Ковачница на мрак

— Да, знам. Разбира се — добави, — ако имаше войници наоколо, неприятностите на пътя щяха да са по-малко.

Крил се обърна към сержанта.

— Да вървим. — На непознатия каза: — Пред вас има въоръжена процесия. Ако препуснете малко по-бързо, ще сте в пълна безопасност с тях, сър.

— Благодаря ви — отвърна мъжът. — Добро предложение.

Агалас махна на Домашните мечове да потеглят и всички подминаха непознатия.

— Не ни помогна много — каза Крил, щом продължиха по пътя.

— Съжалявам, сър — отвърна Агалас, — но не му вярвам.

— В смисъл?

— Искам да кажа, сър, че не беше съвсем наред. Не знам.

— Мога да си го представя като пазач на керван.

— Но конят му беше хубав, добре гледан и хранен, и такъмите бяха чисти.

Крил помисли.

— Всеки човек на дълъг път би се грижил добре за коня си и такъмите.

— Колкото до това, сър, не носеше много багаж. Не знам, само казвам.

— Чудя се кой го е набил така. Беше въоръжен все пак.

Тя го изгледа и дръпна рязко юздите. Домашните мечове я подминаха и спряха объркани. Крил също спря коня си се извърна към сержанта.

— Какво има?

— Мечът му, сър. Беше легионерски.

Той се намръщи.

— Едва ли е изненадващо — легионерските мечове трябва да са наводнили пазарските сергии след разформироването.

— Така би могъл да си помисли човек, сър, но не. Може да сте чули друго, но твърдя, че не са. Войниците задържаха снаряжението си.

— Вярвам ти. Просто предположих. — Погледна назад по пътя, но непознатият вече не се виждаше. — Значи бивш легионер. Може би пътува да се събере с отряда си дезертьори…

— Сър, тази сутрин бяхме с лорда. Видяхме Отреклите се, онова село, онази касапница.

— Тогава какъв е той според теб? — попита Крил. — Съгледвач? Ако е така, идва от грешната посока и не отива накъдето трябва.

— Не знам, сър. Не знам какво да мисля, но чувствам, че нещо не е както трябва.

Той се вгледа в грубоватото ѝ лице и безизразните ѝ очи. И да беше притеснена, нямаше да го разбере от вида ѝ.

— Сержант, ела да поговорим насаме.

Препуснаха пред колоната и спряха.

— Сър?

— Не знам какво да правя — призна Крил. — Лорд Джаен ни заповяда да се върнем в дома Инис. Страхува се за домакинството си. Ако онзи самотен ездач е съгледвач, то изменниците трябва да са някъде напред, а това би означавало, че вече са ударили имението — стига изобщо да са го замисляли. Но не виждам прах напред, а не сме достатъчно близо, за да видим пушек, ако са нападнали къщата на лорда.

Тя не отвърна нищо. Само го гледаше, отпуснала ръце на рога на седлото.

— Но не биха нападнали брачна процесия — каза Крил.

— Трябва да държим пътя под око, сър. Да огледаме следите напред. Самотен ездач или много ездачи? Тръгнали накъде? Проблемът, сър, е, че има пътеки през гората, някои минават успоредно на пътя.

— Това ли е предложението ти, сержант?

— Можем да стигнем до дома Инис преди свечеряване, сър.

— Не биха нападнали брачна процесия — повтори Крил. — Отрекли се… е, вие видяхте доказателството за това. — Все пак се поколеба. Лорд Джаен го беше повишил, възложил му беше това командване и заповедите бяха изрични: „Връщате се в дома Инис. Вдигаш целия гарнизон Домашни мечове. Подготвяш се за нападение.“ — Бездната да ме вземе, един самотен ездач на пътя и нищо вече не е ясно!

— Казах ви, че нещо в него не е наред, сър. И не е. Изобщо.

— Пребивали са го преди дни…

— По-скоро преди седмица, сър, дори две. Не е подуване, просто спадащи отоци.

Крил се ядоса на себе си заради нерешителността си. Лорд Джаен разполагаше само с осем Домашни меча.

— Не знам какво да правя — повтори той.

Тя се намръщи.

— Сър, вие имате заповедите си. Лорд Джаен отива на събиране на благородници.

— И никой не би посмял да нападне брачна процесия.

— Освен ако не са си загубили ума. Тъй че всичко се свежда до онзи ездач.

— Дали да не се върнем да го разпитаме?

— Ако ми разрешите, сър, аз и двама от Домашните мечове ще направим точно това. Ако се наложи, ще задам въпросите си с върха на ножа. Защо пътува на юг? Това е ключът към всичко. Нелогично е.

— Вземи двама с най-бързите коне и не губете време — каза Крил. — Ние ще продължим, а вие ни догонвате — или пращаш единия и взимаш със себе си другия до лорд Джаен, ако… е, ако се наложи. Не, чакай. Вземи четирима, не двама.

— Да, сър. Вярвам, че няма да ни отнеме много време.

— Ако е невинен, съчувствам му — каза Крил.

— Ако е невинен, бягането му от лошия късмет няма да свърши скоро — отвърна Агалас.

Сержантът взе четирима бойци и препуснаха назад в галоп. Крил огледа осмината останали. Беше му оставила ефрейтор Рийс, кръглолик ветеран с язвително чувство за хумор, но днес май не му беше много до смях.

— Ефрейтор Рийс, ще яздиш до мен.

— Да пратя ли съгледвачи напред, сър?

— Да. Но вече ще яздим без почивка.

— Разбрано, сър — отвърна Рийс. — Не се тревожете за сержанта, сър — ще накара оня кучи син да проговори.

— Надявам се.

— Агалас е била и от другия край на тоягата, сър.

— Нима?

Рийс кимна и се намръщи свирепо.

— Напих се една нощ и я сгащих. Казах ѝ цялата си биография, сър. Но тя оцеля. И е с ума си, общо взето.

Крил го изгледа.