Къпиново вино

— Това беше доста злобно — кротко каза той. — Но както сама отбеляза, Джо е мъртъв. Вече не става въпрос за него. Може би той беше причината да дойда тук в началото. Може би се опитвах да пресъздам миналото. Да бъда Джо. Но вече не.

Кери го погледна.

— Променил си се — отбеляза.

— Може би.

— Отначало помислих, че е заради мястото — продължи тя. — Заради това жалко малко селце с единствената си табела и дървените къщи край реката. Би било толкова типично за теб да се влюбиш в такова място. Да си направиш нов Поуг Хил. Но не е това, нали?

Той поклати глава.

— Не, не съвсем.

— По-сериозно е. И е толкова очевидно — тя се изсмя. — Типично в твой стил. Намерил си тук своята муза, нали? Тук, сред смешните кози и глупавите малки лозя. Каква чудна романтика. Колко типично за теб.

Джей я погледна.

— Какво имаш предвид?

Кери сви рамене. Тя успяваше да изглежда едновременно развеселена и злобна.

— Познавам те, Джей. Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещала. Никога не би направил услуга на някого. Защо тогава се грижиш за детето й? Всеки ще види, че не само мястото те привлича — Кери се изкиска злъчно. — Знаех, че някога ще се случи — заяви тя. — Знаех, че някой ще успее да разпали огъня. Някога дори вярвах, че това ще бъда аз. Бог ми е свидетел, че направих много за тебе. Заслужавах да бъда аз. Какво е направила тя за теб? Знае ли изобщо за твоята работа? Интересува ли я?

Джей си сипа още кафе и запали цигара.

— Не — отвърна той. — Не мисля, че я интересува. Тя се интересува от земята. От лозето. От дъщеря си. От истинските неща.

Той се усмихна при мисълта за това.

— Много бързо ще ти омръзнат — подигравателно отбеляза Кери. — Ти никога не си живял в истинския свят. Не си се сблъсквал с проблем, от който да не можеш да избягаш. Само почакай нещата да станат прекалено истински за теб. Ще хукнеш презглава.

— Не и този път — спокойно отвърна той. — Не и този път.

— Ще видим — хладно каза тя. — Нали? След като завършим „Нови пасища“.

След като Кери си тръгна, Джей отиде с колата до Ланскене, като остави Роза със строгата заръка да не излиза от къщата, и изля част от гнева си по телефона на Ник Хорнели. Ник беше по-невъзприемчив, отколкото Джей бе очаквал.

— Мислех, че ще бъде добра реклама за теб — невъзмутимо каза той. — В издателския бизнес човек рядко получава втори шанс, Джей, и честно казано, очаквах, че ще бъдеш по-проницателен и ще се възползваш максимално.

— А-ха.

Не беше очаквал това и за миг се почувства изваден от равновесие. Зачуди се какво точно бе казала Кери на Ник.

— Освен това не искам да те пришпорвам, но все още чакам да ми изпратиш подписаните договори и последната част от ръкописа. Издателите започват да се безпокоят, чудят се кога ще свършиш. Да можех да получа поне чернова…

— Не — Джей почувства как гласът му става груб. — Не искам да ме притискаш, Ник.

Изведнъж тонът на Ник стана ужасяващо безразличен.

— Не забравяй, че отдавна не си знаменитост, Джей. Може би донякъде си легенда. Това не е лошо. Но имаш и лоша репутация.

— Каква репутация?

— Не мисля, че е много подходящо сега…

— По дяволите, каква репутация?

Стори му се, че чу как Ник сви рамене.

— Добре де. Ти представляваш риск, Джей. Имаш страхотни идеи, но от години не си написал нищо стойностно. Темпераментен си. Не спазваш срокове. Винаги закъсняваш за срещи. Държиш се като проклета примадона, почиваш на слава отпреди десет години и не разбираш, че в този бизнес трябва да цениш рекламата.

Джей се опита да прикрие вълнението си.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Ник?

Ник въздъхна.

— Казвам само, че трябва да бъдеш малко по-отстъпчив. Книгоиздаването се е променило от времето на „Джо Пръстената ябълка“. Тогава беше нормално да си ексцентричен. Дори се очакваше от теб. Минаваше за интересно. Но в днешно време ти си само продукт, Джей. И не можещ да си позволиш да проваляш всички. Най-малко мен.

— Е, и?

— Искам да ти кажа, че ако не подпишеш договора и не завършиш ръкописа в разумен срок — да кажем, месец, месец и половина, — „Уърлдуайд“ ще се оттеглят и аз ще съсипя репутацията си за нищо. Аз имам и други клиенти, Джей. Трябва да мисля и за тях.

Джей с мъка отговори.

— Разбирам.

— Виж, Джей. Знаеш, че съм на твоя страна, нали?

— Да, знам — изведнъж му се прииска да се махне. — Имах лоша седмица, Ник. Много неща се случиха. А когато и Кери цъфна на вратата…

— Тя иска само да помогне, Джей. Загрижена е за теб. Всички сме загрижени.

— Разбира се. Знам — Джей го каза тихо, любезно, макар че вътрешно кипеше от гняв. — Ще се оправя, Ник. Ще видиш.

— Ще се оправиш, разбира се.

Джей затвори с ясното чувство, че това беше най-лошият обрат, който можеше да очаква. Нещо се беше променило. Сякаш с изчезването на защитното присъствие на Джо той изведнъж бе станал отново уязвим. Джей стисна юмруци.

— Мосю Джей? Добре ли сте?

Беше Жозефин с поруменяло от загриженост лице. Той кимна.

— Ще пийнете ли кафе? Искате ли парче сладкиш?