Кралят на петрола

— Тези навахи не са воини, а хлапета, които нямат разум. Кой разузнавач пали огън през нощта! Нека моите братя ги обградят и се нахвърлят върху тях веднага щом чуят от устата ми бойния вик! Трябва да ги заловим живи, за да ги вържем на кола на мъченията.

Бързо и безшумно нихорасите изчезнаха между дърветата, като безплътни сенки. Мокаши се промъкна колкото можеше по-близо до огъня и си набеляза един от навахите, когото мислеше да плени. Когато след няколко минути сметна, че хората му са готови, той нададе остър вик, който проехтя из гората, и се хвърли сред навахите, за да сграбчи въпросния човек. В същия миг неговите воини повториха бойния му вик и от всички страни връхлетяха върху неприятелите, които не вярваха, че е възможно тук някой да ги изненада и бяха толкова слисани, толкова изплашени, че в първия момент не помислиха за съпротива. И тъй, те се видяха победени, без някой от тях да намери време да посегне към ножа, пушката или томахока си.

— Слава Богу! — прошепна Краля на петрола на двамата си спътници. — Спасени сме! .

— Кой знае! — отвърна Полър.

— о, сигурно! Мокаши ни пусна вече веднъж да си ходим. За какво ще му е сега да ни задържи?

— За нищо. Но тези червенокожи подлеци просто не си задават подобни въпроси.

— Нека изчакаме! Ще видиш, че съм прав.

Никой не обърна внимание на този кратък и тих разговор. Навахите лежаха вързани на земята. Нихорасите си разделиха оръжията им. Застанал гордо изправен край огъня, Мокаши със заповеднически тон каза:

— Нека синовете на навахите ми кажат кой е техният предводител!

— Аз съм — отговори най-възрастният.

— Как ти е името?

— Наричат ме Бързия кон.

— Изглежда сполучливо име. Когато бягаш от неприятели, сигурно си по-бърз и от прерийния мустанг.

— Мокаши, вождът на нихорасите лъже. Досега нито един враг не е виждал гърба ми!

— Ти назова името ми, значи ме познаваш, така ли?

— Да, виждал съм те. Ти си умен и храбър воин. Как ми се иска да мога да се бия с теб! Тогава скалпът ти ще увисне на пояса ми!

— Скалпът ми никога няма да стане притежание на някой мой враг, а още по-малко на такъв като теб. Нима Великият дух ви е създал без мозък? Не знаете ли, че и съгледвачите на нихорасите са тръгнали срещу вас също както и вие срещу тях? Кой разузнавач върви през гората и по тревата, без да се оглежда за следите от неприятелите си? Умният съгледвач се стреми преди всичко да остане незабелязан, а вие палите такъв огън, сякаш давате мило и драго да ни привлечете към бивака си. Е, вече никога няма да имате възможността да правите подобни грешки, понеже ще умрете на кола на мъченията, като преди това ще бъдете изтезавани така, че виковете ви от болка ще се понесат над всички планини.

Бързия кон му отговори:

— Измъчвайте ни! Ще умрем като воини, без да ни трепне окото и без да чуете от устата ни стон. Воините на навахите са научени да презират и най-силните болки. Какво ще правите с тези бледолики?

Щом Краля на петрола чу този въпрос, побърза да отговори:

— Благородният и прославен вожд Мокаши ще ни освободи.

Но същият благороден и прославен вожд му кресна:

— Куче! Кого попитаха, теб или мен? Как се осмеляваш да говориш, преди аз да съм си отворил устата?

— Защото знам, че ще постъпиш така, както казах.

— Скоро ще разбереш как смятам да постъпя. Веднъж ви пуснах да си вървите, за да ви покажа, че ви презирам, но това няма да се повтори. Нали бяхте петима? Къде са другите двама бледолики?

— Мъртви са — отвърна Гринли доста по-малодушно от преди.

— Мъртви ли? Кой ги уби?

— Ние.

— Защо?

— Защото разбрахме какво кроят. Искаха коварно да ни убият.

Мокаши учудено вдигна вежди и възкликна:

— Уф! Коварно да ви убият? Тези хора! Кой ви излъга?

— Това не е лъжа, а истина. Подслушах разговора им, когато си мислеха, че не можем да ги чуем.

— Куче, това е лъжа! Аз внимателно се вгледах в очите и лицата на тези двама мъже. Те бяха добри и честни хора, а вие сте убийци и крадци, които трябва да бъдат унищожавани като диви и отровни животни. Къде са труповете им? Не ги видях.

— Във водата.

— И там не забелязах следи от кръв. Значи не сте ги убили, преди да ги хвърлите във водата, нали?

— Не.

— Тогава сте ги удавили, така ли?

— Да.

Краля на петрола трябваше да положи големи усилия, за да изговори това „да“. Резултатът не закъсня — вождът го ритна, заплю го в лицето и извика:

— Отвратително чудовище! Ти не си човек, а мръсна гадина и ще умреш от такава смърт, каквато ти подобава. Не само да вземе да убие спътниците си, които с нищо не са го обидили, ами дори и да ги удави! Ти си ги нападнал в гръб също тъй коварно, както уби и Касти-тине!

Щом Бързия кон чу тези думи, той поизправи тялото си, доколкото му позволяваха ремъците, и попита:

— Какво каза току-що. Мокаши? Кой е убил Касти-тине?

— Този бледолик, който се осмелява да мисли, че ще го освободя.

— Уф! Но мизерникът каза, че двамата удавени били убийците.