Къпиново вино

Джили по никакъв начин не отговаряше на очакванията на Джей за момичетата. Тя беше независима до ожесточение, винаги искаше да ръководи, въпреки че той бе по-възрастният, не се спираше на едно място, беше весела и устата до такава степен, че консервативното му възпитание го караше тайно да се смущава. Главата й бе пълна с причудливи вярвания и идеологии, повлияни от странния начин на мислене на майка й. Извънземни същества, феминизъм, алтернативни религии, силата на махалото, нумерология, проблеми на околната среда — всичко това намираше място във философията на Маги, а Джили на свой ред го приемаше безрезервно. От нея Джей научи за озоновия слой и загадъчните хлебчета във формата на Исус, за онова, което тя наричаше Новата смъртоносна заплаха, за шаманството и спасяването на китовете. На свой ред Джили беше идеалната аудитория за разказите му. Те прекарваха заедно дни наред, понякога помагаха на Джо, но най-често просто се шляеха край канала, разговаряха или изследваха околността.

Случи се да видят Зет още веднъж след битката, от разстояние. Той ходеше край бунището и те предпазливо го заобиколиха. За голямо учудване на Джей Джили изобщо не се страхуваше от него. Но Джей се страхуваше. Не беше забравил думите на Зет в деня, когато се биха с него при шлюза, и искрено се надяваше никога повече да не се срещнат. По всичко личеше, че не може да разчита на такъв късмет.

25

Ланскене, март 1999 година

На следващата сутрин Джей отиде рано в Ажен. Научи от Жозефин, че дотам има само два автобуса дневно и след като пийна набързо кафе с два кроасана в „Кафе де Маро“, той тръгна, нетърпелив да получи документите си от агенцията. Отне му повече време, отколкото бе очаквал. Нотариалната заверка беше направена в края на седмицата, но още не беше възстановено електричеството и газта, а и от агенцията не искаха да му дадат ключовете, преди да са пристигнали всички документи от Англия. Освен това, както му каза жената в агенцията, съществуваха допълнителни усложнения. Неговото предложение за покупка на къщата е дошло в момент, когато агенцията е обмисляла друго предложение — всъщност дори го е приела, но съвсем неофициално. Предложението на Джей — надвишило предишното с около 5000 лири — веднага ги е накарало да предпочетат него като купувач, но човекът, на когото къщата е била вече обещана, се е обадил по-рано същата сутрин и ги е заплашил, че ще им създаде проблеми.

— Разбирате ли, мосю Макинтош — каза жената със съжаление, — в тези малки общности обещанието за земя е равносилно на юридическо обвързване. Те не разбират, че една дума не е достатъчна — Джей кимна с разбиране. — Впрочем — продължи тя, — собственикът, който живее в Тулуза, е млад човек, издържа семейство. Наследил е къщата от своя прадядо. Известно време не е поддържал контакти с него и не носи отговорност за обещание, което прадядо му може да с дал преди смъртта си.

Джей разбираше. Сбогува се с жената и отиде на покупки. После изчака в кафенето отсреща, докато документите пристигнат по факса от Лондон. Непрекъснато звъняха телефони. Банката. Адвокатът. Агентът. Банката.

— А сигурни ли сте, че човекът — лицето, направило предишното предложение — не притежава законно право върху къщата? — попита Джей, когато накрая жената му подаде ключовете.

Тя поклати глава.

— Не, мосю. Уговорката с мадам д’Апи може да е от много отдавна, но тя няма абсолютно никакви права. Всъщност ние разполагаме само с нейните думи, че старецът е приел предложението й.

— Д’Апи?

— Да, мадам Мари д’Апи. Ваша съседка всъщност, нейният имот е точно до вашия. Делова дама, доколкото съм чувала.

Това обясняваше много неща: враждебността й, учудването, когато Джей й съобщи, че е купил къщата, дори прясната боя на стените. Тя беше очаквала, че къщата ще стане нейна. Бе постъпила точно като него — беше се пренесла малко преждевременно, преди оформянето на документите. Нищо чудно, че бе така ядосана! Джей реши на всяка цена да се срещне с нея колкото може по-бързо, за да й обясни. Да й възстанови похарчените средства, ако е необходимо, за работата, която беше свършила по къщата. Все пак щяха да бъдат съседи…

Когато всичко приключи, вече бе късен следобед. Джей се чувстваше уморен. Благодарение на няколко бързи уговорки газта в къщата беше възстановена, но за електричеството трябваше да почака още пет дни. Жената от агенцията му предложи да отиде на хотел, докато къщата стане обитаема, но той отказа. Романтиката на това изоставено самотно място бе неустоима. Освен това не биваше да забравя новия ръкопис, двайсетте страници, които беше написал миналата нощ на гърба на „Храбрият Кортес“. Да го изостави заради стерилния комфорт на някакъв хотел означаваше да убие идеята, преди още да се е родила. Дори сега, докато се връщаше с такси в Ланскене, натоварен с покупки и уморен, Джей чувстваше привличането на тези изписани страници, нетърпението да продължи, да почувства клавишите на старата пишеща машина под пръстите си и да последва историята, накъдето го отведе.