Кошерът на Хелстрьом

— След като идва и Перюджи, не знам. Ще ти кажа, като видя как ни разпределя.

— Или отпред, или отзад.

— Точно така.

— Ама на този самолет не сервират ли вечеря? — възмути се тя.

— Стюардите явно са се наговорили първо да напият стария.

— Е това най-мразя, когато трябва да се правя на хлапе — прошепна тя. — Не мога да си поръчам нещо за пиене.

— Аз пък мразя грима. Обзалагам се, че няма да ни нахранят, преди да стигнем Небраска.

— А и след това, най-много да ни пробутат пъстърва и фасул. Още ли се чувстваш подтиснат?

— Скъпа, забрави какво съм говорил снощи. Всичко ми беше опротивяло.

— Да си призная и аз бях в подобно състояние. Трябва да е свързано с циклите на луната.

— Все още не мога да разбера, защо ме назначиха за заместник в тази операция.

— И аз не мога да си го обясня. Може би защото другите са доста старички?

— Едва ли, защо ще им е някой младок за началник?

— Може да ти е настъпил моментът — прошепна тя и приближи устни до ухото му. — Задръж малко, миличък. Дъртакът отзад се опитва да ни подслушва.

Джанвърт сдържа първоначалното си желание да погледне назад. Вместо това се протегна и бавно огледа вътрешността на самолета. Навън бе съвсем тъмно, осветлението бе запалено и прозорците бяха като черни дупки, с проблясващи тук-там звезди. Белокосият старец зад Кловис бе запалил настолната лампа и четеше „Таймз“, като от време на време отпиваше по глътка уиски. Той вдигна глава, докато Джанвърт се въртеше, но побърза отново да забоде поглед в списанието. Джанвърт не си спомняше да го е виждал някога, но човек не можеше никога да е сигурен в работа като неговата. Може би го бяха изпратили за да ги държи под око.

Джанвърт се облегна ядно назад и прошепна на Кловис:

— Кога най-сетне ще сложим кръст на тая работа? Време е да изчезваме. Все има някоя страна, където ще сме в безопасност. И където Агенцията не ще може да ни открие.

— При другите?

— Нали знаеш какво ще ни чака там? Същото, само дето ще трябва да учим чужд език. Не, трябва ни някоя сладка малка страничка, където ще си живеем необезпокоявани и незабелязани от никой. Не може да няма подобно уютно местенце на тази гадна планета.

— Мислиш си за ДТ и Тимиена, нали?

— Мисля за теб и мен.

— Отново ни подслушва — предупреди го тя.

Джанвърт скръсти ръце и потъна в меката облегалка. Очертаваше се отвратителен полет. Не след дълго Ник Миърли намина да ги види и да ги попита как я карат. В отговор Джанвърт само гневно изръмжа.

24

„Текуща вътре-кошерна информация за хода на Проект 40: Основният проблем остава излишъкът от топлина. Последният модел се разтопи преди да започне да функционира. Въпреки това, измереното ниво на вторичния резонанс доближава предварително определените параметри. Ако предложената нова техника на охлаждане се окаже подходяща, ще успеем да извършим първия опит в срок от един месец. Резултатите от опита със сигурност ще бъдат забелязани и Отвън. Като минимум, може да се очаква появата на нов остров в Тихия океан, някъде в близост до бреговете на Япония.“

Перюджи успя да хване последния самолет от Дълес и при това бе принуден да пътува втора класа. На всичко отгоре все още пресен беше споменът от неприятния разговор с Меривейл. Шефа обаче бе настоял на тази среща и Перюджи не можа да измисли никакъв подходящ повод, за да се измъкне. Наложи се лично да позвъни на Меривейл и да уговори срещата. Споразумяха се да се срещнат в кабинета на Меривейл. Ръкавиците бяха свалени още в самото начало.

Меривейл посрещна Перюджи без да дава външен израз на чувствата си. Ала Перюджи си помисли, че забеляза дълбоко прикрита уплаха в очите му. „Сякаш се досеща, че дните му са преброени“ — рече си Дзюл.

Намести се в креслото точно срещу него и кимна към положената на бюрото папка.

— Виждам, че се запознаваш с докладите. Някакви бели петна в общата картина?

Меривейл очевидно държеше не само да запази контрол върху положението, но и да държи нещата в свои ръце, защото побърза да отвърне хапливо:

— Докладите на моите сътрудници винаги съответстват на действителното положение, за което са били изготвени.

Този надут копелдак!

Перюджи добре осъзнаваше, че присъствието му в кабинета и целия разговор са унизителни за Меривейл. Винаги е било така. Перюджи беше дяволски едър мъж. Всички казваха, че ако си позволи да надебелее, ще се превърне в грамада. Но той притежаваше някаква хищнически зловеща грациозност, която открай време дразнеше Меривейл.

— Шефа ми нареди да те питам защо си поставил за заместник онзи злояд нещастник Джанвърт.