Къпиново вино

— Естествено, аз напълно те разбирам — Кери прокара ръка по косата му, като отметна кичурите от челото му. Джей си спомни, че тя бе най-опасна, когато се държеше майчински, покровителствено. — Но наистина изглеждаш съсипан. Какво си направил със себе си? Не спиш ли нощем?

Джей отблъсна ръката й.

— Прочетох статията ти — каза.

Кери сви рамене.

— Да, напоследък пиша това-онова за литературните раздели — отвърна тя — струва ми се, че „Форум!“ е започнал да става прекалено елитарно предаване, не мислиш ли? Прекалено ограничено.

— Какво стана? Не ти ли предложиха нова поредица?

Кери вдигна вежди.

— Скъпи, научил си се на сарказъм — каза. — Толкова се радвам за теб. Но сега Канал 5 ми даде чудесна идея — Кери погледна овесените ядки, кафето и плодовете на масата. — Може ли? Умирам от глад — Джей я гледаше как си налива пълна чаша кафе с мляко. Очите й се спряха на чашата в ръката му. — Станал си истински провинциалист. Искам да кажа… Пиеш кафе в глинени чаши и пушиш „Голоаз“ на закуска. Компания ли очакваш или по-добре да не питам?

— Грижа се за детето на една съседка — каза й Джей, като се мъчеше да не се оправдава. — Само за няколко дни, докато се оправи с наводнението.

Кери се усмихна.

— Колко мило! Сигурна съм, че мога да отгатна чие е детето. След като прочетох ръкописа ти…

— Ти си го чела?

Дотук с опитите да се защити. Кери не можеше да не е забелязала как ръката му трепна и горещото кафе се разплиска по пода. Тя отново се усмихна.

— Хвърлих му бегъл поглед. Този наивен стил е много свеж. Много модерен. И какъв поразителен усет за атмосфера — не можах да устоя, прииска ми се да видя всичко с очите си. После като видях колко добре може да се впише книгата ти в моята програма…

Джей поклати глава. Болеше го и не можеше да се отърси от мисълта, че е пропуснал нещо важно.

— Какво имаш предвид?

Кери го погледна с насмешливо нетърпение.

— Е, тъкмо смятах да ти кажа. Имам предвид програмата на Канал 5, разбира се — каза тя. — „Нови пасища“. Ще разказва за англичани, живеещи в чужбина. Едно от онези предавания за пътешествия и начин на живот. И когато Ники ми спомена за това чудно място — плюс всичко, което става с книгата ти, — стори ми се страхотно съвпадение.

— Почакай малко — Джей остави чашата си с кафе. — Нали не мислиш да ме включиш в тези свои планове?

— Защо не? Разбира се — нетърпеливо отвърна Кери. — Мястото е идеално. Вече говорих с някои от местните хора и те проявиха страхотен интерес. И ти си идеалният човек. Само помисли за рекламата. Когато излезе новата ти книга…

Джей поклати глава.

— Не. Не ме интересува — каза. — Виж, Кери, знам, че се опитваш да помогнеш, но последното, което ми трябва сега, е реклама. Дойдох тук, за да бъда сам.

— Сам? — възкликна Кери с ирония. Джей забеляза, че тя гледа някъде зад него, към кухнята. Той се обърна. Роза стоеше на вратата с червената си пижама с блеснали от любопитство очи. Разрешената й коса стърчеше във всички посоки.

— Salut!36 — каза Роза усмихната. — C’est qui, cette dame? C’est une Anglaise?37

Усмивката на Кери се разшири.

— Ти сигурно си Роза — каза тя. — Много съм слушала за теб. И знаеш ли, миличка, все си мислех, че си глуха.

— Кери — Джей я погледна с раздразнение и неудобство. — Можем да поговорим по-късно. Точно сега моментът не е особено подходящ. Разбра ли?

Кери мързеливо отпи от кафето си.

— Няма нужда да се церемониш с мен — каза. — Какво прекрасно малко момиченце! Сигурна съм, че е одрала кожата на майка си. Имам чувството, че вече ги познавам. Толкова е мило от твоя страна, че си заимствал всичките си герои от реално съществуващи хора. Това е почти roman-a-chef38. Сигурна съм, че ще се впише чудесно в предаването.

Джей я погледна.

— Кери, няма да участвам в никакво предаване.

— Сигурна съм, че ще си промениш мнението, когато ти се удаде възможност да помислиш за това — каза тя.

— Няма да го променя — отвърна Джей.

Кери вдигна вежди.

— Защо не? Това е просто чудесна възможност. Може да помогне за кариерата ти.

— И за твоята — сухо отбеляза той.

— Може би. Толкова ли е лошо? В края на краищата, след всичко, което направих за теб — след труда, който вложих в теб, — може би ми дължиш нещичко в замяна. Може би когато всичко се уталожи, аз ще имам възможност да напиша биографията ти, да направя проникновени разкрития за Джей Макинтош. Все още мога да допринеса много за кариерата ти, знаеш ли? Само ми позволи да го направя.

— Да ти дължа нещичко? — някога той би се ядосал от тези думи. Дори би се почувствал виновен. Но сега му беше почти забавно. — Твърде често си ме изнудвала с това, Кери. Вече не върши работа. Емоционалното изнудване не е добра основа за една връзка. Никога не е било.

— О, моля те — Кери едва се сдържаше. — Какво разбираш ти? Единствената връзка, която някога те е интересувала, е с онзи стар лъжец, който си е направил шега с теб и те е изоставил, когато си му омръзнал. Джо това, Джо онова! Може би сега, когато е мъртъв, ще пораснеш, за да проумееш, че парите, а не магията, движат света.

Джей се усмихна.