Кралят на петрола

— Да, мистър Ролинс,. така е — отвърна счетоводителят. — Не може да не признаете, че извиращото количество няма как да е по-голямо от изтичащото. И какво от това, ако допуснем, че е по-голямо десет и дори сто пъти? Какво са сто литра петрол на час? Нищо, абсолютно нищо! Сложете в сметката размера на оборотния капитал, стойността на съоръженията, отдалечеността на тази местност, съществуващите опасности, трудността на пласмента! И стоте литра на час!

— Все пак не е ли възможно да са повече? Нима е изключено да се заблуждаваш?

— Не, не и пак не. Колко ли е старо това езеро? Годините му не могат да се преброят. От образуването му са изминали столетия или хилядолетия. То изтича толкова слабо. Ако на дъното му извираше повече петрол, то неговият слой върху повърхността трябваше да е къде-къде по-дебел! Не, оттук не може да се изкара нищо, абсолютно нищо!

— Нищо, абсолютно нищо! — повтори банкерът и с две ръце се хвана за главата. — Значи напразни са били всичките ни надежди, цялата ни радост! Напусто сме били този дълъг път! Нима може да се понесе подобно нещо? Нима човешките нерви могат да го издържат?

Думите на счетоводителя изплашиха и Краля на петрола. С какви усилия и при какви опасности в продължение на колко време буре по буре беше домъкнал и скрил тук петрола! Какво му бе струвало всичко това! И когато бе стигнал тъй близо до успеха, нима всичко щеше да се окаже напразно?! Причерня му пред очите. Почувствува се безпомощен, не можа да каже нито дума и търсейки подкрепа, отправи поглед към своя несъщ брат.

Бътлър нееднократно вече бе доказвал, че го превъзхожда по хитрост. И сега се видя, че предишният предводител на Търсачите не можеше тъй лесно да изгуби самообладание. Той се изсмя с чувство на превъзходство и се обърна към банкера с думите:

— Мистър Ролинс, защо си се завайкал? Не те разбирам! Ако всичко, което казваш и мислиш, беше вярно, то на Гринли и през ум нямаше да му мине да възлага толкова надежди на Глуми Уотър.

— Така ли смяташ? — бързо попита Ролинс, почувствал се наново окуражен.

— Да, тъй смятам. И ако тук можеше да се пълнят буретата с петрол без никакви затруднения, той нямаше да ти предложи да купиш това място, а щеше да го задържи за себе си. Именно там е работата, че добивът на петрол изисква твърде скъпа подготовка, за която му липсват необходимите средства.

— Подготовка ли? Каква?

— Хмм! Много ми е чудно, че и сам не се сещаш. Учил ли си някога физика?

— не.

— Хм! Жалко! Тогава не е нужно да ти давам подробни разяснения, но ще се опитам да ти обясня нещата. Да предположим, че конят ти лежи на земята и ти се качиш на седлото. Ще може ли животното да се изправи с теб?

— Да.

— Значи не мислиш, че ще му е много трудно?

— Не, ще стане.

— Well. Но да предположим тогава, че вместо кон тук лежеше някое глезено пуделче. Ще може ли и то да се изправи с теб на крака?

— Не.

— И защо?

Защото товарът ще му е прекалено тежък.

— Е добре, я приложи тогава същите разсъждения и за петрола!

— Как? — попита Ролинс, който не можеше да се досети какво иска да му каже Бътлър.

— Моят пример показва, че по-тежкото тяло, поставено върху друго, по-леко, го държи притиснато. Навярно го проумяваш, нали?

— Сега вече да.

— И ти ли, мистър Баумгартен?

— Да — кимна Баумгартен, който внимателно следеше думите на Бътлър. Предводителят на Търсачите продължи:

— А знаеш ли кое е по-тежко, петролът или водата?

— Водата — отговори счетоводителят.

— Very well! ((англ.) — Много добре. Б. пр.) А сега си помисли каква ли тежест може да имат водните маси в това езеро!

— Стотици и хиляди тона.

— А на дъното му се намира петролен извор, което ще рече една малка дупка, откъдето се мъчи да излезе петролът, но отгоре го притискат хиляди тона вода. Нима тогава може да изскочи?

— Не.

Баумгартен влезе в клопката. Той беше търговец. Малко разбираше от физическите закони. Не знаеше, че именно защото петролът е по-лек от водата, той трябва да изплува на повърхността. Гринли отново си отдъхна. По лицето на Бътлър се появи победоносна усмивка. Той продължи:

— И тъй, петролът, който се стреми да избликне от земните недра, не може да се изкачи нагоре. Тук виждаме само минималното количество, което се процежда през някаква малка земна пукнатина. Но я докарай една помпа и изпомпай водата от езерото или пък намери някакъв друг начин да го изпразниш. Тогава ще видиш как нагоре ще се издигне нефтен фонтан на сто, че и на повече стъпки височина. Тогава ще имаш такъв петролен извор като онези в Пенсилвания, дето ще пълни на ден по неколкостотин бурета. Ако Гринли разполагаше с пари за такива помпени съоръжения, и през ум нямаше да му мине да се обърне към теб. Ето как стоят нещата. Прави каквото искаш, само не се колебай дълго. Винаги и по всяко време ще намерим предприемач, който ще притежава достатъчно разум и смелост срещу една мизерна сума да сложи в джоба си милиони.