Читаем Ковачница на мрак полностью

Урусандер хвана ръце зад гърба си, но не извърна очи от онова, в което се беше загледал през зацапаните стъкла на прозореца.

— Кажи ми една своя мисъл, която да не е прибързана, Оссерк. Само една. — Погледна го през рамо за миг и в очите му имаше тъга. — И аз ще се вкопча в нея все едно, че е Мачтата на андиите.

Недоумяващ, Оссерк поклати глава.

— Искаш да лишиш единствения си син от уважението на всички? На войниците си? Защо? Защо ми причиняваш това?

— А ако те направя командир на легиона, ще имаш ли цялото уважение, което толкова ти трябва?

— Да!

Урусандер отново се беше обърнал към прозореца. Вдигна ръка и избърса някакво петно на крехкото стъкло.

— И в титлата и бремето на отговорността ще намериш всичко, за което копнееш? Ще намериш това „уважение“, за което толкова много си слушал от стари ветерани и пияни глупци? От поети и онова, което мислиш, че виждаш на дървени платна, нахвърляно с четка в изкусно подобие — от историци и други курви на славата?

Оссерк се уплаши за ума на баща си. Помъчи се да върне Урусандер в този свят, където трябваше да се обсъдят съдбоносни неща.

— Татко, чуй ме. Майка Тъма ще те призове.

— Предполагам. — Но когато отново се обърна към Оссерк, погледът му беше скръбен. — А в теб, където имаше слабост, ще има сила. А където имаше сила, вече ще е несломима увереност. Съмненията ще бъдат удавени, смирението — заклано и затиснато с лице надолу в калта, ще ти отдават чест отвсякъде и ще се вкопчват във всяка твоя дума — и ще трябва да го правят, защото ще държиш живота им в ръцете си, Оссерк. Не просто на войниците си, а на цял Куралд Галайн. Всяко дете, всяко дете — осъзнаваш ли всичко това?

— Мислиш, че ме е страх? Не, татко.

— Знам, но бих искал да те е страх.

— Би искал да замръзвам като заек под сянката на ястреб?

— Бих искал да те е страх, Оссерк. Бих искал да те видя уплашен — тук, пред мен, в този момент. Бих искал да осъзнаеш този страх и все пак да поемеш огромното му бреме на раменете си, и да стоиш здраво. Решително. Бих искал да видя, че командването те смирява.

— Тогава нека да те попитам, татко. Как изобщо би могъл да видиш всичко това, ако не ми го даваш?

— Все още не разбираш, нали?

— Защото предлагаш само за да си го вземеш обратно!

— Само командирите ли познават страха? А сакатият вдовец, който повече не може да издържа семейството си? Или вдовицата с твърде многото деца, които трябва да изхрани? А самотният скитник, прекарващ нощта без подслон, докато вълците дебнат наоколо? А сломеният духом, който трябва да стане и да посрещне всяка сутрин, когато всякаква любов е мъртва и всякаква надежда е изгубена? Кажи ми, кой не живее без страх?

— Татко, нищо не ми даваш с тези думи. Пред какви страхове съм се изправял, след като си ме държал заключен тук, вместо да яздя с теб и войниците ти?

Урусандер въздъхна.

— Ще познаеш войнишкия страх, като ти дойде времето, Оссерк. Никога не съм се съмнявал в куража ти с меча в ръка и усета ти за самосъхранение в битка.

Дори една похвала от баща му можеше да жили, изречена така. Ала преди да е успял да намери отговор, баща му продължи:

— Оссерк, защо изобщо си въобрази, че бих ти дал легиона?

Въпросът го удари като юмрук в гърдите. Оссерк усети, че коленете му се подкосиха, и едва не се олюля.

— Но… Хун Раал каза…

Урусандер повдигна вежди.

— Хун Раал? Той е като куцо псе, което непрекъснато се вре в краката ми. Той е Исгин — разбира се, нищо не прави, освен да души в петите ми за някоя троха, която може да намери. Исгин копнеят да се върнат в двора, а той е най-близкият от рода им до това и несъмнено си въобразява, че е почти на ръка разстояние. Заминал е да отнесе вестта на Майка Тъма? Търси пряка аудиенция с нея? — Урусандер поклати глава. — Пияница с надуто пиянско самомнение — Бездната знае, пияниците се мислят за умни и мерят силата на своя ум по гениалността на обясненията си. Разбира се, първите глупаци, които заблуждават, са самите те. Никаква аудиенция няма да има с Майка Тъма. Не и за капитан Хун Раал.

— Но аз съм твоят син! Кой друг би трябвало да наследи легиона?

— Да наследи? Нима единствената армия в готовност на Куралд Галайн трябва да бъде наследена? Като крепост или някоя скъпа дрънкулка? Рудник ли е тя? Ковачница? Добър кон? Трон? Нищо ли не си разбрал? Човек не може да наследи легиона — човек трябва да заслужи правото и привилегията да го командва.

— Тогава защо не ме подготвиш за това? Не бих могъл да заслужа нищо в тази цитадела, докато останалите сте вън да се биете! Обрекъл си ме, проклет да си!

Урусандер изслуша тирадата на сина си, после въздъхна:

— Защото, сине, за теб исках нещо друго.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика