Къпиново вино

Отвори му закръглена, елегантно облечена дама, с костюм и обувки с високи токове в светлосиньо, която ахна, щом го видя. Съпругът и, облечен в погребален тъмен костюм и с вратовръзка, му махна иззад рамото на жена си. Джей чу музика и гласове отвътре. От коридора се откриваше изглед към крещящо пъстър интериор, който го накара да примигне. В черните си дънки, тениска и семпло черно сако Джей се почувства неудобно и не на място.

Освен него имаше още трима гости. Каролин Клермон ги представи, докато сипваше питиетата — „нашите приятели Тоанет и Люсиен Мерл и Жесика Морне, която държи моден бутик в Ажен“, — и едновременно с това допря буза до неговата и пъхна в свободната му ръка чаша коктейл с шампанско.

— Толкова искахме да се запознаем с вас, мосю Макинтош — или Джей, ако може да ви наричам така.

Той понечи да кимне, но в същия миг го настаниха в едно кресло.

— А вие, разбира се, можете да ме наричате Каро. Толкова е приятно да идват нови хора в селото, особено хора с култура — според мен културата е нещо важно, не мислите ли?

— О, да! — възкликна Жесика Морне и впи червени нокти в ръката му, несъмнено изкуствени. — Искам да кажа, че Ланскене е очарователно примитивно място, но понякога един образован човек просто копнее за нещо повече. Трябва да ни разкажете за себе си. Жорж казва, че сте писател.

Джей освободи ръката си и се остави на неизбежното. Наложи му се да отговаря на безброй въпроси. Дали е женен? Не? Но сигурно си има някого, нали? Жесика показа лъскавите си зъби и седна по-близо до него. За да я разсее, той се престори на заинтересован от банални дреболии. Семейство Мерл, дребнички и спретнати, облечени в еднакви кашмирени пуловери, бяха дошли от север. Мъжът беше представител на германска фирма, която изнасяше френски вина. Тоанет се занимаваше с нещо като местна журналистика. Жесика беше стълбът на селската театрална трупа — „нейната Антигона беше изключителна“, а Джей пише ли за театъра?

Той спомена „Джо Пръстената ябълка“, за която всички бяха чували, но никой не беше чел, и предизвика възторжените писъци на Каро, когато разкри, че е започнал нова книга. Гозбите й, точно както и къщата й, бяха претенциозни; Джей похвали суфлето с шампанско и vol-au-vent20, gesiers farcis и boeuf en croute21, като тайно съжали за домашния пастет и маслините, които беше видял във въображението си. Той любезно отклони още по-настъпателните опити за сближаване от страна на Жесика. Беше умерено остроумен и духовит. Прие множеството незаслужени комплименти за своя francais superbe22. След вечеря получи главоболие, което неуспешно се опита да притъпи с алкохол. Беше му значително по-трудно да се съсредоточи върху все по-бързия им френски. Цели части от разговора преминаваха край него като облаци. За щастие домакинята беше достатъчно словоохотлива и егоцентрична, за да приеме мълчанието му за проява на невнимание.

Когато вечерята свърши, беше почти полунощ. Докато пиеха кафе с петифури, главоболието му намаля и той отново успя да улови нишката на разговора.

С разхлабена вратовръзка, зачервено и потно лице Клермон говореше:

— Е, мога да кажа само, че сега му е времето да се случи нещо в Ланскене, та да намери място на картата, а? Тук имаме същите условия като в Льо Пино, малко по-нататък по пътя, и можем да направим много, ако се организираме.

Каро кимна в знак на съгласие. Джей разбираше нейния френски по-добре от този на съпруга й, чието произношение бе станало по-завалено от изпитото вино. Тя седеше срещу него с ръка на страничната облегалка, кръстосала крака и запалила цигара.

— Сигурна съм, че сега, след като Джей се присъедини към нашата малка общност — Каро оголи зъби и изпусна облак дим, — нещата ще потръгнат. Атмосферата тук се променя. Хората започват да се развиват. Бог ми е свидетел, самата аз работя много за това — за църквата, за театралната трупа, за литературния кръг. Убедена съм, че Джей ще се съгласи да се обърне към нашата малка група писатели, нали?

Джей се усмихна неопределено.

— Разбира се, ще го направите! — тя се усмихна подкупващо, сякаш беше получила съгласието му. — Точно от такива хора се нуждае село като Ланскене. Вие сте глътка свеж въздух. Нали не искате другите да си мислят, че ви пазим само за себе си?

Каро се засмя, а Жесика възкликна ентусиазирано. Съпрузите Мерл се спогледаха весело. Джей имаше странното чувство, че пищната вечеря и коктейлите с шампанско, и чашите леденостуден „Сотерн23“, и пастетът от гъши дроб са само допълнение, че той е основното блюдо.

— Но защо Ланскене? — това беше Жесика, приведена напред и присвила сини очи от плътния цигарен дим. — Със сигурност бихте се чувствали по-добре на по-оживено място. В Ажен например или по на юг, към Тулуза.

Джей поклати глава.

— Уморен съм от градовете — каза. — Купих къщата съвсем спонтанно.

— А! — възторжено възкликна Каро. — Артистичен темперамент!

— Защото търсех спокойно място, далеч от града.

Клермон поклати глава.