Кралят на петрола

— Well, тогава бъди така добър да поразмислиш! Ами какво ще кажеш, ако директорът, за когото споменах, се казва Баумгартен?

Когато чу това, немецът поизпъчи гърди на седлото и попита:

— Сър, сериозно ли говорите?

— Йес. Нали знаеш, че щом става въпрос за толкова важна работа, аз нямам обичая да се шегувам. Този пост е много отговорен и труден. Затова освен заплатата, ще получаваш и процент от печалбата. Ще приемеш ли предложението ми?

— С най-голяма радост!

— Тогава се споразумяхме! Ето ти ръката ми. Баумгартен също му подаде ръка и каза:

— Мистър Ролинс, не искам да говоря излишно, познавате ме и знаете, че не съм неблагодарен човек. Най-голямото ми желание е да се покажа достоен за този пост.

— Убеден съм, че си достоен.

— Не мога да го твърдя с такава увереност. Онова, което мистър Гринли вече няколко пъти изказа, е истина — аз не познавам Запада, а тук ще са необходими оправни хора, дето пипат здраво и никому не цепят басма.

— Ще имам грижата да ти намеря такива помощници.

— Ще има сражения.

— Сражения ли? Какви сражения?

— С индианците. Или мислите, че спокойно ще гледат как се настаняваме тук, и то по начина, който налага подобно мащабно нефтодобивно предприятие?

— Нищо не могат да предприемат срещу това.

— Хмм! Сигурно ще настояват, че тази земя им принадлежи и…

— Я не се тревожи излишно! — прекъсна го Краля на петрола. — Нали чу какво ми каза Мокаши? Спокойно да отида при моето „късче земя“ и да се настаня на него.

— Едва ли говореше сериозно.

— О, напротив.

— Добре! Но онази земя наистина ли е собственост на нихорасите? Не е ли възможно и други червенокожи, например навахите, да изявят претенции, че е тяхна?

— Може да ни е съвършено безразлично какво ще кажат и твърдят тези типове. Аз разполагам с моя „Tomahawk-Improvement“, който ще ти преотстъпя. Документът е тук в джоба ми. Нали в Браунсвил го носихте на проверка. Казаха, че е истински, валиден и ще стане твой веднага след като ми дадеш чека, който ще осребря в Сан Франциско. Стане ли това, тогава според правните разпоредби на Съединените щати ти ще бъдеш законният собственик на Глуми Уотър и никой червенокож не може да те изгони оттам.

— Съвършено вярно, сър, но ако червенокожите не се съобразяват със съществуващия в Съединените щати закон?

— Тогава ще бъдат принудени. Разбира се, ти ще наемеш само хора, умеещи да си служат с пушката и ножа. Това ще респектира индсманите! Впрочем можеш да си сигурен, че твърде скоро твоето предприятие ще привлече бяло население, което ще е достатъчно многочислено не само за да отбие успешно всяко нападение, но и да прогони всички червенокожи от цялата област. Докарай и постави първо машините си! Нали знаеш, че машината е най-големият и непобедим враг на индианците.

Той имаше право. Там, където белият се появи с железните лостове и бутала на парната машина, червенокожият е принуден да отстъпи. Неумолимата съдба го налага. Машината е непобедим противник, но все пак не е така безжалостна като пушката, огнената вода или едрата шарка и другите болести, на които станаха и все още стават жертва безброй индианци, подобно на бизоните в саваната, изтребени дотам, че само в някои зоологически градини се пазят като голяма рядкост малобройни екземпляри.

Още преди изтичането на определения час и половина петимата ездачи се озоваха между височини, обрасли с гъсти и тъмни борови гори. Само тук-там се мяркаха широколистни дървета, чиято светлозелена шума донякъде смекчаваше мрачното впечатление, което правеха иглолистните. След като Ролинс подхвърли една забележка в това отношение, Краля на петрола се обади:

— Почакай само да стигнем до Глуми Уотър! Там е още по-мрачно, отколкото тук.

— Има ли още много път?

— Не. Следващата клисура ще ни изведе до целта.

Скоро стигнаха до клисурата и свърнаха в нея. И от двете й страни нависоко се издигаха тъмни скали. По дъното й ромолеше тънкоструйно поточе, по което плуваха мазни петна. Щом ги забеляза, Гринли хвърли на Бътлър и Полър доволен поглед. Дотогава не беше имал възможност тайно да разговаря с тях и затова, без да го показва, се тревожеше дали двамата са изпълнили възложената им задача така, както им беше обяснил. Но сега вече той се почувствува успокоен и посочвайки към водата, каза на банкера:

— Мистър Ролинс, я погледни насам! Оттук се изтича Глуми Уотър. Какво мислиш, че плава по потока, а?

— Петрол ли е? — попита банкерът, като се взря надолу.

— Да, петрол е.

— Действително, действително! Жалко, страшно жалко, че тъй отива на вятъра!

— Нека си отива, и бездруго е съвсем малко. Най-хубавото на моето находище е именно обстоятелството, че от езерото изтича само това тясно и незначително поточе. По-късно можеш да вземеш мерки да не ти се губи дори и туй нищожно количество.

— Наистина, наистина! Мистър Гринли, не усещаш ли и ти миризмата?

— Естествено, че я усещам. Можеш да бъдеш сигурен, че като откривател на това знаменито място съм я надушил много преди теб.

— Колкото повече напредваме, толкова по-силна става тя.

— Почакай само да стигнем до езерото. Ще има да се чудиш!