Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

— Но няма да те намерят. А сега разкажи ми всичко, което знаеш за Проект 40.

— Това е само едно име — предаде се тя. Какъв смисъл имаше да се съпротивлява? Те и без друго знаеха всичко.

— Къде за пръв път срещна това име?

— В едни документи. Били са оставени на някаква маса в библиотеката на Масачузетския Технологически институт и наш сътрудник е успял да ги копира.

Хелстрьом затвори потресен очи.

— И какво е имало в тези документи?

— Изчисления, формули и разни други неща, които на пръв поглед изглеждали съвсем объркани. Сетне на някой му хрумнало, че може би става дума за планове на ново оръжие.

— Този някой разбрал ли е за какъв тип оръжие става дума?

— Говореха за електронна помпа или нещо подобно. Казват, че подобно оръжие е в състояние да предизвиква резонанс в материята от разстояние, да троши стъкла и така нататък. — Тя пое дълбоко въздух, питайки се защо ли му казва всичко това. Така или иначе щяха да я убият. Какво значение имаше?

— Вашите хора опитаха ли се да създадат подобно оръжие с помощта на проектите?

— Опитват се, но информацията, с която разполагат е крайно недостатъчна. Не са уверени дали са на прав път, има и такива, които се съмняват, че наистина става дума за оръжие.

— Значи не всички смятат, че това е проект за оръжие?

— Така мисля. — Тя въздъхна отново. — Оръжие ли е всъщност?

— Да, оръжие е — кимна той.

— Сега ще ме убиете ли?

Този примирен, почти умоляващ глас отново пробуди гнева му. Тези глупаци! Тези абсолютни глупаци! Той намери пипнешком парализатора, вдигна го и го нагласи на пълна мощност. Тези диви глупаци Отвън трябваше да бъдат спрени. Хелстрьом насочи парализатора право към нея, сякаш се опитваше да проникне в податливата й плът и я удари с пълен заряд. Отразения в стените лъч бе толкова силен, че го парализира за миг и когато дойде на себе си, Хелстрьом забеляза, че всички индикатори показват нула. Той запали лабораторното осветление и бавно приближи безжизненото тяло на жената. Лежеше отпусната надясно, увиснала на въжетата. Знаеше че е мъртва още преди да застане до нея. Получила бе заряд, достатъчен да убие бик. Край на разпита на Тимиена или както й беше там името.

„Защо го направих?“ — запита се той. Дали не се дължеше на спомена за разкъсаното тяло на Дипиъкс, разтварящо се бавно в резервоара? Или в него бе заговорило колективното съзнание на Кошера? Във всеки случай, действал бе по-скоро рефлективтно, без да мисли. Свършено е вече и връщане назад няма. Но все пак, тревожеше го неговото собствено поведение.

Все още разгневен от станалото, той напусна лабораторията. Отвън около него се струпаха няколко по-млади сътрудници, но той им махна с ръка да го оставят на мира. Каза им, че пленената жена е мъртва, а на протестите отвърна с нетърпящ възражение жест и ги увери, че е научил каквото е било нужно. Когато един от сътрудниците го запита дали да изпратят трупа в резервоара, или да го използват като разплоден ампутат, той се спря озадачен, а след това се съгласи, че би трябвало да го използват за ампутат. Може би ще успеят да съживят част от плътта на жената. Ако съумеят например да поддържат жива утробата, онова, което е останало от пленничката ще се окаже от полза за Кошера. Любопитно ще е да се сдобият с плод от тази плът.

Но други, по-важни въпроси чакаха неотложно решение. Все още неспособен да се овладее, той продължи нататък. Външните знаеха за Проект 40! Специалист от Кошера е бил непростимо небрежен по време на пребиваването си Отвън. Как подобни документи са попаднали зад пределите на Кошера? Кой го е направил? По какъв начин? Какво е търсил в Масачузетския Технологически институт? Що за изследвания е извършвал там? Кошерът трябва да се запознае с цялостната картина на назряващото бедствие преди да предприеме необходимите контрамерки. И най-вече, да не позволи нещо подобно да се случи отново.

Надяваше се, че в лабораторията по оплождане ще успеят да направят разплоден ампутат от Тимиена. Вече беше послужила на Кошера и заслужаваше гените й да бъдат запазени.

23

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза