Край Бизоновото езеро

Той се приготви за стрелба, а Големия орел бавно и предпазливо провря клона между два камъка, както го бе сторил преди това с пушката.

И отсреща наистина пропука изстрел. Клонът бе улучен и се завъртя вихрено във въздуха, но Пепе на свой ред натисна спусъка. Един вик удостовери, че куршумът му не е пропуснал целта си.

— Нова резка! — провикна се той ликуващо.

— А може би не, Пепе! — отвърна канадецът. — Викът не ми прозвуча като смъртен, а като на ранен. Дяволът трябва да закриля тоя метис, за да не е смъртно улучен.

Отново мина дълго време, без да се случи нещо особено. Здрачът вече не беше далеч, а отсреща все още владееше дълбоко мълчание.

— Сигурно искат да изчакат нощта, за да ни нападнат — подхвърли Пепе.

— Вероятно няма да го сторят. Ние сме трима срещу шестима. Нашата крепост е непревземаема. Напротив, аз имам голямо желание ние да нападнем изневиделица. Ако се възползваме от онази клисура, можем да им се явим в гръб.

— Но това е и техният път към нас.

— Много е вероятно — забеляза Фабиан — да предприемат нещо, с което да попречат на бягството ни, защото им е ясно, че ние ще използваме тъмнината, за да напуснем пирамидата. Пътят към равнината надолу е…

Той спря по средата и посочи с ръка.

— Виждаш ли, татко, че имах право?

Там, където лежеше застреляният кон на индианския убиец, се движеха фигурите на двама индианци, към които скоро се присъединиха още двама. Те насядаха до трупа и заеха позиция, от която стана ясно, че са решили да прекарат по-дълго време там.

— Искат да ни затворят. Ха, това трудничко ще им се удаде — рече Боа роз. — Пътят през хълма, по който дойдохме, ни остава… По дяволите, мошениците и там ни отрязват квитанциите!

Тримата мъже обърнаха очи и съгледаха Кървавата ръка и Сан меле, които насъбираха голям куп вършини и клони. Огънят щеше да осветява през по-голямата част от нощта цялата местност.

— И въпреки това трябва да слезем от пирамидата, ако искаме да видим сметката на разбойниците — заяви Фабиан. — Апачите са тръгнали към Бизоновото езеро, за да нападнат дон Агустин, и аз трябва да отида да му помогна.

Канадецът се подсмихна леко.

— Ще се справим, сине мой. За Пепе и мен тези четирима индианци не са прекалено много, ако ги изненадаме в мрака. После ще имаме свободен избор или да се отправим веднага към Бизоновото езеро, или да сгащим двамата мошеници изотзад.

— За теб и Пепе? Но нали и аз ще съм на линия!

— Не, сине мой, с това не мога да се съглася! Двама са по-сигурни от трима, а за да се застраховаме, не бива да оставяме крепостта си без гарнизон. Един трябва да остане да я пази, докато другите се справят с четиримата червенокожи, и за това ще е най-добре да се погрижиш ти.

Фабиан не се отказа от протестите си, ала гласовете бяха два към един и накрая трябваше да се примири.

Малко след като се стъмни, откъм струпаната клада се изви висок ярък пламък, който освети само едната страна на пирамидата. Останалата част от околността продължаваше да тъне в пълен мрак.

— Сега му е времето — обади се Падащата светкавица.

— Не — възрази Големия орел, — трябва да изчакаме, докато враговете поотслабят вниманието си.

След повече от час канадецът се изправи.

— Сине мой, ние ще вървим!

— Наистина ли без мен, татко?

— Да. Ти трябва да охраняваш нашата крепост, на която пак ще трябва да разчитаме, ако не ни се удаде да разкараме индианците от пътя си.

Боа роз не искаше да признае, че единствено грижата за живота на неговия любимец го подтикваше към тази мярка.

— Не ми се вярва — продължи той — по време на отсъствието ни да те застраши някаква опасност, а и нали ще се отдалечим само за няколко минути? Но ако въпреки това се случи нещо, при един изстрел от твоя страна ние веднага ще дотърчим. Хайде, Пепе!

Дормилон също се надигна. Те взеха пушките си, напуснаха тихомълком лежащата в пълна тъма платформа на пирамидата и се спуснаха по откоса.

Едва бяха изчезнали в мрака и от другата страна се появиха два силуета.

— Най-сетне една хитрост успя, старо! — прошепна Ел Местисо. — Те се канят да премахнат червените и нека си го правят. Ние през това време ще се промъкнем горе и ще очистим Тибурсио. Той трябва да ни даде моята пушка и косата си. Когато ония се върнат, ще ги посрещнем с куршумите си. Веднъж пирамидата да е в ръцете ни, нищо няма да могат да ни направят. Ти се изкачи оттук и като стигнеш ръба, създай някакъв шум, който да насочи вниманието му към теб, а аз ще го връхлетя!

Кървавата ръка се приготви да се подчини на заповедта на сина си.

Фабиан седеше на платформата и се ослушваше в нощта. Беше угрижен за своите спътници, които тръгваха срещу немалка опасност. Но по-голяма грижа му създаваше мисълта за дон Пена и дъщеря му. Двамата разбойници, които веднъж вече бяха нападнали хасиендерото и щерка му, най-вероятно знаеха за кроежите на апачите и може би дори бяха решили да вземат участие в тях. Не го свърташе на едно място, искаше му се да тръгне бързо към Бизоновото езеро. Минутите на отсъствие на двамата му спътници се разтегляха в часове.