Читаем Ковачница на мрак полностью

— Нищо ли не носиш, Гризин Фарл? — Каладън Бруд въздъхна.

— Котле — отвърна Гризин.

— С котлето по главата, а?

— Да, именно. Понеже тя отдавна се закле да не използва меч, нито кривак, ни копие с железен връх. Ала направи от ръцете си най-смъртоносните оръжия. Отстъпват само на нрава ѝ, ала и те понякога посягат за нещо, което би свършило работа на мига. Научил съм ѝ номерата, виждаш ли, тъй че благоразумно внимавах при отстъплението.

— А спорът този път?

Гризин въздъхна.

— Прекалих. Изхвърлих момчето.

— Сигурен бях, че си ѝ дал повод.

— Попаднал е под влиянието на първородния ми, Ерастас.

— Секул Лат е вечният втори — каза Бруд. — Ерастас е амбициозен и иска да е водачът на глутницата.

— Сек е слаб, да. От това, че двамата са заченати от слабините ми, яйцата ми се свиват от срам.

— Поправи този дефект, когато застанеш гол пред Майка Тъма.

— За толкова неща ще съм благодарен на мрака, който я обкръжава. Ето на, думите ми станаха дръзки като оръжия, но мислите ми бягат от разума. Пиян съм и замаян, единственото отстъпление, което ме чака, е безразсъдната дрямка. Лека ти нощ, стари приятелю. Когато пак се срещнем, ще е ейл от Тел Акаи, а дарът ще е от мен за теб.

— Вече сънуваш за мъст.

— Да, и с радост.

— Това за малко не ни уби — изохка Секул Лат. Дясната му ръка висеше безпомощно, счупена поне на две места. Той се наведе и изплю кръв и слуз, което беше по-добре, отколкото да я глътне, както беше правил след смъртта на упоритата жена. Вкусът в устата му беше на ярост и дивашки страх и сега тежеше в стомаха му. — А все още съм раздвоен.

Ерастас, коленичил до него, затегна превръзката на дълбоката рана на бедрото си, а после извърна очи назад по лъскавата диря.

— Прав бях. Те идат. Кръвта ѝ на Тайст тече безпогрешно.

— Как ще подейства това, Ерастас? Още не съм сигурен… — Секул Лат погледна трупа. — Бездната да ни е на помощ, не беше лесна за убиване!

— Такива са — съгласи се Ерастас. — Но тази кръв… виждаш ли как тече по пътеката? Как поглъща скъпоценни камъни, диаманти и злато, всичко от заграбената ни плячка? Сила има в това.

— Но не азатанайска сила.

Ерастас изсумтя, след което изтри кръв от носа си.

— Не сме единствените първични сили в сътворението, Сек. Усещам обаче, че много от енергията, която вложихме тук, идва повече от ненавист, отколкото от нещо друго. Все едно. Мощна е.

Секул Лат се огледа.

— Чувствам, че мястото ни не е тук.

— Майка Тъма претендира за него — изръмжа презрително Ерастас. — Мракът… сякаш може да заграби цялото селение за себе си! Каква наглост! Погледни надолу, Сек! Какво виждаш?

— Виждам Хаоса, Ерастас. Безкраен вихър.

— Правим от това място капан. Нека неговите Тайст го нарекат опора. Андиите обаче едва ли ще имат правото на собственост. С делата си уронихме чистотата му. Не само К’рул разбира ефикасността на кръвта.

— Така повтаряш непрекъснато, но се чудя дали изобщо знаем какво правим.

— Ти може би не знаеш, но Бездната да ме вземе, опитвал съм се да ти го обясня достатъчно често. Аз знам, Секул, тъй че ще трябва да ми се довериш. К’рул е готов просто да отстъпи сила, доброволно, на всеки, който би могъл да я поиска. Ние ще го надвием, Сек. Аз ще го надвия. — Надигна се и се подпря на една канара. — Нямаме много време. Те идват, онзи джагът и неговата заложница. Чуй ме. Майка Тъма разбира изключителността на силата, макар че прекалява с домогванията си и възмутителната си алчност. Трябва да я въвлечем в тази свада. Трябва да събудим ума ѝ за заплахата, която представляват тези нови Лабиринти — за всички нас. Важно е тя да му се противопостави и с това да обсеби цялото внимание на К’рул. Така разсеян, той няма да ни види и със сигурност няма да схване намеренията ни, докато не стане много късно. — Погледна Секул Лат. — Ето, пак ти го обясних. Виждам разочарование в очите ти — сега какво?

— Тъпо е. Липсва му финес.

— Издавам незначителните тайни. Сек, за да прикрия важните по-добре. Мисли за побутване и дръпване, ако искаш. Разгледай в ума си тези понятия и помисли за удоволствията от подвеждането.

Секул Лат изгледа Ерастас, който бе отпуснал гръб на канарата, пребит почти до смърт.

— Наистина ли си толкова умен, колкото си мислиш?

Ерастас се изсмя.

— О, Сек, това изобщо не е важно. Подозрението стига, за да натори почвата на въображението. Други нека запълнят празнините в интелигентността ми и да ме превърнат в гений в очите си.

— Съмнявам се в искреността на думите ти.

— И би трябвало. Хайде, помогни ми да стана. Трябва да се махаме оттук.

— Да използваме свободата, която ни предлага К’рул.

— Иронията ме забавлява.

Секул Лат се обърна и погледна трупа. Безмилостна жестокост — да убиеш някого. Ерастас беше прав: възмущението се вихреше във въздуха, гъсто като дим. Беше толкова замайващо, че му се зави свят.

— Изобщо не знаех — каза Ерастас, докато Секул непохватно му помагаше със здравата си ръка да се изправи, — че убиването може да е толкова забавно.

Секул потръпна.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика