Кралят на петрола

Заповедническите му думи страшно изплашиха Гринли. Подчинеше ли се, индианците съвсем сигурно щяха да измъкнат банкера и счетоводителя му от пещерата, което не биваше да стане. Не се ли подчинеше, можеше да се очаква, че червенокожият ще изпълни заканата си и ще го наръга с ножа. Как да постъпи? Ето че по-хитрият му брат отново се намеси и го спаси и от това опасно положение. Бътлър подвикна на индианеца:

— Лъжеш се. Мъжът, когото искаш да прободеш, не е убил Касти-тине. Ние не сме виновни за смъртта му.

Навахът остави Краля на петрола на мира и се обърна към Бътлър:

— Мълчи! Ние знаем много добре кой е убиецът.

— Не, не знаете!

— Ето този наш брат го е видял. Червенокожият посочи съгледвача.

— Той се лъже — въпреки всичко продължи да твърди Бътлър. — Казва, че ни е видял заедно с вожда на нихорасите, но когато двата изстрела се разнесоха, ние стояхме на такова място, че изобщо не е възможно погледът му да ни е забелязал.

— Тогава може би искаш да отречеш, че си присъствал на убийството на нашите двама братя, а?

— Не. Никога досега не съм изричал лъжа и в този момент също нямам намерение да оспорвам истината. Убийците са онези двама бледолики, за които ти попита.

— Уф! — възкликна индианецът. — Не ги виждам, значи са си отишли и ти се опитваш да спасиш себе си и своите другари, като прехвърляш вината върху двамата!

— Отишли са си, казваш ти? Че къде ли ще отидат? Нали сте съгледвачи, тоест воини с много остро зрение. Нима видяхте някъде следите им, които сигурно щяхте да забележите, ако те действително си бяха тръгнали?

— Не. Значи искаш да кажеш, че двамата са все още тук?

— Да.

— Къде?

— На едно място, където не можете да ги видите.

— Кое място имаш предвид?

— Ей това.

При тези думи Бътлър посочи към водата.

— Уф! В езерото ли са?

— Да.

— Значи са се удавили?

— Да.

— Не лъжи! Няма да се намери човек, който да влезе в тази мазна и мръсна вода.

— Прав си, доброволно никой няма да влезе. И те не искаха, но бяха принудени.

— Кой ги накара?

— Ние. Ние ги удавихме.

— Вие… ги… удавихте? — попита индианецът. Той бе само един „дивак“ и все пак чувствуваше толкова голямо отвращение пред подобно злодеяние, че изговори думите със запъване. — Удавихте ги? Защо?

— За наказание. Бяха наши смъртни врагове.

— И въпреки това бяха заедно с вас. Обикновено никой не пътува в компания със смъртните си врагове.

— Не знаехме, че имат враждебни намерения към нас. Разбрахме го едва след като пристигнахме тук.

— Какво сте им сторили?

— Нищо. Те искаха сами да притежават това петролно езеро и затова се канеха да ни убият. Щом научихме как стоят нещата, ние ги изпреварихме и ги хвърлихме във водата.

— Не се ли съпротивляваха?

— Не. Съвсем неочаквано ги повалихме с прикладите.

— Защо не се виждат труповете им?

— Защото за краката им вързахме камъни и така потънаха на дъното.

Минута-две индианецът мълча. Размисляше дали може да се вярва на думите на Бътлър. После каза:

— Ще ти повярвам, че говориш истината, но изпитвам ужас от вас. Значи сте удавили собствените си братя, тъй както се хвърлят във водата крастави кучета. Убили сте ги коварно, без да се биете с тях. Вие сте зли хора!

— Нима можехме да постъпим иначе? Трябваше ли да чакаме, докато приведат плана си в изпълнение и ни застрелят в гръб? Защото те това възнамеряваха да направят. Ние ги подслушахме.

— Не ме засяга какво мислиш по този въпрос. Никой червенокож мъж няма да вземе да удави друг индианец, дори и да е най-върлият му враг. Идвали ли сте и преди при това езеро?

— Да, аз — отговори Краля на петрола.

— Кога?

— Преди няколко луни.

— Имаше ли и тогава във водата петрол?

— Да. Именно затова тръгнах оттук, да доведа още неколцина бели и да им го покажа. Заедно с тях исках да основа дружество за добив на петрол. А двамата, за които стана дума, се канеха да ни убият и така да останат единствените собственици.

— Уф! Никога преди тук не е имало петрол. Сигурно е избликнал от земята малко преди да дойдеш. Но как може да си мислите, че сте собственици на езерото! То принадлежи на червенокожите мъже. Бледоликите са разбойници, които идват при нас, за да ни отнемат всичко, каквото имаме. Томахокът на войната е изровен. Да си бяхте останали у дома! Ездата ви до тук ви е довела право в ръцете на смъртта.

— В ръцете на смъртта ли? А вие честни воини ли сте, или убийци? Та ние не сме ви направили нищо лошо!

Мълчи! Нима Касти-тине и неговият другар не са убити?

— За съжаление е така, но не сме ги убили ние.

— Вие също бяхте там. Трябваше да попречите на това злодейство.

— Невъзможно беше. Онези двама негодници стреляха тъй бързо, че нямахме време дори да извикаме.

— Това няма да ви спаси. Придружавали сте убийците, тъй че и вие ще умрете. Ще ви отведем при нашия вожд. Там старейшините ще направят съвещание, за да решат по какъв начин да умрете.

— Ние наказахме двамата убийци и вие би трябвало да сте ни благодарни.