Ковачница на мрак

„Кагамандра Тюлас? Дошъл е за нея значи?“ Мислите ѝ бяха объркани. Къде беше Спинок? Какво бе тласнало Фарор Хенд в такова безразсъдно начинание? Изведнъж си спомни погледа в очите на Фарор в мига, в който се канеше да препусне през високите треви. „Жаждата за смърт, проклятието на Тайст.“ Знаела ли беше Фарор, че годеникът ѝ идва за нея? Но Финара не беше чула нищо за това преди да тръгнат, а със сигурност щеше да го е чула.

— Тя е в голяма опасност — каза на Калат Хустаин.

— Значи знаеш повече за този пришълец?

— Враждебни. Пренебрежителни към смъртта. Може да са… соултейкън.

— От Витр? Говориш за повече от един… нашественици ли са дошли сред нас?

— Идват — промълви тя. — Жадни да убиват. Онзи, когото проследява Фарор, прие човешки облик. Дете или жена. Не по-малко опасен. На брега… конят ми, убит.

— Ще пратя отряд по дирята ви, капитане.

— Кажи им… каквото и да намерят, да не приемат, че е мъртво. Колкото и да е очевидно.

— Сега за теб ще се погрижи Илгаст Ренд, капитане. Ще те приспи.

Тя се помъчи да се изправи.

— Твърде дълго спах вече…

— Имаш треска. Раната е забрала — ухапване от гол вълк. Той ще прочисти кръвта ти. Ако откажеш да заспиш, болката ще е голяма. Няма полза да я изпитваш.

— Бях непредпазлива…

— Ако се окаже въпрос на дисциплина, аз ще го реша, капитане. Сега лягай, лордът настоява.

Тя се примири. Зърна за миг широкото обрулено лице на Илгаст Ренд, меката топлина в очите му. Той постави мазолестата си ръка на челото ѝ и тъмнината се вля в нея, за да я отнесе.

Хун Раал наблюдаваше от разстояние, скръстил ръце и опрял гръб на стената от напукана глина. Беше пиян, но с пиянството на стар воин, което малцина можеха да различат, и мислите му, макар и леко размътени, бяха достатъчно ясни. До него стоеше Оссерк, младежкото му лице бе зачервено от неочакваната възбуда от връщането на този разбит отряд. Витр беше загадка, несъмнено, но до този момент разрушителната му сила бе някак безразлична, не по-злонамерена от зимна буря или пролетно наводнение. Мисълта, че от огромното море идват кораби или нещо такова, последвани от тежките стъпки на нашественици, беше наистина тревожеща.

Не им беше нужна нова война, но все пак в тази възможност Хун Раал можеше да види определени предимства, макар и да не можеше да мисли за тях без притеснение. Възкресението на легиона на Урусандер. Едно нашествие щеше да даде повод отново да вдигнат оръжие, ветераните да се стекат в редиците и така да се наложи неоспоримо влияние в случай, че вътрешните проблеми се влошат и се наложат заплахи. Разбира се, това предполагаше, че щяха бързо да се справят с нашествениците, а Хун Раал не изпитваше охота да тръгва в тази посока на разсъждения. Добре разбираше рисковете от това да се прояви пренебрежение и съзнаваше колко сладък може да е вкусът на самоувереността в тези шеметни времена.

Виждаше бързата реакция на Калат Хустаин по този повод. Сега командирът имаше солидно основание да прекрати бурния дебат, който бе заплашвал да ги затлачи в този форт дни, ако не и седмици. Илгаст Ренд беше говорил с Калат насаме и Хун подозираше, че в това бе имало измяна. Първородният син на Хуст Хенаралд вече бе станал непреклонен в своята неутралност и Хун Раал беше видял поражение в последствията от това негово решение.

Но всъщност нямаше причина да се изненадва от него. А и в някои отношения, след като вече бе имал време да поразмисли над това, можеше дори да го приеме като вид победа. Калат в края на краищата беше женен за командира на легион Хуст, а всички знаеха, че легион Хуст принадлежи на Майка Тъма и че всички до един са нейни чеда.

Щяха да се намерят благородници, решени да се противопоставят на издигането на Урусандер, но без легион Хуст зад тях трудно щяха да представляват заплаха за силите на Урусандер. Домашните мечове не бяха за подценяване, впечатляваха с бойните си умения, но броят им бе твърде малък. Волята на седем хиляди войници, всички верни на каузата, щеше да тласне Урусандер в прегръдките на Майка Тъма и ако се наложеше да прегазят няколкостотин Домашни мечове в марша си, е, това щеше да послужи като ясно предупреждение към другите благородни фамилии.

„Властта ще се измести към нас. Но ние не се стремим към тирания. Търсим само справедливост. Сражавахме се и много от нас паднаха, а тези, които останаха, няма да бъдат забравени и захвърлени.“

— Това е притеснително — промълви до него Оссерк. — Хун Раал, виждал ли си лично този Витр?

Хун Раал поклати глава.

— Поглъщащо море, така са ми разправяли.

— Що за нашественици биха могли да дойдат оттам? Соултейкън… възможно ли е да са родственици на джелеките, приемащи облика на гигантски вълци?

— Ще го разберем много скоро.

Оссерк се наведе към него.

— Лош е моментът за това. Трябва да изоставим…