Кости по хълмовете

Чингис мина покрай един каменен кладенец на кръстовището на две улици и слезе от коня, за да го погледне. Надникна през ръба и далеч долу видя тъмен кръг вода. Импулсивно взе завързаната на въжето кожена кофа и я пусна просто за да чуе плясъка. Изтегли я и пи дълго, отмивайки прахта от гърлото си, след което я подаде на един от стрелците и отново се качи в седлото. Самарканд бе добре разположен между завоя на реката и езерата. На такава земя можеше да се отглежда всичко и Чингис бе видял край главната порта безлюдни пазари, пълни с пресни плодове и зеленчуци. Зачуди се как ли запълват дните си жителите на града, щом храната и водата бяха в такова изобилие. Ясно беше, че не се упражняват с оръжие, ако можеше да се съди по оттеглянето на гарнизона. Туманите просто го бяха последвали в града — бяха прекалено близко, за да успеят да затворят навреме портите.

Огромните размери на Самарканд трудно можеха да се възприемат. Чингис бе заобиколен от улици и къщи, от големи и малки постройки. Дворецът на шаха доминираше над лабиринта около него, но Чингис насочи коня си към едно високо минаре в западната част. Любопитството му се разпали при вида на странната постройка, издигаща се високо над останалите. И сякаш растеше още повече, докато я приближаваше.

Минарето се издигаше насред голям открит площад, заобиколен от ниски и широки сгради със затворени прозорци. Чингис почти не обърна внимание на командирите си, които отваряха с ритници вратите и проверяваха за врагове. Чу се сумтене и шум от борба, но воините си знаеха работата и звуците не продължиха дълго. Нови пленници бяха завързани и замъкнати към хиподрума. Някои от тях се взираха обезумяло към човека, който стоеше сам в основата на минарето.

Чингис прокара длан по основата на постройката, като се наслаждаваше на сложната шарка върху плочките на облицовката. Всяка една бе захваната за съседната и му се прииска да извади ножа си и да измъкне една само за да я разгледа по-добре. Стройната кула блестеше на слънчевата светлина и трябваше да проточи врат, за да види върха й от мястото си. Докато го правеше, шапката на главата му ненадейно падна. Усмихна се изумен, че човек може да създаде подобно нещо, и се наведе да я вдигне.

Тихо се засмя, докато отново си слагаше шапката. Един от хората му го чу.

— Господарю хан? — обади се той, готов да изпълни всяка негова заповед.

— Просто си мислех, че откакто съм дошъл в тези земи, не съм се кланял на никого — весело отвърна Чингис. — Докато не се озовах пред тази кула.

Мъжът се усмихна, когато видя хана си в такова добро настроение. Може би откритият характер на града си казваше думата. Дзинските градове бяха тесни и ограничени в сравнение с него и Чингис не можеше да си представи да управлява подобни места. Докато тук, с толкова слънчева светлина, това беше възможно. Жителите щяха да имат прясна вода и храна от пазарите, за да нахранят семействата си. Селяците щяха да я носят всяка сутрин преди зазоряване и да я разменят срещу бронзови и сребърни монети. За момент ясно видя в ума си устройството на целия град, от търговците до занаятчиите, учителите и писарите. Всичко това работеше някак, макар все още да не разбираше откъде се вземаха всички монети. Може би някъде наблизо имаше мини? И ако имаше, кой превръщаше метала в монети и ги пускаше, за да започне търговията в Самарканд? Шахът ли? Беше сложно и объркващо, но той обърна лице към слънцето и почувства покой. Беше спечелил битка тази сутрин и бе пратил синовете си да разбият другата армия, дошла да освободи Самарканд. Денят беше добър.

Миризмата на пушек се засили и Чингис загърби разпилените си мисли. Хората му обикаляха навсякъде и хващаха пленници, но гарнизонът продължаваше да се съпротивлява и той яхна коня си, за да наблюдава сражението. Тръгна заедно със стрелците към мястото, където димът се издигаше на кълбета над зашеметения град. Устните му твърдо се свиха. Каква е ползата от кладенци и дворове, ако не можеш да ги удържиш? Винаги имаше алчни хора, готови да ти отнемат онова, което си съградил. Един владетел трябва да е глупак, за да им позволи да надничат в градовете му и да вземат каквото си поискат. И въпреки това ханът знаеше, че един град може да бъде отбраняван. Той беше разбил достатъчно стени, за да има добра представа какво противостои най-добре на катапултите и куките му. Изкушаваше се да провери идеята следващата зима, най-добре със Субодай. Любимият му военачалник щеше да остане страшно доволен от предизвикателството. Ако Субодай успееше да опази един град от туманите му, може би Чингис щеше да се замисли и да ги остави непокътнати под властта на собственото му семейство. Иначе можеше спокойно да ги остави оградени като козите, които използваха в родината, за да ловят вълци.