Кралят на петрола

— Лъжа! Самият той се похвали пред мен, че е убил двамата съгледвачи на навахите. Този страхлив подлец,сега трепери от страх и прехвърля вината върху двамата почтени мъже, които е убил. Но двамата застреляни разузнавачи и двамата удавени бледолики ще бъдат отмъстени по ужасен начин, въпреки че никой от тях не е от моето племе. Воини на нихорасите и навахите, погледнете лежащите пред вас трима бели мъже, те ще трябва да понесат страшни мъки, без да могат да умрат, и накрая ще бъдат удавени, както и те са удавили жертвите си. Хау — аз казах!

Той отново заплю Краля на петрола в лицето, тегли по един здрав ритник на Бътлър и Полър и после им обърна гръб.

Изпратиха един воин да доведе конете. Когато пристигнаха животните, индианците извадиха сушено месо от прикрепените към седлата торби и се нахраниха. Пленените навахи също получиха по нещичко, но на белите не дадоха и залък.

— Дяволска история! — прошепна Бътлър на брат си. — Това измислено удавяне може да ни струва главите. Може би беше по-добре да кажем истината.

— Не — отговори Краля на петрола. — Червенокожите негодници щяха да освободят банкера и немеца, без това да подобри с нещо положението ни. Преди всичко щяхме да загубим чека.

— Пфу! Каква ли полза от него, ако ни опекат на кола на мъченията!

— Все още не се е стигнало дотам.

— Но ще се стигне. Не чу ли какво каза вождът?

— Казват се много неща, но не всички се изпълняват.

— Значи не си изгубил надежда?

— Естествено! Не за пръв път загазвам така. Но винаги съм се отървавал сравнително леко. Дори ако съм вързан на кола на мъченията, пак няма да изгубя надежда чак до последния си дъх. Както ти е известно, не един и двама са увисвали вързани на кола и все пак са се спасявали.

— Но са имали приятели, които са ги освобождавали. А ние какви приятели имаме?

— Хмм!

— Не познавам нито един човек, който заради нас да рискува да влезе в бой с тези червенокожи. Не успеем ли да се освободим сами, загубени сме.

Той беше съвсем прав. Ако бяха достойни да имат приятели, сега избавлението от бедата щеше да е много по-близко, отколкото мислеха или можеха да предположат, защото недалеч имаше хора, които бяха в състояние да им помогнат, а именно — Олд Шетърхенд и Винету.

Още от момента, когато подслушаха Краля на петрола и спътниците му, тези двама мъже взеха решение да тръгнат по следите на петимата към Глуми Уотър. Заради това, че първо им се наложи да яздят до пуеблото, за да освободят пленниците, Гринли спечели два дни преднина. Наистина отначало преднината му се стопи наполовина, тъй като изпрати Бътлър и Полър да отидат до езерото, а той остана цял ден на лагер. А и почти целият втори ден бе наваксан от Винету и Олд Шетърхенд, защото те взеха най-добрите коне на пуеблосите. Следователно яздеха по-бързо от обикновено. Освен това те съвсем не следваха дирите, оставени от Краля на петрола. Винету знаеше по-пряк път и ето как стана така, че същия този ден малко преди свечеряване групата им се озова най-много на два часа езда от езерото. Тяхното постижение заслужаваше още по-голямо признание, особено като се има предвид, че между преселниците имаше жени и деца.

От пуеблото чак до тук не се бяха натъкнали на никаква следа. Но на това място следите на Олд Шетърхенд се сляха с дирята, оставена от Краля на петрола. Това стана на една обширна горска поляна. Следите от хората на Гринли я пресичаха в широка и права линия. Колоната на преселниците спря. Винету и Олд Шетърхенд слязоха от конете, за да огледат дирите. Другите останаха на седлата. Бяха свикнали в подобни случаи да дават предимство на двамата колкото прочути, толкова и проницателни мъже. Дори и тъй опитният и хитър Сам Хокинс обикновено се намесваше само когато те го подканеха.

Изглежда, разчитането на тези следи не бе никак лесно, защото Олд Шетърхенд тръгна успоредно с тях в посоката, в която водеха, а Винету закрачи срещу тях. Измина почти четвърт час, преди двамата да се обърнат и да започнат да се връщат един срещу друг. Срещнаха се точно там, където чакаха ездачите, тъй че и те чуха разговора им.

— Какво ще каже моят червенокож брат за тази диря? — попита Олд Шетърхенд приятеля си. — Съвсем рядко съм срещал следи, които да са толкова трудно разбираеми.

Винету гледаше право пред себе си нейде в далечината, сякаш отговорът на въпроса се криеше там. След малко отвърна с онази свойствена за него увереност, от която винаги си личеше, че всяко заблуждение е изключено:

— Утре ще видим три различни групи хора — бледолики и воините на две червенокожи племена.

— Да, и аз съм на същото мнение. Червенокожите са навахи и нихораси. В момента тези три отряда се намират в околностите на Глуми Уотър, за да се дебнат едни други.

— Както винаги и сега моят бял брат отгатна истината. Отначало оттук са минали пет конници. Това са били бледоликите, които преследваме. После е дошъл един самотен ездач, а по-късно е последвал отряд, който по всяка вероятност се състои от три пъти по десет мъже.

След тези думи той погледна на запад, за да види докъде е слязло слънцето, и после продължи: