Ковачница на мрак

— А напред виждаме само скали, да. Имаме си заповеди, Страж, и те ще ни насочват.

Фарор кимна и каза:

— Трябва да си приготвя багажа.

— Не се бави много. Ще се срещнем при портата.

Финара Стоун се загледа след отдалечаващата се Фарор, донякъде изненадана от това, че така старателно отбягва братовчед си. Видя как погледът на Спинок я проследи, а после младият мъж стана, сякаш се канеше да тръгне след нея. Капитанът закрачи към него.

Калат навярно бе предупредил Фарор да стои настрана от братовчед си. Жената беше излязла от срещата си с него бледа като призрак и почти разтреперана. Ако имаше истина в това предположение, предстоящото им пътуване заедно щеше да е напрегнато.

— Спинок.

Младият Страж се обърна.

— Изглежда, братовчедка ми е разстроена.

— Не разстроена — отвърна му тя. — Разсеяна. Ще тръгваме и трябва да се приготви.

— А, разбира се.

— Гориш ли от нетърпение да се върнеш при Витр, Страж?

Той вдигна рамене.

— Не е в челото на списъка ми непосредствени амбиции, капитане. Съжалявам, че вече не съм под командването ви.

— Предстоят ни трудни времена, Страж. Може би ще мине време, докато нещата се върнат към нормалното и се върнем към ежедневната служба. В свитата на командира ще си под опеката на сержант Беред.

— Да, капитане.

— С него можеш да си спокоен. Той е ветеран от Блещукаща съдба и бреговете на Витр.

Спинок кимна, а после въздъхна.

— Ще ми липсвате, капитане.

Тя усети как нещо се надигна дълбоко в нея в отговор на думите му и за миг се почувства лека като перце. Извърна очи.

— Дано сержант Беред се окаже по-устойчив на чара ти от мен, Страж.

Спинок се приближи.

— Простете ми, капитане. Когато ви отнасях от Витр, както ви беше призляло… така и не се уморих от прегръдката.

— Още една причина да съжалявам, че бях в треска — каза тя. — Спинок, внимавай.

Но той поклати глава.

— Знам, че съм млад. Може би твърде млад за очите ви…

— Стига, Страж. Не му е времето сега.

— Но това е всичко, което имаме, Финара.

Фигурите, които се движеха покрай тях, изглеждаха размътени, като гмеж от духове, забързани по някакви свои отвъдни работи. Не смееше да погледне Спинок в очите, макар да знаеше, че само там ще намери опора и ще се отърве от замайването, което заплашваше да я завладее.

— Ще трябва да почака — каза му тя. — Моля те, отдръпни се. Да се съобразим с благоприличието.

Той го направи с крива усмивка.

— Не съжалявам за импулса си. Вече поне знаете чувствата ми.

„А аз мислех да съблазня Фарор и да намеря за Спинок прегръдката на друга жена.“ Обзе я смут и се чувстваше почти пияна.

— Пази се, Страж, и един ден ще подновим този разговор.

— Насаме, надявам се.

— Така би било най-добре — отстъпи тя.

Вън на двора спря и вдиша няколко пъти дълбоко. Малко помнеше от онази нощна езда, докато Спинок я връщаше в укреплението. Беше ли ѝ говорил? Беше ли я залъгвал с думи, за да не изпадне отново в несвяст? Бяха я вързали за него. Помнеше топлината, идваща от тялото му, и потта между тях. Трябваше да я е усещал до себе си — гърдите ѝ, корема ѝ. Дори ръцете ѝ бяха около кръста му.

Страж Куил се приближи и докладва:

— Конете са оседлани и чакат.

— Благодаря — отвърна тя. — Страж?

— Да, капитане?

— Тръгваш с отряда на Беред, нали? Добре. Вярвам, че си уведомен, че младият Спинок Дурав ще бъде с вас.

— Да, капитане.

— Командирът има високо мнение за него, Куил.

Мъжът кимна.

— Ще го държа под око, капитане.

— Но не толкова явно, че да го притесниш.

— Вече се познаваме от игралната маса, капитане, и го смятам за приятел.

— О. Разбира се.

Куил се усмихна.

— Ще го пазя отляво, капитане, а Стенас отдясно.

— Благодаря ти.

Тръгна към конете.

„Е, Спинок, тепърва ще увия краката си около теб. Колкото до тебе, Фарор Хенд, ти си имаш бъдещия си съпруг и ще си навлечеш твърде много грехове, ако изобщо си помислиш да легнеш с братовчед си. Дори Калат вижда изкушението в очите ти.“

Не можеше да се предвидят пътищата на страстта. „Млад е, но аз ще го имам.

Поне за малко.“

— Признавам, че ми липсва решителност.

При думите на Спинок Фарор Хенд се обърна и го видя подпрян на рамката на вратата, скръстил ръце. Очите му играеха неспокойно с отразена светлина. Тя поклати глава.

— Не съм го виждала у теб, братовчеде.

— Представям си живот, в който съм като стрък трева, приведена от най-лекия полъх на вятъра.

— Значи ще изтърпиш много рани. — Фарор го изгледа. — Какво те е прихванало, Спинок?

— Дръзки думи изказах, докато стоях твърде близо до нашия капитан.

Тя извърна рязко очи и се зае отново с пълненето на походната си торба.

— Има причина Финара Стоун все още да не си е намерила съпруг.

— Виждам нещо своенравно в погледа ѝ, вярно.

— Тя не копнее за мъж, братовчеде — изсумтя Фарор. — По-скоро за жена. — Погледна го отново. — Не знаеше ли това?

Изненадата на лицето му се смени с усмивка.

— Виж, това вече е предизвикателство.

Фарор Хенд се изправи и се приближи до него.

— Спинок, чуй ме. Тя иска да си играе с теб. Не си първият мъж, когото е дразнила. Но страстта ѝ е към меки гърди в ръцете ѝ и влага между краката. Дърпа се от небръсната целувка и жадува за кадифени устни.