Ковачница на мрак

— Такава вяра издава в насилието над плът и дух дълбока слабост в сърцевината си. Ако силата трябва да се покаже в стегнат юмрук, то тя не е никаква сила. — Вдигна ръка и посегна уж да удари капаците на прозореца, а после отново я смъкна. — Ще занесеш от мен съобщение на Шеканто. Стражите отхвърлят призива за погром. Освен това, ако братята и сестрите от старите ордени изпитат нужда от помощ, трябва само да помолят и ние ще се отзовем.

Финара примига.

— Сър, включва ли това военна помощ?

— Включва.

— Командире, чуваме, че легионът се е събрал срещу Отреклите се и тяхната пасмина. Всъщност, че Урусандер лично е излязъл на полето.

Капитан Хустаин закрачи отново.

— Щом доставите съобщението ми, капитане, ще изпратите Фарор Хенд на юг. Тя трябва да препусне към легион Хуст, но да избегне Карканас.

— А нейното съобщение до Торас Редоун, сър?

— Това ще ѝ го предам лично, капитане. Не мога да рискувам да знаете подробностите, тъй като щом изпълните мисията си до манастира, ще препуснете на север, за да пресрещнете лорд Урусандер. Ще настоите за аудиенция с него.

— Сър, ако ни смятат за свой враг, като нищо може да ме задържат.

— Възможно е, капитане, ако са се отказали от всякакво военно благоприличие, а признавам, че вече не съм толкова убеден в спазването на такива правила като някога. — Спря и я изгледа. — Разбирам риска за вас, капитане.

— Какво желаете да попитам лорд Урусандер?

Устата му леко се изкриви при почетната титла.

— Попитайте го: какво в името на Бездната иска?

— Сър?

— При всичките му недостатъци — каза Калат, — Урусандер не е религиозен човек. Маниите му са светски. Загубил ли е власт над легиона си? Чудя се. Тъй. Държа да узная намеренията му от него.

— Кога желаете да тръгнем, сър?

— Веднага.

— Сър, предвид естеството на съобщението ми до майка Шеканто, няма ли да е благоразумно да изоставите командването си тук, макар и за кратко?

— Ще науча истината за новата заплаха от Витр — отвърна той. — Ще видя лично какво е останало от онзи дракон.

Тя долови лекия скептицизъм в тона му и извърна очи.

— Сър, заклевам се, не се съмнявам в нито една дума от доклада на сержант Беред.

— А жената азатанаи?

— Меч и женска броня бяха намерени до трупа, сър. Фарор Хенд ги е огледала и смята, че и двете прилягат добре на азатанаи.

Калат Хустаин въздъхна и поклати глава.

— Ще видя лично. Междувременно тук ще командва Илгаст Ренд със съдействието на капитан Ейрас.

Тази подробност все още оставяше горчивина в устата на Финара. Илгаст Ренд не беше Страж. Още по-смущаващото бе, че беше дошъл с Хун Раал, за да се лепне до Калат през последните няколко седмици.

— Намерете Фарор Хенд, капитане, и я пратете при мен. Пригответе конете си.

— Слушам, сър.

Напусна и влезе в главната зала, сред гъстата гмеж от Стражи и слуги. Смътната паника сред другарите ѝ беше смущаваща и тя започна да разбира отчасти безпокойството на Калат Хустаин. Имаше ли Отрекли се между тези Стражи? Фанатични поклонници на Майка Тъма, които нямаше да пролеят нито една сълза при избиването на неверници? Дори тук, осъзна тя, тази война можеше да откъсне приятел от приятел, брат от сестра.

Видя Спинок и Фарор Хенд седнали в другия край на дългата маса в центъра на залата. Бяха се доближили един до друг, уж за да се чуват по-добре в шумотевицата, тъй като останалото от масата бе заето от Стражи, оглеждащи за последен път бронята си. Фарор Хенд, забеляза Финара, се бе настанила така, че да може от време на време да се докосва до братовчед си. За миг я жегна негодувание и тя го надви с усилие.

Може би Калат Хустаин беше видял това, което бе видяла и тя. Изрично ѝ бе заявил, че взима Спинок Дурав със себе си на експедицията до Витр. А Фарор Хенд изпращаше до легиона Хуст. „Но избягвайки Карканас, където може да е годеникът ѝ. Любопитна подробност. Чудя се какво означава това.“

Тръгна към тях. Това, което проблесна в очите на Фарор, когато погледна към нея, не беше ли чувство за вина?

— Командирът иска да говори с теб, Фарор.

— Добре.

Тя стана, кимна предпазливо на братовчед си и се отдалечи от масата.

Финара дръпна освободения стол и се настани на него.

— Спинок, май ще се връщаш до Витр без нас.

— Така ли? Защо?

— С братовчедка ти ни пращат другаде. Може би ще мине време, преди да се видим отново.

На лицето на младия мъж се изписа разочарование, но в това изражение нямаше лукавство: никакъв намек за бързо прикрити по-мрачни съжаления. Наистина ли беше сляп за неестественото внимание на братовчедка си?

— Струва ми се, че Калат Хустаин вече не те смята за зелен новобранец, Спинок. Оценен си добре за това, че спаси живота ми, и не бих се изненадала, ако скоро чуя, че си повишен.

Единствената му реакция на това беше загадъчна усмивка.

— Разбирам, че годеникът ти е отпътувал с Шаренас Анкаду за Карканас.

Фарор Хенд кимна.

— Така ми казаха, сър.

— В усърдието си да открие какво те е сполетяло при Витр, Кагамандра Тюлас показа добродетелите, с които е добре известен. — Командирът я изгледа. — С това, че пътищата ви не можаха да се пресекат, пропусна възможност, Страж.

Тя се намръщи.