Къпиново вино

Във въздуха се носеше силно ухание на мащерка. Тя растеше на воля край пътя. Мащерката подобрява паметта, казваше Джо. Той правеше от нея сироп, който държеше в шкафа. По две супени лъжици всяка сутрин на гладно. Бистрата зеленикава течност миришеше точно като нощния въздух над Ланскене, на свежест, пръст и носталгия, като плевенето на билки лятно време с включено радио.

Изведнъж му се прииска да си бъде у дома. Ръцете го сърбяха. Искаше му се да почувства допира на старата пишеща машина до пръстите си, да чуе тракането й в озарената от звезди тишина. Повече от всичко му се искаше да улови тази история.

Завари Джо да го чака, изтегнат на походното легло, пъхнал ръце под главата. Беше оставил ботушите си отстрани до леглото, но не бе свалил от главата си старата миньорска каска, която стоеше странно килната назад. Отпред имаше жълт надпис, който гласеше: „Хората винаги ще се нуждаят от въглища.“

Джей не се изненада, когато го видя. Гневът му го беше напуснал и вместо него сега чувстваше някакъв душевен уют, сякаш бе очаквал да види стареца — призрачното видение започваше да му става близко, той предчувстваше появата му и то започваше да се превръща във…

Всекидневна магия.

Джей седна зад пишещата машина. Историята го бе завладяла и той пишеше бързо, пръстите му блъскаха по клавишите. Писа без прекъсване повече от два часа, като пъхаше лист след лист от „Храбрият Кортес“ в машината, превеждаше историята, превръщаше я в своя собствена лаическа алхимия. Думите подскачаха по страницата твърде бързо и Джей едва смогваше да се движи в крачка с тях. От време на време спираше, като смътно усещаше присъствието на стареца в леглото, макар че той мълчеше, докато Джей работеше. За миг долови мирис на цигарен дим. Джо беше запалил цигара. Към пет сутринта Джей отиде да направи кафе в кухнята и когато се върна на пишещата машина, със странно чувство на разочарование забеляза, че старецът си е отишъл.

30

Недър Едж, лятото на 1977 година

След това те започнаха да ходят по-често в Недър Едж. През повечето време страняха от там и ходеха само когато бяха напълно сигурни, че няма да срещнат никого. Имаха две-три схватки с Гленда и приятелите й — една на бунището заради притежанието на стар фризер за дълбоко замразяване (спечелена от Гленда) и една при брода на реката (в нея победиха Джили и Джей). Нямаше сериозни последствия. Няколко разменени обиди, камъни, заплахи и подигравки. Джили и Джей познаваха Недър Едж по-добре от останалите въпреки статута си на чужденци. Те познаваха всички сигурни скривалища и преки пътеки. Освен това имаха въображение. Групата на Гленда и приятелите й се крепеше предимно на злоба и перчене. Джили обичаше да залага капани. Огъната млада пръчка с преметната през основата жица, предназначена да цапне по лицето всеки, който я настъпи. Кутия от боя, пълна с мръсна вода от канала, закрепена над вратата на колибата им. Колкото до самата колиба, двамата я нападаха отново и отново, докато накрая бандата я изостави, а после Джей намери новата им колиба — на бунището между голяма купчина ръждясало желязо и стара врата от хладилник — и пак я нападнаха. Навсякъде оставяха подпис. По вратите на захвърлени печки на бунището. По дърветата. По стените и вратите на колибите. Джили направи дървена прашка и започна да се упражнява в стрелба по празни консервени кутии и буркани от сладко. Имаше дарба. Никога не пропускаше. Можеше от първия път да счупи буркан от петдесет крачки разстояние. Разбира се, няколко пъти се случваше да се измъкват на косъм. Веднъж за малко да притиснат Джей близо до мястото край железопътния мост, където криеше колелото си. Стъмваше се и Джили вече се беше прибрала, но Джей намери миналогодишно скривалище с въглища — не повече от един-два чувала — сред избуялите плевели и реши да ги премести от там, преди някой да се е натъкнал случайно на тях. Беше така съсредоточен в пресипването на въглищата в по-малка торба, че не забеляза как четири момичета се появиха в отсрещния край на насипа и преди той да се усети, Гленда застана пред него.

Тя беше на неговата възраст, но доста едра за момиче. Имаше острите черти на Зет, но нейното лице бе някак по-месесто, в резултат на което очите й приличаха на цепки, а устните — на панделка. Бузите й вече бяха изпъстрени с акне. Джей за пръв път я виждаше толкова отблизо и приликата й с брат й почти го парализира. Приятелките й го гледаха нахално иззад гърба на Гленда, застанали така, че да пресекат пътя му за бягство. Колелото му беше скрито във високата трева на десет крачки от него. Джей започна да отстъпва нататък.

— Днеска май си сам — отбеляза едното от момичетата, кльощаво и русокосо, стиснало цигара между зъбите. — Къде я твоята приятелка?