Кралят на петрола

— Охо! Казваш „само това ли“, сякаш пещерата е нищо! На първо време тя може да служи на теб и на хората ти като склад за припаси, както и за скривалище в случай на индианско нападение. Дори не е изключено да е свързана с подземния петролен басейн, който непременно съществува.

— Ах, петролен басейн? Нима е възможно?

— И то как. Все още не съм я изследвал.

— Тогава бързо ми кажи къде е тя! Трябва да я видя. По-късно ще наредя да я проучат.

— Ела, ще ти я покажа.

Те повървяха малко по брега до онова място, където скалите се приближаваха до водата. В подножието им бе струпана висока купчина от по-дребни камъни. Бътлър и Полър започнаха да я разравят откъм върха. Скоро се показа дупка, която водеше навътре в скалата.

— Ето я пещерата, ето я! — възкликна банкерът. — Да разширим входа й, бързо! Мистър Баумгартен, помогни ми!

Двамата се наведоха, за да помогнат при работата. Тогава Бътлър се изправи и въпросително погледна Гринли. Краля на петрола му кимна. Те грабнаха пушките си и всеки нанесе по един удар с приклада — банкерът и Баумгартен рухнаха по очи на земята. Вързаха им краката и ръцете и след като достатъчно разшириха входа на пещерата, внесоха вътре двамата пленници и ги оставиха в задния й край. Ако не бяха в безсъзнание, те щяха да видят многобройните бурета, които се намираха в нея.

После отново натрупаха натрошения камънак така, че отворът се закри. Едва ли е необходимо да споменаваме, че с изключение на дрехите, тримата убийци взеха цялото имущество на жертвите си. След това те се върнаха при своите коне.

— Най-сетне! — обади се Краля на петрола. — Никой друг удар не ми е струвал толкова много усилия и тревоги като този. И въпреки всичко все още не сме успели напълно. Сега трябва да занесем чека до Сан Франциско. Надявам се щастливо да се доберем до града! Естествено незабавно ще тръгнем на път, нали?

— Да — отвърна Полър. — Но първо трябва да делим.

— Какво?

— Всички неща, които взехме от двамата.

— Нима е нужно веднага да стане?

— Не чак толкова, но все е по-добре всеки да знае какво му принадлежи.

На Гринли много му се прииска веднага да го простре на земята, но си каза, че всичко, каквото Полър получеше сега, по-късно пак щеше да му бъде отнето. Ето защо със сговорчива готовност в гласа той отсече:

— Е, добре, разбира се, няма да делим конете, а за останалите предмети няма да се караме. Ние сме приятели и братя и не ще влизаме в разпри заради някакви дреболии.

Те насядаха на земята и разпростряха пред себе си ограбените оръжия, часовници, пръстени, кесии и други предмети, за да определят стойността им и да ги разделят според нея.

Докато се занимаваха с тази работа, през клисурата, водеща към езерото, се промъкваха осем индианци. Бяха навахи, предвождани от съгледвача, който неотдавна се беше появил при езерото. Щом излязоха от клисурата, те спряха и скрити зад храстите, се огледаха и ослушаха. Видяха седналите трима бели.

— Уф! — прошепна най-възрастният от тях, обръщайки се към съгледвача. — Наистина е така, както ни съобщи моят брат — езерото е покрито с петрол. Откъде ли се е взел?

— Сигурно бледоликите знаят — отвърна другият.

— Нали моят брат беше преброил петима бели? А аз виждам само трима.

— Преди бяха петима. Двама липсват. Тези тримата видях заедно с Мокаши, вожда на нихорасите.

— И кой от тях уби нашия брат Касти-тине?

— Онзи, дето в момента държи в ръцете си две карабини. Индианецът имаше предвид Краля на петрола.

— Той ще умре от страшна смърт, но и другите двама ще бъдат вързани на кола на мъченията. Уф! Поделят си нещата, които са пред тях в тревата. Четвъртият и петият са изчезнали. Тези предмети са били тяхна собственост. Дали са ги убили?

— Ще разберем. Кога ще ги пленим?

— Сега, веднага. Цялото им внимание е насочено към плячката и така ще се изплашат, че изобщо няма да ни окажат съпротива. Нека братята ми бързо ме последват.

Придружен от седмината, той се втурна към тримата бели. Това нападение бе тъй изненадващо и светкавично, че тримата се видяха вързани, преди да намерят време да извикат или да вдигнат ръка за съпротива. От страх си глътнаха езиците.

Отначало и червенокожите не пророниха нито дума. Петима от тях насядаха при пленниците, а другите трима тръгнаха да огледат близката околност на езерото. Когато се завърнаха, един от тях съобщи:

— Двамата бледолики са изчезнали. Никъде не ги видяхме.

— Дали не са се изкатерили по скалата? — попита най-възрастният индианец.

— Не, в такъв случай щяхме да забележим следите им.

— Веднага ще научим къде можем да ги намерим. Той извади ножа си, допря острието му в гърдите на Краля на петрола и го заплаши:

— Ти си мерзавецът, който уби Касти-тине, нашия млад брат. Не ми ли кажеш незабавно къде са отишли двамата бледолики, дето доскоро бяха заедно с вас, ще ти забия това желязо в сърцето!