Край Тихия океан

— И ти го остави да офейка?

— Не беше джиахурът.

— Че кой беше?

— Кианг-лу.

— Вър… вър… ховният предводител на речните пирати?

— Да.

— Колко тъпо, че не съм бил там! Как ми се искаше да го бях спипал!

— Pshaw, и ти нямаше да го направиш! В чужда страна, сред неприятели и предатели е винаги по-добре да действаш предпазливо, отколкото да се опитваш да сринеш стената с глава.

— Неприятели и предатели? Но ние си нямаме работа с такива хора!

— Напротив!

— Кой например?

— Всички!

— Обясни ми!

— Трябва да се оженя за дъщерята на върховния Дракон.

— За дъщерята на върховния негодник ли? Ти да не би да не си с всичкия си?

— С всичкия съм си и то още как! Просто цялата работа е откачена. Трябва да се оженя за тази непозната, иначе ще ни затворят на едно място, което наричат Лунг-кой-сианг. Там се канят да ни уморят от глад и жажда.

— И какво означават тези думи?

— Еркер в Драконовата клисура.

— Хубав еркер, няма що! Но защо трябва да се жениш за нея?

— И аз не знам, но навярно ще разбера. Успях да чуя поне следното: първоначално са замисляли да принудят Конг-ни да вземе момичето за жена. Но по някакви причини той няма особено желание и се опитва да ме направи свой заместник.

— Zounds!

— Въпреки че това може да се нарече предателство спрямо мен, все пак не мога сериозно да му се сърдя. Не вярвам наистина да ми мисли злото. Сигурно съществува някаква важна причина, която принуждава Кианг-Лу да се сроди с фи. Без съмнение в случай на крайна нужда той разполага с властта и средствата да постигне целта си с насилие и заплахи. Освен това и Конг-ни трябва да има някаква причина да се противопоставя на подобно обвързване, а и тъкмо мен да избере за свой заместник.

— Нямам никакво намерение да си блъскам главата над този въпрос. Какво смяташ да правиш?

— На първо време ще изчакам да видя какво ще ми кажат.

— Хубаво! Значи и аз ще трябва да чакам.

— Така е. Впрочем утре ще бъдем поканени на гости в дома на Кианг-лу.

— Наистина ли? Радвам се. Прекрасно е да опознаваш чужди страни и хора!

— Нали? Само дето понякога е и мъничко опасно, но това не бива да ни стряска. Нека сега си легнем да спим! За утре ще видим — нов ден, нов късмет! Лека нощ, Куанг-фу-Търнингстиккинг!

— Good night, сър Куйг-фу-кунг-фо-кунг-мо-ло!

Угасих осветлението в стаята си и легнах да спя. Странно, тази нощ, след като знаех, че напълно съзнателно съм тръгнал срещу една определена опасност, аз спах чудесно и то без да сънувам. Когато се събудих, утрото бе вече настъпило и тъкмо в този момент капитанът влезе в стаята ми.

— Ставай, стари приятелю! Нашият домакин изпрати вече при мен един слуга да провери дали си се събудил. Трябва да си изпием утринния чай.

— Веднага идвам!

— Добре! Значи ще те почакам тук.

Само няколко минути по-късно ние влязохме в трапезарията, където заварихме Конг-ни и неговия баща.

На масата имаше само чай с куамин,218 за което фи се извини с думите, че бил поканен на гости и щял да вземе и нас двамата.

— Кого ще посетим? — попитах го.

— Един мой приятел с голямо влияние и власт, който е мандарин с гравирано червено коралово копче. Той също участва в преглеждането и оценяването на твоите разработки и му дължиш благодарност, защото най-вече негова е заслугата, че още сега мога да ти връча ето това.

Подозирах, че ставаше въпрос за документа, за който двамата бяха споменали снощи и се оказа, че не съм се излъгал. В него наистина ми се присъждаше титлата дзин-съ.

— Благодаря ти, ще съумея да изразя благодарността си и пред него — отвърнах му кратко. — Значи този документ, снабден с императорския печат, има безусловна и абсолютна валидност, така ли?

— Валиден е в цялата империя. Няма нужда от допълнително потвърждение или някаква заверка. А че изпращаме разработките ти, е само чиста формалност.

— Как се казва високопоставеният мандарин, при когото ще ме водиш на гости?

— Той е куан-киун-сю219 и се казва Кин-дзу-фо.

— Кога тръгваш?

— Когато ти пожелаеш.

— До обяд има още доста часове.

— На него ще му е приятно да ни види по всяко време на деня. Кажи ми кога искаш да отидем!

— Един час преди обяд, а дотогава ми се ще да поработя.

С тези думи дадох ясно да се разбере, че в момента не държах особено на тяхната компания. Наистина, това беше твърде неучтиво, ала трябваше да ме оставят сам на спокойствие, за да мога необезпокоявано да се поогледам.

В градината, където всичко отговаряше съвсем точно на прочетеното още снощи описание, срещнах един работник и го заговорих. Между другото го попитах и дали нейде в околностите има някакво място, наричано Лунг-кой-сианг. Той ми отвърна отрицателно, но просто му личеше, че знае повече, отколкото искаше да ми каже. Продължих нататък, а той ме изпрати с поглед, който ми се видя кажи-речи заплашителен. Дали не извърших грешка като го попитах за онова място?