Кралят на петрола

— Пфу, срамота! — извика Хобъл Франк. — И тези страхливци ги нарекох „храбри хора“! Ако знаех, че току тъй са се оставили да ги пипнат за ушите, щях да им дам съвсем друго име. Който допуска да го заловят без никаква съпротива, во веки веков губи цялото ми възвишено уважение.

Винету не обърна внимание на тази реч, държана на немски език. Продължи да обяснява:

— И тъй, навахите и белите се намират в ръцете на нихорасите, които са пренощували на същото място, а на сутринта са потеглили заедно с пленниците си.

— Накъде? — попита Сам Хокинс.

— Не знам. Нямах възможност да проследя дирите им, защото останах да чакам пристигането ви.

— Трябва да ги преследваме! Тук не става дума за Краля на петрола и двамата негодници, които са заедно с него. Нямам нищо против да ги скалпират. Но банкерът и счетоводителят му трябва да бъдат освободени. Само още едно нещо не ми е ясно: при езерото има вода и достатъчно паша за конете. Защо червенокожите не са останали там? Защо са лагерували в гората, ако не се лъжа?

До този момент Олд Шетърхенд не бе казал нито дума и слушаше обясненията на апача, но иначе вниманието му беше насочено към плиткото поточе, което се процеждаше от клисурата. При последните думи на Сам Хокинс той посочи към водата му и отговори:

— Струва ми се, че обяснението тече ей там!

— Какво искаш да кажеш?

— Нима нищо не надушваш? Огледай водната повърхност. По нея плуват мазни петна.

Сега вече всички погледи се отправиха към поточето, хората започнаха дълбоко да вдишват въздух и откриха, че мирише на петрол.

— Да не би моят брат да е забелязал в езерото петрол? — попита Олд Шетърхенд апача.

— Да.

— Значи Краля на петрола е осъществил плана, който подслушахме. Да влезем в клисурата. Трябва да видя как стоят нещата!

— Но ще изгубим време — подхвърли Сам Хокинс. — Нали ще преследваме нихорасите!

— Те няма да ни избягат. Пленниците ще ги забавят. Във всеки случай ще ги догоним навреме. А сега преди всичко друго искам да огледам Глуми Уотър.

Той насочи коня си към клисурата и останалите го последваха. С всяка крачка миризмата на петрол ставаше все по-силна и по-силна, докато най-сетне видяха пред себе си езерото. Открилата се гледка така им подейства, че всички безмълвно вторачиха погледи в тъмната зловеща водна повърхност. Само върху един-единствен човек Глуми Уотър оказа точно противоположното въздействие и този човек беше госпожа Розали Еберсбах. Щом съзря езерото, тя нададе вик на удивление, смъкна се от коня си, забърза към брега, потопи един пръст във водата, после го огледа, помириса, и накрая извика:

— Бре, да се не види, к’во знаменито откритие! Господин Хобъл Франк, я веднага помиришете пръста ми! Усещате ли к’во е туй?

Тя тикна пръста си под носа му. Той отдръпна глава назад и отговори:

— Я ме оставете на мира с този ваш показалец! Не ми е нужен, за да разбера за к’во става въпрос. Ако искам да видя на к’во мирише, ще си пъхна носа в езерото. Тогаз ще изпитам блаженството на петролното ухание от първа ръка.

— Значи и вий признавате, че туй е петрол?

— Естествено! Или си мислите, че съм го взел за малиновка? Тогаз зле познавате обонянието ми. Често то е по-изтънчено от самия мен.

— К’во количество, к’во количество! — възкликна тя все още съвсем слисана. — Вярно, бях чувала вече, че петролът в Америка си тече ей тъй, просто от земята, ама не ми се вярваше. А сега го виждам със собствените си очи. Оставам тук. Никой не може да ме помръдне от туй място.

— Тъй ли? Амче к’во ще правите тук?

— Започвам търговия с петрол. Така ще я развъртя, че няма да има друга като нея. Тук петролът е направо без пари, а в Саксония трябва да платиш за литъра, кажи-речи, два гроша. Вече е решено — ще се заселя тук и ще търгувам с петрол!

При тези думи тя плесна с ръце много енергично, което беше знак, че решението й е непоклатимо. Франк й отговори през смях:

— Хубаво! Влезте във владение на таз красива местност! Но още на първия ден ще дойдат индианците и ще ви оскубят цялата коса косъм по косъм. Да не си мислите, че ще можете да се настаните тук също тъй удобно и уютно като на стола на дядо си или в нишата на камината у дома? Искате да търгувате? Че кой ли ще купи нещо от вас? От к’во ще живеете? И на к’во ще замиришете? Останете ли тук само три дни, цялата ви несравнима личност ще придобие таквоз ухание, дето няма да можете да измиете и с целия трансатлантически океан.

Резултатът от това предупреждение беше, че госпожа Розали направи замислена физиономия и се обърна към мъжа си, за да чуе и неговото мнение. Междувременно останалите се съвзеха от смайването си. Наклякаха по брега, взеха да разглеждат петрола и на висок глас да си подхвърлят забележки. Най-спокойни бяха Винету и Олд Шетърхенд. Те се отдалечиха от другите, за да направят обиколка на езерото и да огледат бреговете му по-внимателно, отколкото апачът бе имал възможност да го стори преди.