Кралят на петрола

— Благодарни ли? — подигравателно се изсмя индианецът. — Да не би да мислиш, че си ни направил някаква услуга? Ние предпочитаме да бяха все още живи. В такъв случай можехме да вземем скалповете им и да гледаме как умират на кола на мъченията. Но вие ни отнехте цялото удоволствие. Нима с това искаш да се хвалиш? Участта ви е решена — очаква ви смърт. Аз казах!

Той им обърна гръб, с което искаше да покаже, че повече няма да си отвори устата. След това им изпразниха джобовете. Индианците си присвоиха всичко, каквото намериха. Само когато предводителят им видя чека, той предпазливо го хвана с върховете на пръстите си и внимателно го тикна обратно в джоба на Гринли, като каза:

— Това е магьосничество, говоряща хартия, която никой червенокож воин не иска да държи в ръка, защото по-късно тя ще издаде всички негови мисли, думи и дела.

Естествено това зарадва Краля на петрола. Той се надяваше да избяга, а в такъв случай беше по-добре, ако чекът се намира в джоба му.

Денят вече преваляше и край езерото започна да се смрачава. При обикновени обстоятелства индианците щяха да останат да пренощуват тук, обаче миризмата на петрола ги прогони. Те вързаха пленниците върху конете им и после потеглиха обратно през клисурата, като навлязоха малко в гората до едно място, където имаше вода. Там слязоха от седлата, вързаха пленниците за три дървета и се заеха с приготовленията за бивакуване. Изглежда, тук се чувстваха в пълна безопасност, но ако знаеха какво ставаше недалеч зад тях, непременно щяха да продължат да яздят, за да се отдалечат колкото е възможно повече.

След като белите се отдалечиха, вождът на нихорасите Мокаши прояви предпазливостта да разгледа още веднъж следите, оставени от съгледвача на навахите, и то по-подробно от първия път. Още отпреди му беше станало ясно, че освен двамата убити е имало и трети човек. Мокаши искаше да узнае накъде се е отправил той.

След по-продължително търсене откри дирята му. По заобиколен път тя го изведе при следите от бледоликите, а после продължи подир тях.

— Този навах иска да отмъсти на убийците. Тръгнал е по петите им. От това може да се заключи, че в същата посока се намира отряд от червенокожи воини, към който се числи и той. Ще яздим след него и ще пленим тези навахи.

При тези думи вождът смуши коня си най-напред в противоположна посока и язди така, докато достигна малка поляна, скрита дълбоко в гората, където лагеруваха около трийсетина воини на нихорасите. Бяха съгледвачите, изпреварили основния многочислен отряд от индиански воини. Заедно с тези хора Мокаши се върна при следите на наваха и белите и продължи по тях. При това той прояви достатъчно голяма предпазливост да изпрати един от съгледвачите си далеч напред.

Така те се озоваха в непосредствена близост до клисурата, която водеше до петролното езеро. Там се скриха. Не след дълго видяха как от клисурата се появи разузнавачът на навахите, който много бързаше. Един от нихорасите направи движение, като че се канеше да стреля по него. Вождът го възпря с един жест и му прошепна:

— Остави го на мира! Той скоро ще се върне и ще доведе други навахи. Тогава ще заловим и тях.

След сравнително кратко време се оказа, че предположението му е правилно, защото съгледвачът се върна заедно с други седмина ездачи, които незабавно навлязоха в клисурата. Явно възнамеряваха при изхода й да слязат от конете и да нападнат белите.

Нихорасите зачакаха. Мокаши се учуди немалко, когато видя навахите да излизат от клисурата само с трима бели. Беше решил да ги нападне именно в този миг, но сега направи на хората си знак да останат скрити. Първо искаше да разбере защо липсват двама бели. Ето защо не попречи на враговете им да отминат, а после с неколцина от хората си навлезе в клисурата, отправяйки се към Мрачната вода. Претърсиха бреговете колкото можеха по-бързо и предпазливо, ала без да открият никаква следа от изчезналите бледолики.

— Не е възможно да са си отишли — обади се Мокаши. — Те не са живи вече и тъй като не виждам труповете им, сигурно са ги хвърлили във водата.

Заедно с придружителите си той обърна гръб на езерото и се върна при скривалището на основната част от хората си. Там оставиха конете под охраната на двама пазачи и с останалите двайсет и осем мъже Мокаши тръгна пеша да преследва навахите, които несъмнено нямаше да стигнат кой знае колко далеч, тъй като вече се свечеряваше и можеше да се предположи, че скоро ще спрат да бивакуват.

В момента бе все още толкова светло, че се различаваха следите на неприятелите. Те ги отведоха навътре в гората, където, разбира се, вече нищо не се виждаше. Но това не смути Мокаши. За да открие търсените от него хора, бе необходимо само да продължи в същата посока.

Не след дълго той надуши миризма на дим и почти веднага забеляза слабата светлина от малък индиански огън. Вождът спря и пошепна на хората си: