Къпиново вино

Извади скрития си багаж от храстите край пътя и го занесе в къщата. Вече се чувстваше уморен и нараненият му крак започна да се обажда, но успя да довлече куфара до стаята и едва тогава си позволи почивка. Слънцето вече се беше скрило, небето бе още светло, но започваше да тъмнее. Джей донесе малко дърва иззад къщата и ги сложи в празната камина. Дървата изглеждаха прясно насечени и бяха покрити с дебела хартия, импрегнирана със смола, за да ги пази от дъжда. Поредната загадка. Той предположи, че Мари ги е насякла, но не можеше да проумее защо го е направила. Със сигурност не приличаше на човек, който поддържа добросъседски отношения. Намери празната бутилка от вино в кош за смет зад къщата. Не помнеше да я е оставял там, но в състоянието, в което се намираше миналата нощ, можеше да го е направил и да е забравил. Тогава не разсъждаваше трезво. Халюцинацията с Джо, толкова истинска, че почти повярва в нея, бе достатъчно доказателство за състоянието на ума му. Единствената угарка от цигара в стаята, където беше прекарал нощта, изглеждаше доста стара. Можеше да се въргаля тук и от десет години. Джей я разкъса на парченца и я хвърли през прозореца, след което затвори капаците отвътре.

Запали няколко свещи, после накладе огън в камината, като използва стари вестници, намерени в кашон на горния етаж, и дървата, които беше донесъл отвън. Няколко пъти хартията пламна и угасна, но накрая дървата се разгоряха. Джей внимателно сложи още дърва в огъня, като се изненада от удоволствието, което изпитва от това. В тези прости действия имаше нещо примитивно, което му напомняше любимите уестърни от времето, когато беше още момче.

Отвори куфара си, после сложи пишещата машина на масата редом с бутилките вино, доволен от гледката. Чувстваше се способен да напише нещо тази вечер, нещо ново. Не научна фантастика. Джонатан Уайнсап беше в отпуск. Тази вечер щеше да види какво може Джей Макинтош.

Той седна зад пишещата машина. Беше тромава, с пружини, пръстите се движеха по нея с усилие. Бяха изминали години от времето, когато Джей я използваше редовно, но допирът до клавишите му беше приятен и той тракна няколко думи пробно.

Звукът също бе приятен, но без хартия…

Незавършеният ръкопис на „Храбрият Кортес“ беше прибран в плик в дъното на куфара. Джей го извади, обърна първата страница и я пъхна в процепа. Машината пред него приличаше на кола, на танк, на ракета. Стаята около него се завъртя и забълбука като тъмно шампанско. Клавишите под пръстите му заподскачаха и затракаха. Той изгуби представа за времето. За всичко.

24

Поуг Хил, лятото на 1977 година

Името на момичето беше Джили. След това Джей започна да я вижда често в Недър Едж и понякога двамата играеха заедно край канала, събираха отпадъци и съкровища, беряха див спанак или глухарчета за семейния обяд или вечеря. Те не бяха цигани, както му обясни Джили намусена, а пътешественици, хора, които не се задържат дълго на едно място и които презират пазара на капиталистическата собственост. Майка й Маги беше живяла в колиба в Уелс, преди да се роди Джили, а след това бе решила, че е време да потърси по-подходяща среда за детето си. Оттук и караваната, стар рибарски микробус, ремонтиран и преправен така, че да побере двама души и куче.

Джили нямаше баща. Тя обясни, че Маги не обича мъжете, защото те са създателите на юдео-християнското патриархално общество, което потиска жените. Подобни изказвания винаги караха Джей да се изнервя и той винаги се стараеше да бъде особено любезен с Маги, за да не го нарочи за враг, но макар и понякога да въздишаше по повод представителите на неговия пол по начина, по който хората въздишат при вида на сакато дете, в същото време нямаше нищо против него.

Джили веднага се сближи с Джо. Джей ги запозна седмица след битката с камъни и изпита известна ревност от взаимоотношенията им. Джо познаваше много от скитниците в областта, а освен това вече беше започнал да търгува с Маги, като разменяше плодове и зеленчуци за одеялата, които тя плетеше от дрехи втора ръка. Джо завиваше с тях крехките си многогодишни растения в студените нощи — казваше го с насмешка и при тези думи Маги избухваше в писклив смях. Тя знаеше много за растенията и двете с Джили приемаха защитните талисмани и ритуали за запечатване на Джо с невъзмутимо спокойствие, сякаш това им се струваше съвсем естествено. Докато старецът работеше в градината, Джей и Джили му помагаха. Той разговаряше с тях или пееше заедно с радиото, докато децата събираха семена в буркани или зашиваха вълшебни билки в червени торбички, или влачеха стари платформи от железопътния насип, на които Джо нареждаше узрелите плодове. Присъствието на Джили сякаш бе размекнало стареца. Имаше нещо различно в начина, по който й говореше, и то сякаш изключваше Джей, не грубо, но все пак доловимо. Може би защото и тя беше пътешественик. Може би просто защото бе момиче.