Кралят на петрола

С всяка измината крачка миризмата на петрол се засилваше. Ето че изведнъж стените на клисурата се раздалечиха и пред смаяните очи на банкера и неговия счетоводител се откри овална и дълбока котловина, чието дъно бе изпълнено от петролното езеро дотам, че между бреговете му и скалите, образуващи трудно достъпните й склонове, оставаше само тясна ивица земя:, където от гъстите храсталаци извисяваха върхари великански черни борове. Такива дървета растяха и наоколо по скалите, достигайки чак до високостеблената гора, възправила се горе като страж, за да не допусне нито един слънчев лъч да проникне в котловината.

Въпреки че беше светъл ден, долу цареше сумрак. Никакъв ветрец не полюляваше клоните, никаква птичка не се мяркаше, никаква пеперуда не пърхаше около цветята. Всичко живо изглеждаше измряло. Изглеждаше ли? О, не, не само изглеждаше, ами действително беше измряло, защото в езерото плуваха безброй мъртви риби, чиито сребристи тела се открояваха странно върху тъмната, мазно блещукаща водна повърхност. Към всичко това се прибавяше и извънредно силната миризма на петрол. Това неподвижно и неосветено езеро, застинало пред ездачите като изцъклено мъртвешко око, с пълно право носеше името Глуми Уотър — Тъмната (Мрачната) вода. Впечатлението, което правеше, бе толкова силно, че Ролинс и Баумгартен доста дълго стояха на брега му, без да проговорят.

— Е, това е то Глуми Уотър — наруши Краля на петрола възцарилата се тишина. — Какво ще кажеш, мистър Ролинс, харесва ли ти?

Изтръгнат от смайването си като от сън, банкерът дълбоко пое въздух и отговори:

— Дали ми харесва ли? Ама че въпрос! Струва ми се, древните гърци са имали една река, през която минавали починалите, за да отидат в царството на мъртвите. Сигурно онази река е изглеждала досущ като това езеро. Без никаква разлика.

— Нищо не съм чувал за тази гръцка река, но мога да твърдя, че изобщо нямаме право да я сравняваме с нашето Глуми Уотър, понеже хич не ми се вярва и там да е имало нефт. Сър, слез от коня и поразгледай петрола, а ние ще направим една обиколка около езерото!

Ездачите скочиха от седлата. Наложи се да вържат конете, защото животните пръхтяха, удряха копита в земята и не искаха да останат на това място. Нетърпимата миризма на петрола им беше противна. Гринли се приближи до водата, гребна малко от нея с ръка, помириса я, огледа я, и после тържествуващо каза на банкера:

— Сър, тук плуват милиони долари. Убеди се сам! Ролинс също гребна шепа вода, отиде малко по-нататък и отново гребна. Така на различни места той изследва каква е водата. Не проронваше нито дума. Само непрекъснато поклащаше глава. Изглежда, беше изгубил способността си да говори. Очите му блестяха, движенията му станаха припрени и несигурни, почти се олюляваше. Ръцете му трепереха и сякаш му беше необходимо да напрегне всичките си сили, за да успее най-сетне с кажи-речи, писклив глас да извика:

— Кой можеше да го предположи! Кой можеше да го помисли! Мистър Гринли, всичко, което виждам тук, надхвърля твоите обещания!

— Наистина ли? Това ме радва, сър, страшно ме радва! — засмя се Краля на петрола. — Сега най-после убеди ли се, че съм почтен човек, който има най-искрени намерения към теб?

Ролинс му протегна и двете си ръце, като отговори:

— Дай си ръцете! Трябва да ги стисна и разтърся! Ти си джентълмен, какъвто досега не бях срещал. Прости ни, че няколко пъти доверието ни към теб се поразклати, но вината не беше наша!

— Знам, сър, знам — добродушно кимна Гринли. — Онези хора ти объркаха главата и те накараха да се съмняваш в мен. Не биваше да ги слушаш. Но сега всичко, всичко е наред! Сър, огледай петрола, пипни го, помириши го!

— Вече го огледах, вече го помирисах.

— Е, и…

— Това е най-хубавият, най-чистият петрол, какъвто може да се намери. Езерото има ли приток?

— Не, от него изтича само това малко поточе. Сигурно има някакъв подземен извор, един или дори два — от първия излиза вода, а от втория — петрол. Както виждаш, необходимо е само да се черпи и да се пълнят с него буретата.

От радостно възхищение Ролинс не можеше да си намери място. Но Баумгартен мислеше по-трезво и при последните думи на Гринли подхвърли:

— Да, необходимо е само да черпиш петрола. Ами след като го изчерпиш, после каквО? След колко време пак ще се насъбере достатъчно количество?

— Естествено бързо, толкова бързо, че изобщо няма да се наложи прекъсване на работата.

— Не ми се иска да приема тези думи без възражения. Възможно е да се насъбира точно толкова, колкото и изтича. А я погледни колко оскъдно количество изтича в потока, довел ни дотук. Мисля, че туй ручейче не носи във водите си за час дори и един литър петрол. Ето това е добивът, целият добив, на който можем да разчитаме.

— Така ли? Само толкова? Не повече от литър на час? — попита банкерът страшно разочарован.

От уплаха устата му остана широко отворена. Лицето му пребледня като платно.