!