Читаем Ковачница на мрак полностью

Портите пред тях вече бяха отворени. Подкараха по платното и навлязоха в сянката под тежкия каменен трегер. Айвис видя как Сандалат погледна намръщено нагоре към непознатите думи, всечени в камъка, но не попита нищо, а след това преминаха и влязоха в двора, където се бяха струпали в очакване слуги и коняри, а няколкото домашни стражи, строени в раздърпана редица, надигнаха гласове за поздрав. Айвис се намръщи на представянето — в негово отсъствие дисциплината се беше разхлабила и той си напомни да издърпа ушите на тази жалка сган, след като заложницата влезе вътре.

Слезе от коня си и подаде юздите на един коняр, след което отиде да помогне на Сандалат. Слабостта като че ли отново я беше обзела и отпуснатата лекота, която бе показвала понякога в дългата езда, бе изчезнала. Щом стъпи на земята, слугите се стегнаха, готови да се притекат и разшетат около нея.

— Милейди — каза Айвис. — Главата на домашната прислуга ще служи на вас в отсъствието на лорд Драконъс. Хилит, представи се.

Старата жена, към която се обърна с това име, беше стояла до каменните стъпала пред входа на къщата. Сега пристъпи напред, поклони се сковано и рече:

— Заложнице, посрещаме ви радушно в този дом. Виждам, че пътуването ви е уморило. Приготвена е баня.

— Изключително мило — отвърна Сандалат.

— Ще ме последвате ли? — попита Хилит.

— Разбира се. — Сандалат пристъпи напред, но после спря и се обърна към Айвис. — Капитане, бяхте изключително вежлив ескорт. Благодаря ви.

— За мен беше удоволствие, милейди.

Хилит нареди на две слугини да въведат Сандалат в къщата, след което бързо се доближи до Айвис и му изсъска:

— Капитане! Титлата ѝ е „заложница“ и нищо повече. Удостояваш я с титла, която не ѝ се полага, нито в нейния дом все още, а още по-малко тук!

Айвис се наведе, уж за да ѝ се поклони покорно, но вместо това ѝ каза тихо:

— Не си кралица да ми заповядваш, дърто. Аз ще избера титлата, която заслужава гостенката ни. Тя язди добре и без оплаквания. Ако ти имаш оплакване, изчакай благоволението на господаря ни, щом се върне. Междувременно изплюй киселото грозде, което толкова обичаш да смучеш, и бъди послушна.

— Пак ще си поприказваме за това — изсъска тя. — Както каза, аз командвам къщата в отсъствието на господаря ни…

— Слугите, слугините и готвачите, да. Не и мен.

— Неприлично е тази два пъти използвана заложница…

— За което не е виновна заложницата. Сега се разкарай от този двор, където все още командвам аз, и само да чуя, че си изкарала мизерната си старческа злоба на заложницата в тази къща, наистина ще си поприказваме пак.

Загледа я, докато тя се отдалечи, а след това се обърна към редицата ухилени Домашни мечове.

— Усмихвате се, а? Не беше ли хубава гледка? Такова мърляшко държане, че едва не се задавих от срам, като ви видях. Я да видим сега как ще стоят тия усмивки в тренировка с двойно снаряжение. Изправи гръб, псета такива! Очите напред!

Слугите едва носеха тежкия пътнически сандък, докато го внесат в стаята.

Сандалат огледа с възхита просторната стая, която ѝ бяха заделили, и посочи една от стените.

— Оставете го ето там. Не, не го отваряйте — единствените дрехи, които ще използвам, са в дисагите — сигурно вече са ужасно измачкани. Ще трябва да се почистят. — С последното се обърна към двете слугини, които стояха пред нея. Двете жени, по-млади от Сандалат с няколко години, бързо се поклониха и се заеха да разопаковат дисагите. Другите слуги се оттеглиха.

Малко след това влезе Хилит, хвърли поглед на омачканите дрехи, извиращи от прашните кожени торби, и се обърна към Сандалат.

— Заложнице, ако благоволите да ме придружите, да се погрижим за банята ви.

— Водата гореща ли е? Предпочитам я гореща.

Старата жена примига и кимна.

— Разбира се, заложнице. Поне беше гореща, когато я оставихме. Сигурно вече изстива, докато си говорим.

— Вярвам, че огънят е наблизо, Хилит, ако се наложи още топлина. Е, води. Все пак искам да разгледам тази къща, която вече наричам своя.

Хилит кривна глава и излезе от стаята. Сандалат я последва.

— Докато господарят се върне — заговори старицата през рамо, — двете слугини, които ви придружават сега, ще бъдат на ваше разположение. Аз обаче имам други задължения, които изискват вниманието ми.

— Ден и нощ, сигурна съм.

Хилит я изгледа през рамо и продължи напред.

— Точно така.

— Междувременно ще ми се подчинявате все едно, че къщата е моя — каза Сандалат.

— Точно така — сопна се Хилит, без да се обърне този път.

— Ако банята е недостатъчно затоплена, ще изчакам.

— Разбира се, заложнице.

— Любопитна съм, Хилит. Ти ли ръководеше домакинския персонал по времето на лейди Дракони?

— Аз.

— В такъв случай наистина си отдала живота си на тази служба.

— Без съжаление, заложнице.

— Нима? Е, това е много добре, нали?

Старицата не отвърна. Бързото им минаване по коридора приключи пред стълбище, което водеше надолу. Хилит поведе Сандалат по стъпалата до плувнала в пара перачница с огромен купел в средата. Две слугини — перачки, ако се съдеше по ожулените им ръце — чакаха, застанали до купела.

— Тези ще ви обслужат — каза Хилит и се обърна да напусне.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика