Ковачница на мрак

— Ни най-малко — прекъсна го Хун Раал. — Напротив, това потенциално би могло да ни послужи много добре. Разформированите ни приятели ще бъдат призовани да се върнат в строя — всъщност виждам новата ни мисия в това да препуснем към Карканас с вест за тази нова заплаха. Или по-скоро аз ще го направя. Ти ще е най-добре да се върнеш при баща си, да го уведомиш за вероятното му наложително връщане на служба, по заповед на самата Майка Тъма.

Оссерк се намръщи.

— Като нищо може да откаже.

— Няма — отвърна Хун Раал. — Баща ти знае дълга си.

— Би могъл да ми възложи аз да заема мястото му.

Явният отговор на това нямаше да донесе никаква полза, тъй че Хун Раал си придаде замислено изражение, но с леко весел блясък в очите.

— Защо мислиш, че те каня да занесеш вестта на баща си? Двамата ще говорите и кръвта ще вземе решения. Стой високо изправен пред него, приятелю, и с решимост в погледа. Не издавай нетърпение или жадно желание. Придай си тревожно изражение, но не прекалено тревожно, разбира се. Трезво и строго ще послужи добре на каузата ни, както на твоите аспирации, така и на нашите.

Оссерк кимна замислено.

— Добре казано. Ще тръгна веднага тогава…

— Мисля, че на заранта би било по-добре. Може би и по-късно дори. Ще е добре да чуем какво мисли Калат Хустаин за тази заплаха и какъв курс на действие ще избере, освен пращането на разследващ отряд. Сега сме тук като представители на легиона и трябва да сме недвусмислени в предложенията си за съдействие.

Но Оссерк се намръщи.

— За теб — много добре, Хун, но аз не съм представител на нищо…

— Не е вярно. Тук, както и утре сутринта, ще стоиш на мястото на баща си и ще се постараеш другите да осъзнаят това.

— Но какво ще им кажа?

— Нищо. Само слушаш и ако те осени умен въпрос, изкажи го. Но пести въпросите си — нека другите зададат повечето въпроси, а ти се вслушай добре в разговорите, които ще последват.

Оссерк кимна, макар да остана неспокоен.

— Виждаш ли Шаренас ей там? — попита Хун Раал. — Тя наблюдава и слуша — не братовчедките ми, толкова нетърпеливи да я осиновят, а Илгаст и Калат. Поучи се от нея, Оссерк. Тя отиграва добре тези политически сцени.

— Трябва да научим повече за Витр.

— Ще научим — увери го Хун Раал.

„И сигурно няма да имаме много да кажем по въпроса. Защото чувствам, че събитията се ускоряват.“

Шаренас беше видяла как Тюлас излезе от стаята, забелязала беше с интерес внезапната му остра реакция. Можеше да е мъртъв духом, но за спасяването на други — в този случай годеницата му — беше на първата линия. Всъщност можеше почти да види зловещите пламъци, които го изгаряха отвътре, тази потенциална възможност да умре в защита на жената, която предстоеше да вземе за своя съпруга и с това да живее чисто в благородна вечна скръб, вместо да затъне в жалките истини на един окаян брак, където стара пепел щеше да започне да уляга над блясъка още преди последният камък да се вгради в прага на новия им дом.

Имаше нещо почти жалко в енергичността на Кагамандра, докато се приготвяше да поеме в нощта в търсене на Фарор Хенд. Това беше мъж, готов да се гърчи без ръце и нозе, без обещанието за сигурни движения и действия, предприемани с живост и воля. Но всички тези дръзки откази се оказваха краткотрайни, ехо на бързо отпаднали дела, и какво бе останало на горкия мъж освен подновеното мълчание или, още по-лошо, нечутия отчаян вой в черепа му? Не, много по-добре беше тези ръце да се движат, тези нозе да го носят. По-добре беше с всички тези неща, които трябваше да се свършат, и да се свърши.

Да обвържеш един прекършен човек, с дума, с нишка или с верига, винаги беше загубена кауза. Още по-лошо, колко възможно бе прекършеният на свой ред да прекърши всичко, което му е дадено, включително младата Фарор Хенд? Не беше ли написал Галан: „Над тръпнещ под/ ще падат пепелища“ и нямаше ли светът на Фарор да тръпне така в компанията на Кагамандра Тюлас? „Ще я покрие с прах, ще я запраши от глава до пети и тя ще придобие цвета на камък, статуя сляпа за всяка градина. Галан, трябваше да можеш да напишеш за този годеж и добре да го поставиш на сцена. Виждам ножове в крилете.“

Серап се наведе към нея, дъхът на вкиснал ейл лъхна горещ на бузата на Шаренас.

— Ще дойдеш с нас тази нощ, нали? Виждаш ли колко нажежено става всичко? Кръвта кипва под кожата във времена като тези.

— И какви ще да са тези времена? — попита сухо Шаренас.

Севег от другата страна на Серап се изкикоти зад шепата си.

„Курвите на Хун Раал. Само това са те. Взима ги и ги хвърля сред тези, които иска да направи свои съюзници или, Бездната да не дава, приятели. Но аз не се интересувам от това, скъпи ми капитане. Заставам зад твоята кауза, както ще направи сестра ми, и братовчед ми също. Задоволи се с това, за да не ме разочароваш.“ Отдръпна се от братовчедките, като избегна протегнатата пиянска лапа на Рисп, и напусна главната зала.