Кралят на петрола

Тези думи не останаха без резултат. Банкерът отново заликува, а Баумгартен забрави всичките си съмнения. Виждаше се, че тук има петрол. Необходимо беше само да му се проправи път. Продължиха припряно да говорят ту за едно, ту за друго по такъв начин, че главите на двамата купувачи съвсем се завъртяха. Ролинс взе решение да сключи сделката и само колкото да спази всички формалности заяви, че преди това иска да огледа цялото езеро.

— Разгледай го, мистър Ролинс — каза Гринли. — Нека Полър те разведе.

Скаутът се отдалечи заедно с Ролинс и Баумгартен. Когато те се скриха от очите им, Краля на петрола въздъхна с облекчение и каза:

— Хиляди дяволи, ама че неприятно положение! За малко, и то пред самата цел, тези типове щяха да се откажат! Хрумването ти беше отлично!

— Да — засмя се Бътлър. — Ако не бях аз, можеше да си запазиш твоето петролно езеро за себе си. Но сега съм убеден, че ще се хванат на въдицата.

— Човек направо да не повярва, че толкова наивно приеха за чиста монета твоите физически обяснения!

— Пфу! Ролинс е твърде глупав, а немецът — твърде честен.

— С Полър ще минат край пещерата. Няма да забележат нищо, нали?

— Няма. Но много пот проляхме, докато свършим тази къртовска работа. Затова пък ти се погрижи още днес да сключиш сделката. Не бива да губим нито час, защото не можем да имаме никакво доверие на червенокожите. Не бива да оставаме тук след разсъмване. А как ще се отървем от тези двама тъпаци, с нож или с куршум?

— Хмм, ще ми се да избегнем и едното, и другото.

— Значи да ги оставим живи, така ли? Що за хрумване?

— Разбери ме правилно! Само не искам да гледам как умират. Такъв спомен е твърде тягостен. Какво ще кажеш, ако ги тикнем в пещерата?

— Тази мисъл не е лоша. Ще ги вържем и ще ги затворим там. Така ще пукнат, без да се налага да гледаме как става.

Съгласен съм. А кога?

— Веднага щом пипнем парите, всеки от тях ще получи удар с приклад по главата.

— Също и Полър?

— Засега не. Вероятно още ще ни е необходим. Докато оставим тези опасни местности зад гърба си, все ще е по-добре да сме трима вместо само двама. После по всяко време можем да се отървем от него.

Да, местността наистина беше опасна за тях. Те изобщо не подозираха, че някой ги наблюдава. Недалеч, там, където клисурата излизаше на езерото, зад храсталака лежеше скрит един индианец и наблюдаваше всичко каквото ставаше пред очите му. Това беше същият навах, който бе принуден да гледа убийството на двамата си другари, без да може да го предотврати. В този момент Гринли и Бътлър се изпънаха в тревата. Щом индианецът видя това, промърмори на себе си:

— Значи ще останат тук, засега няма да напуснат тази местност. Имам време да отида при нашите воини и да ги доведа.

Той изпълзя от храстите и изчезна в клисурата, без краката му да оставят никакъв отпечатък по земята.

След известно време тримата бели завършиха обиколката си около езерото и се върнаха при Бътлър и Гринли.

— Е, мешърс — попита Гринли. — Видяхте всичко, какво мислите да правите?

— Да купувам — отговори банкерът.

— Значи се убеди, че ще направиш хубава сделка?

— Да, макар и да не е чак толкова голяма, колкото си мислиш.

— Я остави тези лафове, сър! Няма да смъкна нито един долар от първоначалното си искане и изобщо нямам намерение да си губя времето, защото не е изключено червенокожите да са по петите ни и хич не ми се ще да им оставя скалпа си.

— Тогава нека побързаме да се махнем оттук — каза страхливо Ролинс.

— Да, но не и преди да сме сключили сделката. Бяхме се уговорили да я уредим още тук при езерото. Щом подпишем договора и разменим документите, веднага тръгваме на път.

— Нямам нищо против. Мистър Баумгартен, имаш ли все още някакви съмнения?

Преди счетоводителят да успее да му отговори, Гринли се намеси с рязък тон:

— Мистър Ролинс, ако продължаваш да говориш за съмнения, аз действително ще взема думите ти за обида. Кажи накратко искаш ли, или не!

Сплашен от реакцията на Краля на петрола, банкерът заяви:

— От само себе си се разбира, че искам.

— Е добре, значи можем да преминем към сключването на сделката. Документите отдавна са изготвени и остава само да се подпишат. Извади мастилото и перодръжката!

Ролинс измъкна от кобура на седлото си каквото му поискаха и след като Гринли си сложи подписа на документа за собственост и договора за покупко-продажба, самият той подписа готовия вече чек, издаден до банката в Сан Франциско. Краля на петрола го взе в ръка и започна да го оглежда с алчни очи. После се засмя по много особен начин и каза:

— Тъй, мистър Ролинс, сега ти си собственик и владетел на тази великолепна местност, тъй богата на петрол. Желая ти много щастие! И понеже тук вече всичко ти принадлежи и аз не мога нищо да използвам, ще ти разкрия една тайна, която сигурно ще ти бъде твърде полезна.

— Каква е тази тайна?

— Една скрита пещера.

— Само това ли?