Къпиново вино

— Е, тук е доста спокойно — отбеляза той. — Дори прекалено спокойно за нас. Цените на недвижимите имоти се понижават главоломно, докато в Льо Пино, само на четирийсет километра от тук…

Жена му набързо обясни, че Льо Пино е село, разположено на Гарона и предпочитано от много чуждестранни туристи.

— Жорж често работи там, нали, Жорж? Той направи плувния басейн на онази симпатична английска двойка и участва в обновяването на старата къща точно до църквата. Да можехме и ние да предизвикаме същия интерес към нашето село!

Туристи. Плувни басейни. Магазинчета за сувенири. Заведения за бързо хранене. Вероятно липсата на ентусиазъм се бе изписала на лицето на Джей, защото Каро закачливо го смушка с лакът.

— Както виждам, нашият мосю Макинтош е романтик, Жесика! Той обича прашните селски пътища, лозята и самотните ферми. Това е толкова английско!

Джей се усмихна, кимна и се съгласи, че тази негова ексцентричност е tout a fait anglais24.

— Но общност като нашата, хе-хе, трябва да расте — Клермон беше пиян и настоятелен. — Трябват ни инвестиции. Пари. В земеделието вече няма пари. Нашите фермери едва успяват да се задържат на сегашното ниво. Работата е в градовете. Младите си отиват. Тук остават само старците и неудачниците. Нехранимайковците. Несретниците. Хората не искат да го разберат. Трябва да се развиваме или да умрем. Да се развиваме или да умрем.

Каро кимна.

— Но тук има много хора, които не виждат нещата в перспектива — тя се намръщи. — Отказват да продадат земята си, за да може селото да се развива, дори когато е ясно, че не могат да печелят от нея. Когато се обсъждаха плановете за построяване на нов хипермаркет нагоре по пътя, те протестираха толкова дълго, че накрая хипермаркетът беше построен в Льо Пино. Само преди двайсет години Льо Пино беше точно като Ланскене. А вижте го сега.

Льо Пино беше местната история на успеха. Това село с население триста души беше намерило място на картата благодарение на предприемчива двойка парижани, купили и обновили няколко местни имота, за да ги продадат по-късно като вили. С помощта на щедри инвестиции и няколко добри познанства в Лондон вилите бяха продадени или дадени под наем на заможни английски туристи и постепенно това се бе превърнало в традиция. Не след дълго селяните бяха разбрали, че в туризма има потенциал. Земеделието бе започнало да се разраства, за да може да снабдява търговията с туристите. Бяха открити няколко нови кафенета, последвани от един-два пансиона, които предлагаха нощувка със закуска. По-късно бе дошъл ред и на специализираните магазини за луксозни стоки, които разчитаха предимно на лятната търговия, на ресторанта и малкия, но луксозен хотел с фитнес зала и плувен басейн. Бяха обновени множество места, свързани с местната история, и напълно незабележимата местна църква се превърна в исторически паметник. Там бе заснета телевизионна адаптация на „Клошмерл25“ и оттогава насам в селото се правеха непрестанни обновления. Хипермаркет на няколко километра извън селото. Жокейклуб. Цяла редица почивни бунгала край реката. А сега, сякаш това не стигаше, се правеха планове за построяване на курортен комплекс с минерални бани само на пет километра оттам, което щеше да пренесе търговията от Ажен, а и от по-далеч, в селото.

Каро като че ли приемаше успеха на Льо Пино за лична обида.

— Това спокойно можеше да бъде и Ланскене — каза с тон на съжаление и си взе петифура. — Нашето село не е по-лошо от тяхното. Църквата ни е истински исторически паметник, строена е през XIV век. Край Ле Маро, недалеч от тук, има и останки от римски акведукт. Можехме и ние да го направим. А сега единствените посетители тук са сезонните работници и циганите, които се настаняват край реката.

Тя обидено отхапа от петифурата си. Жесика кимна.

— Тукашните хора са виновни — каза. — Нямат никакви амбиции. Мислят си, че могат да живеят, както са живели прадядовците им.

Джей научи, че Льо Пино е толкова преуспяло, че там вече не се произвежда традиционното местно вино, от което селото е получило наименованието си.

— Вашата съседка е от тези хора — отбеляза Каро и присви устни, намазани с розово червило. — Обработва половината земя от тук до Ле Маро, а от производството на вино печели едва колкото да преживява. Цяла година не си показва носа в селото, живее в старата си къща и не разменя дума с никого. А горкото дете, което живее затворено там…

Тоанет и Жесика кимнаха, а Клермон си наля още кафе.

— Дете?

Нищо във външния вид на Мари д’Апи, доколкото Джей бе успял да види при първата им кратка среща, не му бе подсказало, че тя е майка.

— Да, момиче. Изобщо не го виждаме. Не ходи на училище. Никога не сме ги срещали в църквата. Веднъж се опитахме да поговорим с майка й, да й кажем, че би било добре да ходят на църква, но тя ни обсипа с ругатни — Каро направи гримаса. — Направо отвратително.

Другите жени замърмориха в знак на съгласие. Жесика се приближи още повече и Джей долови мирис на парфюм — „Поазон“, както му се стори — от късо подстриганата й руса коса.