Кошерът на Хелстрьом

Хелстрьом седеше в клетката си и мислеше. Погледът му се плъзгаше отсъстващо по залепените на стената карти и диаграми, по блестящия екран на монитора. Ала вниманието му бе приковано другаде. „Този път ще изпратят най-добрите — мислеше си той. Досега само опипваха почвата. А ето че предстои среща с истинските експерти и тъкмо от тях ще научим как да се спасим.“

Изминалата нощ бе дълга, също така натоварен се оказа и денят след нея. Успя да подремне за два часа, но обстановката в Кошера беше напрегната от предчувствието за назряващата криза. Ако не друго, то телесните хормони бяха достатъчни, за да разгласят на всички какво става.

Когато преди около два часа Хелстрьом най-сетне намери време да се върне в клетката, беше толкова изморен, че захвърли сакото на един стол и се стовари в леглото както си беше с дрехите. Нещо тежко, пъхнато в десния джоб издърпа сакото през облегалката и то се свлече на пода. Хелстрьом се загледа в издутия джоб и се зачуди какво ли бе пъхнал там. Сетне изведнъж си спомни за пистолета на Външния, който бе взел преди да излезе за последен път — кога ли е било това? Сякаш беше изминала цяла вечност, или всичко се бе случило в някаква друга вселена. Животът им внезапно бе поел в нова посока. Могъщи сили Отвън проявяваха интерес към нещо, което неминуемо щеше да ги отведе при Кошера.

Проект 40.

Източникът, откъдето бе изтекла първоначалната информация, бе толкова невинен наглед, че Хелстрьом потрепери, когато си помисли за него. Джери, един от операторите на филмовия екип, трябваше да извърши някои специални изследвания в библиотеката на Масачузетския Технологически институт във връзка с предстоящите снимки. При разпита си беше припомнил, че е оставил документите на една маса „за не повече от половин час“. Когато се върнал, намерил ги на същото място и ги прибрал, без да обръща внимание на случилото се. Колко невинно! Но точно от това са се нуждаели Външните. Сякаш бяха надарени с някакъв неуморим зъл гении, винаги нащрек за да се възползва от подобни невинни грешки.

Джери беше потресен. Имаше чувството, че е предал своя любим Кошер. И в известен смисъл го бе сторил. Но рано или късно това щеше да се случи. Истинско чудо бе, че бяха издържали толкова дълго. Как биха могли да съществуват цяла вечност, без да бъдат открити? Очевидно покоят и анонимността имаха свой затворен и предопределен цикъл. Спокойствието на всяка цена бе само илюзия за наивниците. Цената, която трябваше да се заплати за него, беше неимоверно висока.

Чувствайки се изнервен и раздразнителен — емоции, които тялото му излъчваше като невидима аура — но без повече да го е грижа за това, Хелстрьом стана решително и се отправи към долните нива за да провери как се развива проект 40. Онези долу ще трябва да ускорят нещата. Налага се повече отвсякога!

26

„Кодирано съобщение от Перюджи: За известно време няма да променям позицията, която е получил Джанвърт. Ще трябва първо да обмислим внимателно деликатния проблем с отстраняването на Меривейл. В тази насока, не би било зле да засилим позициите си спрямо Джанвърт. Няма съмнение, че между него и Кловис Кар съществува интимна връзка. Бихме могли да се възползваме от тази информация. За по-сигурно инструктирах ДТ Алден да държи под око и двамата. Ще получите копие от неговия доклад веднага щом пристигне.“

Перюджи стовари прашния куфар върху леглото в стаята на мотела, построен в покрайнините на Фостървил. Освен куфара носеше само малка чанта и калъфа на фотоапарата, в който бе монтирана радиостанцията. Калъфа окачи на облегалката на стола. Точно така обичаше да пътува — с малко багаж, без излишна суетня по летищата и без да привлича нечие внимание. Макар да бе доста висок на ръст, отдавна се бе приучил да бъде максимално незабележим за останалите. Най-често се възползваше от умението си по време на път.

Цяла сутрин бе необходима на поддържащата група за да се разположи в планината на север от града, където съществуваше пряка радиовръзка не само с мотела, но и с чифлика в долината. Перюджи вече бе прегладнял, но първо трябваше да свърши още някои неща. Огледа внимателно стаята, мебелирана в типичен западняшки стил — тъмно лакирано дърво, покрито с грубовата на вид дамаска. Отвсякъде лъхаше на пестеливост. Той въздъхна и се отпусна в креслото, което жално изскърца под тежестта му. Опипа за телефона и набра номера на рецепцията.

Да, знаят телефона на помощник-шерифа. Има ли някакви проблеми?