Кошерът на Хелстрьом

— Двамата винаги са се джафкали. Вече никой не им обръщаше внимание.

— А и не са тук да ги попитаме лично — отбеляза Перюджи.

— Не е необходимо да ми го напомняш.

— Спомняш ли си какво ти каза Карлос при последната ви среща?

— Разбира се — каза, че ще докладва в срок от четиридесет и осем часа след пристигане на местоназначението.

— Толкова много. Разполагаха ли с радиопредавател?

— Беше монтиран във фургона, който взеха от Портленд.

— И никакви доклади от тях след това?

— Обадиха се за проверка на връзката. Някъде край Клемат Фоулс. Свързаха се чрез Портленд.

— Четиридесет и осем часа — промърмори Перюджи. — И защо?

— Нуждаеше се от известно време за за огледа обстановката, да подготви лагера, да намери подходящи места за наблюдение.

— Да, но…

— Подобно забавяне е съвсем обяснимо.

— Но Карлос винаги е бил толкова предпазлив.

— И това също говори за неговата предпазливост — каза Меривейл.

— Защо не му нареди да се обажда по-често?

— Не виждах смисъл.

Перюджи поклати бавно глава. Каква бъркотия. Дори един аматьор не би допуснал толкова много грешки. Меривейл, естествено, не възнамеряваше да признава, че е сбъркал. Сигурно щеше да се оправдава с получените нареждания. Но най-важното е да бъде отстранен. И ако ще падат глави, неговата да е първа. Защото Меривейл е един жалък некадърник. Няма извинение за него. Той е точно човекът, от когото сега се нуждаят, някой, на когото да възложат да отговаря на неудобните въпроси.

Перюджи се надигна гневно от креслото и се надвеси над събеседника си.

— Ти си глупак, Меривейл — заговори той със студен, нетърпящ възражение глас. — Винаги си бил глупак и глупак ще си останеш. Разполагаме с подробен доклад от ДТ относно възраженията на Тимиена. Настоявала е за поддържаща група. За по-чести радиовръзки. А ти дори си я предупредил да не досажда на предавателната станция в Портленд, освен ако не било нещо важно. Казал си й да изпълнява безпрекословно заповедите на Карлос. Забранил си и да изисква официално издирване на Портър. И при никакви обстоятелства да не изоставя прикритието, под което работи. Такива са били инструкциите ти, — каза Перюджи и посочи папката, — а сега си прочел и това!

Меривейл седеше неподвижно, изумен от неочаквания изблик. В един ужасяващ миг му се стори, че ще се разплаче. В очите му заблестяха сълзи. Ала той бързо се овладя и дори успя да възстанови изкуствения акцент.

— Виж ти! Говориш така, сякаш въобще не се съмняваш в думите си!

По-късно, докато разговаряше по телефона от летището, Перюджи каза:

— Предполагам, че в известен смисъл трябва да сме му благодарни. Сега вече поне знаем без съмнение с какво сме се захванали.

— Какво искаш да кажеш? — запита го Шефа с далечен, хриплив глас.

— Искам да кажа, че когато започвахме, не знаехме какво ни чака. А сега вече знаем. Той е готов да играе при максимално високи залози.

— Ние сякаш не сме.

— Както и да е, уредих въпроса с Меривейл. Казах му да се готви за разследването.

— Да не направи някоя глупост?

— Не направи ли достатъчно глупости вече?

— Знаеш за какво говоря, дявол да го вземе!

— Мисля, че ще се подчинява на заповедите докрай — отвърна Перюджи.

— Но си го притиснал лошо. — Беше по-скоро забележка, отколкото въпрос.

— И още как. — Разговорът поемаше в малко неочаквана посока и Перюджи се загледа замислено в заглушаващото устройство върху слушалката.

— Обади ми се по телефона — продължаваше Шефа. — Оплака ми се от теб. Много е огорчен. Сетне ми съобщи, че бил прибрал на сигурно място писмените ни инструкции. Дори има наглостта да ми заяви, че е дал на Джанвърт специалния номер за директна връзка и кодирани послания, според нашите инструкции за надзираващи агенти. Цитира ми и някакъв член от инструкция, която сме му дали преди години.

След продължителна пауза Перюджи проговори:

— Май ще трябва да предприемем по-твърди мерки срещу него.

— Да, винаги можем да го направим — отвърна Шефа.

25

„Из записките на Нилс Хелстрьом: За разлика от човека, чиито физически ограничения влизат в сила от момента на раждането, насекомите са надарени със способността действително да усъвършенстват своите тела. А достигнат ли веднъж някакъв предел на развитие, те като по чудо се превръщат в напълно различни същества. Именно тази метаморфоза ми помага да разбера напълно могъществото на Кошера. За мен Кошерът е какавидата, от която ще се роди новият човек.“