Къпиново вино

Когато се прибра, спалният чувал беше изчезнал, свещите също, както и кутиите с боя. Всичко друго беше непокътнато. Джей предположи, че Мари е минала от тук в негово отсъствие, за да премахне всички следи от непозволеното си присъствие. Вече беше твърде късно, за да ходи до къщата й, но той си обеща, че на другия ден непременно ще отиде. Не беше разумно да поддържа лоши отношения с единствения си близък съсед. Джей запали огъня в камината и газената лампа, която бе купил днес. Сложи лампата на масата. Беше си купил собствен спален чувал и няколко възглавници, както и походно легло. С тях той успя да си направи достатъчно удобна спалня в къта край камината. Тъй като беше още светло, Джей се разходи до кухнята. Там имаше газова печка, стара, но изправна, и друга камина. Над огнището висеше черно котле от ковано желязо, цялото в паяжини. Голяма стара емайлирана печка заемаше почти половината пространство между двете срещуположни стени, но пещта беше задръстена с отпадъци — въглища, полуизгорели дърва и много поколения мъртви насекоми. Джей реши да изчака, докато бъде в състояние да я почисти както трябва. Камината беше друго нещо. Запали се сравнително лесно и Джей успя да стопли достатъчно вода, за да се измие и да си направи чаша кафе, която взе със себе си на обиколката из къщата. Установи, че тя е доста по-голяма, отколкото си бе представял в началото. Имаше всекидневни, трапезария, складове, шкафове, големи колкото килери, килери колкото пещери. Имаше и три изби. Тук мракът вече се бе сгъстил, но Джей реши да рискува и да изкачи полуразрушеното стълбище, което водеше нагоре към спалните, таванските помещения, хамбарите. Имаше доста мебели, голяма част от тях развалени от влагата и времето, но някои още бяха в добро състояние. Дълга маса от потъмняло старо дърво, надраскана и деформирана от продължителна употреба; гардероб от същото грубо масивно дърво; столове; табуретка за крака. След полиране и поправка, каза си Джей, ще бъдат красиви точно като мебелите, над които въздишаше Кери в елегантните антикварни магазини на „Кенсинггън Авеню“. Други неща бяха събрани в кашони, които заемаха почти всички ъгли: прибори за хранене, инструменти и градинско оборудване, цял сандък с чаршафи, запазени като по чудо под кутия със счупени грънци. Той започна да разгъва втвърдените колосани чаршафи, пожълтели на гънките, всеки украсен със сложна бродерия, в която инициалите „Д. Ф.“ бяха вплетени в гирлянда от рози — вероятно нечий чеиз, събран преди сто или двеста години. Имаше и други ценни неща: кутии от сандалово дърво с носни кърпи вътре; медни тенджери, покрити със зелена патина, старо радио още отпреди войната, както му се стори, със спукана кутия, в която се виждаха лампи колкото кръгли дръжки на врата. Но най-хубавото беше огромният шкаф за подправки от грубо черно дъбово дърво. На някои от чекмеджетата още личаха надписи с избеляло кафяво мастило: Canelle, Poivre Rouge, Lavande, Menthe Verte14. Макар и отдавна празни, чекмеджетата все още пазеха аромата на подправки; тук-таме все още имаше останки по дъното и пръстите му се изцапаха с канела, джинджифил, сладък червен пипер и куркума. Шкафът беше красив, поразителен. Заслужаваше по-добро място от тази пуста, занемарена къща. Джей си обеща, че веднага щом може, ще го свали долу и ще го почисти.

Джо би го харесал.

Стана съвсем тъмно и Джей неохотно изостави ровенето из къщата. Преди да легне в походното си легло, той отново огледа глезена, учуден и доволен от бързото му възстановяване. Почти нямаше нужда от арниковия мехлем, който беше купил от аптеката. В стаята бе топло, огънят хвърляше жарки отблясъци по варосаните стени. Още беше рано — не по-късно от осем часа, — но умората му надделя и Джей си легна, загледан в огъня и потънал в размисъл за утрешния ден. Иззад затворените капаци на прозорците се чуваше шумът на вятъра в градината, ромолене на вода в далечината, викове и писъци на нощни птици, а отвъд тях — часовникът на църквата, който звучно отброяваше времето. Внезапно го обзе носталгия — по Джили, Джо, Недър Едж и онзи последен ден на железницата край Поуг Хил Лейн, по всички неща, за които не беше писал в „Джо Пръстената ябълка“, защото бяха мъчително обагрени в разочарование и не можеха да бъдат изказани с думи.