Ковачница на мрак

— Не мисля, че беше последната, сър.

— Това обаче не ми помага сега. Нали?

Отне ѝ миг, докато го разбере.

— Сър, годеникът ми беше издигнат и сега се смята за благородник.

— Но започна като капитан в легиона.

— Да, сър. Така е.

— На коя кауза е верен тогава, чудя се?

— Навярно лорд Илгаст би могъл по-добре да предложи мнение по този въпрос, сър.

— Ще отпътуваш със своя капитан до манастира Янис, Страж, където тя ще достави съобщение от мен. Веднага след това ще се разделиш с нея и ще препуснеш към лагера на легиона Хуст. Макар да не се съмнявам, че командир Торас Редоун остава вярна на Майка Тъма, от това не следва задължително, че праща войниците си срещу Отреклите се. Ще установиш каква е позицията ѝ и ще се върнеш при мен.

— Да, сър.

Изведнъж ѝ хрумна, че в Калат Хустаин и неговата жена, Торас Редоун, вижда възможна съдба за себе си и Кагамандра Тюлас. Двамата, изглежда, не знаеха много един за друг и бяха доволни да остане така. Това, че Калат не знаеше какво мисли жена му за вярата и накъде ще поведе легиона си, ѝ се стори жалко, а в този случай — потенциално пагубно.

— И последното — каза Калат Хустаин, — ще заобиколиш Карканас. Прехвърли реката надолу по течението и избегни всякакъв контакт с гарнизони или отряди на легиони.

— Сър, бих могла да потърся годеника си в града, макар и само на връщане от лагера на легион Хуст.

— Би могла, но няма да го направиш. Карканас скоро ще се превърне в паяжина. С една безразлична господарка в центъра ѝ предвиждам стълпотворение на… мъжкари, всеки жаден за прегръдката ѝ.

— Сър, аналогията ви намеква, че който победи, накрая ще бъде изяден… от Майка Тъма. Тази победа изглежда странна.

Той изсумтя.

— Да. Странна е, нали?

Последва мълчание и Фарор Хенд вече се чудеше дали не я е освободил.

Тогава Калат заговори:

— Беше недоволна, когато Ян Шейки си присвоиха отговорността за азатанаи. Предполагам, че вече съжаляват за нахалството си.

Тя си спомни за Капло Дриим с неговото високомерие, както и застрашителното присъствие на магьосник Реш.

— Би било удовлетворително да се мисли така, сър. Но пък по волята на азатанаи техният речен бог беше възкресен.

— Точно така, и с това допълнително уязвяване на амбициите им, Страж, обзалагам се, че името ви е било прокълнато неведнъж.

— Сър, намеквате за цинизъм у братята и сестрите на култа.

— За песимист по природа ли ме смяташ, Страж? Може би си права. Докато капитан Финара Стоун е заета с разговори с майка Шеканто, прецени шейките. Ще ценя високо мнението ти за тяхната решимост.

— Сър, вече съм на мнение, че легионът на Урусандер ще съжали за това, че настрои шейките против себе си.

— Ако разчитат на неутралността на Стражите, наистина ще съжалят.

Фарор Хенд се смълча стъписана, а след това кимна.

— Ние заведохме Т’рисс при шейките, сър. Вярно е. По-скоро аз, тъй че трябва да нося някаква отговорност за всичко, което се случи.

— Едва ли. Азатанаи тръгна да търси аудиенция с Майка Тъма. Щеше да го е постигнала рано или късно и без да я придружава някой.

— Но щеше ли да е възкресила речния бог, ако не се беше срещнала с шейките?

Той сви рамене.

— Това никога няма да разберем. Заблуждаваме се, ако си въобразяваме, че действаме в живота с някакво подобие на власт над това, което предстои, и би трябвало да сме благодарни за унижението. Защото ако беше другояче, ако наистина всяко събитие в историята се насочваше от нашите ръце, отдавна щяхме да сме изоставили всякаква претенция за добродетелност. Всеки триумф нямаше да е нищо повече от изравняване на везните в отговор на собствените ни престъпления в миналото. — Махна с ръка, сякаш в пренебрежение не само към думите си, но и към цялата история с множеството ѝ горчиви истини.

— Сър, когато напусна манастира, Спинок Дурав с капитана ли ще остане?

— Спинок Дурав ще тръгне с мен до морето Витр, Страж.

— О. Разбирам.

Той я изгледа замислено.

— Забележи добре възможния провал на моето посредничество, Фарор Хенд, и прецени за себе си престъпленията, които твоята несдържаност ще навлече не само на теб, но и на много други.

Тя усети как изстина и не можа да отговори.

Калат Хустаин извърна поглед.

— Свободна си.

Тя се върна в главната зала. Мислите ѝ бяха объркани. Капитан Стоун седеше на мястото ѝ до Спинок. Призля ѝ от мисълта, че трябва да отиде при тях. „Това е работа на Финара. Напълнила е с лъжи ушите на Калат. Спинок няма нужда от майчината ти опека, капитане, и дори само заради възрастта си не ставаш за него.“

Гневът се бореше със срама в душата ѝ. „А сега трябва да яздя послушно с теб. Не съм дете, за да ме обуздават така, и един ден ще покажа колко е вярно това.“

Финара Стоун вдигна глава и я погледна в очите. Стана и се приближи до нея.

— Конете ни са готови за път, Страж.

— Ясно, капитане. Ще приготвя багажа си.

— Пребледняла си — каза Финара. — Зле ли ти е?

Фарор поклати глава.

— Не, капитане.

— Притеснява ме мисълта, че съдържанието на съобщението, което трябва да занесеш на легиона Хуст, толкова е отнело живеца от лицето ти.

— Не, капитане. Макар да признавам, че като че ли ни е понесло течението…