Читаем Ковачница на мрак полностью

Той долови колебанието в това признание и осъзна, че почти е изрекла името му. Но от това, което бяха направили, се бе появил нов повод за уязвимост и Оссерк беше достатъчно благоразумен, за да си замълчи. Не искаше това селско момиче да отиде горе до цитаделата с издут корем и да завика името му.

Баща му щеше да я прибере — макар и само за да направи напук на сина си. Нещата щяха да се усложнят. Освен това той ѝ го беше казал, нали? Бъдещето му, службата и жертвите, които го очакваха? Беше го разбрала съвсем добре.

— Няма да яздя с вас до селото — каза тя.

Той кимна. Знаеше, че се е повдигнала на лакът и гледа лицето му.

— Трябва да се върна до потока.

— Знам.

— Сама.

— Щом смяташ, че така е най-добре — рече той и се пресегна за ръката ѝ. Стисна я, а след това я вдигна до устните си. — Ще помпя този ден — каза ѝ. — Когато яздя по граничните земи и остарея под слънцето и звездите.

Смехът ѝ бе тих и изпълнен с неверие, разбра той след миг. Извърна се и я погледна в очите. Тя се усмихваше и в усмивката ѝ имаше и нежност, и тъга.

— Не мисля, милорд, макар че е много мило, че го казвате. Бях… непохватна. Невежа. Боя се, че сте разочарован, макар да го криете добре.

Той се надигна, без да пуска ръката ѝ.

— Ренар, не лъжа, за да те накарам да се чувстваш по-добре — няма да направя това. Когато казвам, че ще помня този ден, казвам го сериозно и над всичко, ще помня точно теб. Тук, върху това наметало. Да се съмняваш в мен значи да ме нараниш.

Тя кимна мълчаливо и той видя блясъка на сълзи в очите ѝ. Изведнъж му се стори много по-млада. Огледа лицето ѝ.

— Ренар, кога беше първата ти кръв?

— Преди почти два месеца, милорд.

„Бездната да ме вземе! Нищо чудно, че любимият ѝ само е копнял!“ Стана и посегна за ризата си.

— Устните ти са подпухнали, Ренар. Облекчи ги със студена вода на потока. Боя се, че брадата ми е надраскала брадичката ти.

— Ще набера малини и ще си направя още драскотини.

— На лицето си? Не твърде много, надявам се.

— Малко. И на коленете, все едно съм се спънала и съм паднала.

Той навлече гамашите си и посегна за бронята.

— По ума ти, Ренар, бях преценил, че си по-голяма.

— По ума ми, милорд, съм.

— Кажи ми кои са баща ти и майка ти.

Тя примигна.

— Майка ми е мъртва. Баща ми е Гурен.

— Старият ковач? Но той беше женен за капитан… Бездната да ме вземе, тя ли беше майка ти? Защо не те познавах?

— Нямаше ме тук.

— Къде беше?

— В манастира Ян, милорд. Все едно, едва ли сте виждали майка ми много. Тя умря в кампанията срещу джелеките.

— Знам — отвърна Оссерк, докато затягаше колана с меча си. — Ренар, мислех, че си просто едно момиче — жена, искам да кажа — от селото.

— Но аз съм.

Той я погледна втренчено.

— Майка ти спаси живота на баща ми в деня на убийците. Тя и Хун Раал…

— Знам, милорд, и съм благодарна за това.

— Благодарна? Тя умря.

— Изпълни дълга си — отвърна Ренар.

Той извърна лице и приглади косата си с ръце.

— Трябва да помисля.

— Няма нищо — каза му тя. — Аз също ще помня този ден. Нищо повече не ни трябва, нали?

— А ако заченеш от семето ми?

— Няма да имам претенции към вас, милорд. — Тя помълча, после добави: — Повечето истории, които съм чула за вас, милорд, са от баща ми…

— Който ни мрази и ние не го виним за това, Ренар — би трябвало да го знае. Той изгуби жената, която обичаше. Баща ми все още плаче, щом си спомни онзи ден.

— Всичко е наред, милорд. Тъкмо неоснователните мнения на баща ми най-напред ме направиха любопитна, достатъчно, за да се погрижа за себе си. И, както подозирах, той греши за вас.

Оссерк не можа да измисли какво да каже. Тя се приближи и го целуна, а след това се обърна.

— Ще изчакам тук, докато си заминете, милорд.

Безпомощен, Оссерк напусна рухналата къща. Взе двата коня и ги поведе по разровената пътека.

Зърна лъскавото камъче в тревите, поколеба се и продължи.

След три крачки се обърна и се върна. Вдигна го и го пъхна в кесийката на колана си.

Щом излезе на пътя, яхна бойния кон и подкара нагоре в галоп.

Напред по пътя, малко след селото, на портата Десятъка в подножието на хълма бяха вдигнали флаг, възвестяващ идването му. Като видя извисеното към небето развято знаме, Оссерк се зарадва, докато подминаваше търговските коли и хората от двете страни на пътя, застанали с наведени глави. Знамето беше с небесносиньо поле, осеяно със златни звезди, знак на рода Вата. Вторият пилон до този със знамето бе празен, както бе от деня, в който Урусандер бе заповядал легионът му да се оттегли от активна служба.

Домашни мечове — всички ветерани от легиона — избутваха хората от портата, докато Оссерк се приближаваше. Той премина, без да забавя, като кимаше на поздравите на старите войници. Пътят напред бе стръмен и докато стигнат Високата порта на Цитаделата, Кирил се задъха.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика