— Нищо ли не носиш, Гризин Фарл? — Каладън Бруд въздъхна.
— Котле — отвърна Гризин.
— С котлето по главата, а?
— Да, именно. Понеже тя отдавна се закле да не използва меч, нито кривак, ни копие с железен връх. Ала направи от ръцете си най-смъртоносните оръжия. Отстъпват само на нрава ѝ, ала и те понякога посягат за нещо, което би свършило работа на мига. Научил съм ѝ номерата, виждаш ли, тъй че благоразумно внимавах при отстъплението.
— А спорът този път?
Гризин въздъхна.
— Прекалих. Изхвърлих момчето.
— Сигурен бях, че си ѝ дал повод.
— Попаднал е под влиянието на първородния ми, Ерастас.
— Секул Лат е вечният втори — каза Бруд. — Ерастас е амбициозен и иска да е водачът на глутницата.
— Сек е слаб, да. От това, че двамата са заченати от слабините ми, яйцата ми се свиват от срам.
— Поправи този дефект, когато застанеш гол пред Майка Тъма.
— За толкова неща ще съм благодарен на мрака, който я обкръжава. Ето на, думите ми станаха дръзки като оръжия, но мислите ми бягат от разума. Пиян съм и замаян, единственото отстъпление, което ме чака, е безразсъдната дрямка. Лека ти нощ, стари приятелю. Когато пак се срещнем, ще е ейл от Тел Акаи, а дарът ще е от мен за теб.
— Вече сънуваш за мъст.
— Да, и с радост.
— Това за малко не ни уби — изохка Секул Лат. Дясната му ръка висеше безпомощно, счупена поне на две места. Той се наведе и изплю кръв и слуз, което беше по-добре, отколкото да я глътне, както беше правил след смъртта на упоритата жена. Вкусът в устата му беше на ярост и дивашки страх и сега тежеше в стомаха му. — А все още съм раздвоен.
Ерастас, коленичил до него, затегна превръзката на дълбоката рана на бедрото си, а после извърна очи назад по лъскавата диря.
— Прав бях. Те идат. Кръвта ѝ на Тайст тече безпогрешно.
— Как ще подейства това, Ерастас? Още не съм сигурен… — Секул Лат погледна трупа. — Бездната да ни е на помощ, не беше лесна за убиване!
— Такива са — съгласи се Ерастас. — Но тази кръв… виждаш ли как тече по пътеката? Как поглъща скъпоценни камъни, диаманти и злато, всичко от заграбената ни плячка? Сила има в това.
— Но не азатанайска сила.
Ерастас изсумтя, след което изтри кръв от носа си.
— Не сме единствените първични сили в сътворението, Сек. Усещам обаче, че много от енергията, която вложихме тук, идва повече от ненавист, отколкото от нещо друго. Все едно. Мощна е.
Секул Лат се огледа.
— Чувствам, че мястото ни не е тук.
— Майка Тъма претендира за него — изръмжа презрително Ерастас. — Мракът… сякаш може да заграби цялото селение за себе си! Каква наглост! Погледни надолу, Сек! Какво виждаш?
— Виждам Хаоса, Ерастас. Безкраен вихър.
— Правим от това място капан. Нека неговите Тайст го нарекат опора. Андиите обаче едва ли ще имат правото на собственост. С делата си уронихме чистотата му. Не само К’рул разбира ефикасността на кръвта.
— Така повтаряш непрекъснато, но се чудя дали изобщо знаем какво правим.
— Ти може би не знаеш, но Бездната да ме вземе, опитвал съм се да ти го обясня достатъчно често.
— Тъпо е. Липсва му финес.
— Издавам незначителните тайни. Сек, за да прикрия важните по-добре. Мисли за побутване и дръпване, ако искаш. Разгледай в ума си тези понятия и помисли за удоволствията от подвеждането.
Секул Лат изгледа Ерастас, който бе отпуснал гръб на канарата, пребит почти до смърт.
— Наистина ли си толкова умен, колкото си мислиш?
Ерастас се изсмя.
— О, Сек, това изобщо не е важно. Подозрението стига, за да натори почвата на въображението. Други нека запълнят празнините в интелигентността ми и да ме превърнат в гений в очите си.
— Съмнявам се в искреността на думите ти.
— И би трябвало. Хайде, помогни ми да стана. Трябва да се махаме оттук.
— Да използваме свободата, която ни предлага К’рул.
— Иронията ме забавлява.
Секул Лат се обърна и погледна трупа. Безмилостна жестокост — да убиеш някого. Ерастас беше прав: възмущението се вихреше във въздуха, гъсто като дим. Беше толкова замайващо, че му се зави свят.
— Изобщо не знаех — каза Ерастас, докато Секул непохватно му помагаше със здравата си ръка да се изправи, — че убиването може да е толкова забавно.
Секул потръпна.